у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| узаконя
узаконявам
узаконяване
узнавам
узнаване
узная
узрея
узрявам
узряване
узурпатор
узурпаторски
узурпирам
узурпиране
|
узнàвам, -аш, несв.; узнàя, -àеш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. узнàт, св., прех. 1. Получавам, добивам сведения, представа за нещо или за някого; научавам, осведомявам се. Той пожела да узнае повече подробности по делото. Вазов. Тука узнахме за станалия преврат в Цариград. Величков. || Чрез разпитване получавам сведения, известия за нещо или за някого; разузнавам. Ти най-напред узнай какъв е тоя хаджи Генчо. Каравелов. А разпитала бе стрина Венковица комшийки и узнала бе, че била и добра къщовница. Влайков. Узнах къде живее. 2. Диал. Познавам, откривам. Голямо беше зачудването в затвора, когато в лицето на непознатия селянин всеки можа да узнае младото попче свещеник Ради. З. Стоянов. Като узнаха свои хора в новодошлите, разбойниците ги заобиколиха и поведоха шумен и весел разговор. Ст. Загорчинов. узнавам се, узная се страд. Защо се той самоуби? — Това никой не знае и никога не би могло да се узнае. Ал. Константинов.
|