убедѝтелност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от убедителен. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуряваме всичката си логика и убедителност, молим му се и поотделно, и задружно, той не иска да мръдне от това, що е казал веднъж. Величков.