Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ъ
ъг
ъс
ъх
ъглест
ъглесто
ъглов
ъгловат
ъгловато
ъгловатост
ъгловиден
ъгломер
ъгломерен
ъгъл
ъгълник

ъ̀глов, -а, -о, прил. 1. Който се намира, разположен е на ъгъл или в ъгъл. Телефонът от ъгловата масичка силно прозвъня. А. Страшимиров. Ъглова къща. 2. Който се извършва, идва, насочва се от някой ъгъл. След ъглов удар топката влезе в мрежата.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.