|
уравня̀вам, -аш, нвсв.; уравня̀, -ѝш, мин, св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Правя нещо да стане равно, без грапавини; изравнявам. Ганчо взе мотиката, уравни пред пещта едно колело колкото една тава и каза: „Кладете си тук огън.“ Цани Гинчев. 2. Правя нещо да стане еднакво с друго по количество или по качество. Живи щат да ни продадат, / дорде си заем изплатим, / дорде си сметки уравним. Ц. Церковски. 3. При движение — правя нещо да настигне друго и да върви наред с него. Той уравни коня с Калинка. Ц. Церковски. уравнявам се, уравня се страд. и непрех.
|