Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цокам
цокане
цокач
цоквам
цокване
цокна
цокъл
цол
цолов
цоп
цопам
цопане
цопвам
цопвам се
цопване
цопна

цокъл, мн. -кли, м. (итал.). 1. Долна част на външна стена на сграда, обикн. малко издадена навън. На нея вече няколко пъти ѝ се беше случвало да скача през прозореца, като стъпи най-напред на циментовия цокъл и оттам — на тротоара. П. Вежинов. 2. Облицовка от камък, мозайка, дърво и др. на долната част на стена. Евгений също се отпусна на пода и опря гръб на дървения цокъл на стената. Дим. Ангелов. 3. Измазана с блажна боя долна част на стена.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.