Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
риба
рибар
рибарка
рибарник
рибарница
рибарски
рибарство
рибен
рибешки
риби
рибица
рибка
рибник
рибовиден
рибовъден
рибовъдство
риболов
риболовен
риболовец
риболовски
риболовство
риванол
риган
риголвам
риголване
рид
ридаене
ридание
ридая
риене
риж
риза
ризница
ризото
рикам
рикане
рикание
рикошет
рикоширам
рикша
рилски
рима
римлянин
римлянка
римски
римувам
римуване
рина
ринг
рингов
ринене
риновируси
рипам
рипане
рипвам
рипване
рипна
рипс
рипсен
рис
риск
рисков
рискован
рискувам
рисов
рисувален
рисувам
рисувам се
рисуван
рисуване
рисувателен
рисувачка
рисунка
рисунък
ритам
ритане
ританица
ритвам
ритване
ритла
ритлив
ритмика
ритмичен
ритмически
ритмично
ритмичност
ритмувам
ритмуване
ритна
ритник
ритор
риторика
риторичен
риторически
риторично
риторичност
ритуал
ритуален
ритуалност
ритъм
риф
рицар
рицарски
рицарство
рицин
рицинка
рицинов
рия
рия се

рѝя, рѝеш, мин. св. рих, прич. мин. страд. рит, несв., прех. 1. Правя вдлъбнатина в земя, пясък и др., обикн. с крак или с муцуна; ровя. Конят е нетърпелив, върти се, цвили и рие с крак земята. Йовков. Кокошките рият из градината. 2. Рядко. Заравям. Като скъпец златото си, аз рия, / ревнив, скръбта си в бездна непристъпна. Вазов. рия се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.