Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
ирански
ирационален
ирационализъм
иреален
иригатор
иригационен
иригация
ирис
ирландец
ирландка
ирландски
иронизирам
иронизиране
ироничен
иронически
иронично
ироничност
ирония

ирòния ж. (гр.). Подигравка, насмешка. С жестока ирония. Убийствена ирония. || Литер. Стилистичен похват, при който явленията се изобразяват подигравателно в положителен вид, за да се подчертаят недостатъците. Хайне го обайва със своята нежна и ефирна духовитост, а по тънката ирония той няма равен. Вазов. □ Ирония на съдбата — непредвидено и нежелано стечение на обстоятелствата. Трагическа ирония (литер.) — трагическо противоречие между това, което предполага героят, и това, което се случва.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.