Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
уж
ужас
ужасен
ужасено
ужасия
ужасно
ужася
ужася се
ужасявам
ужасявам се
ужасяване
ужилвам
ужилване
ужиля
ужилям
ужиляне
ужка
ужким

ужася̀вам, -аш, несв.; ужася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам ужас у някого, страшно изплашвам. Гневът на баща ѝ я ужасяваше. Вазов. Това ужаси свещеника. — Бре! Какво направих аз? Елин Пелин. ужасявам се, ужася се страд. Обърнах се веднага и се ужасих от картината, която ми се представи. Г. Белев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.