Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Tlumočení – překlad, 1999, № 49, s. 5 (1259). |
Език и общество. – Език и литература, 1951, № 4, с. 209-222. |
Арганiзацыя работы над болгарска-беларускiм слоунiкам з дапамогай ЭВМ. – Весн. БДУ, 1992, № 2, с. 41-43. |
Да балгарска-беларускай лексiчнай тыпалогii. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 41. Мінск, 1992, с. 61-68. |
Евфемизмът като манипулация. – В: Текстът като манипулация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 58-65. |
Концептуализация добра и зла: универсальное и национально-специфическое. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 112-117. |
Лингвокультурология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2007. 244 с. |
Развитие метафоры в современной русской и болгарской публицистике. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 49-57. |
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных русского языка в предикативной функции в сопоставлении с болгарским языков. Диссерт. Ленинград, 1979. 208 с. |
Социолингвистичен аспект на експресивизацията. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 128-131. |
Стилистический аспект сопоставительной лексикологии. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV A, 1997, с. 113-121. |
Формирование и развитие лингвокультурологического концепта. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 352-356. |
Фрагмент русской и болгарской языковых картин мира. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 410-413. |
Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Год. ВПИ, ХІІ A, 1988, с. 81-103. |
Некоторые тенденции в функционировании лексики (на материале русских, болгарских и украинских газет). – В: Формирование и развитие структуры современного русского литературного языка. Киев, 1991, с. 40-48. |
Концептосфера на думата земя в българския, руския и турския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 58-66. |
Адаптация и деривация (в българския и чешкия език). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 313-322. |
За граматичния и лексикален статус на някои названия за сборно множество в съвременния български книжовен език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 197-206. |
За новите неизменяеми прилагателни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 543-557. |
За някои тенденции при образуването на нови съществителни имена за лица в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 43-54. |
К вопросу о системно-сопоставительном описании лексики. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 71-75. |
Новите думи през призмата на словообразувателната норма и система. – В: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 241-252. |
О словообразовательной омонимии и полисемии суффиксальных дериватов в славянских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 221-230. |
От дисководещия до чалга-диджея. – Południow. zeszyty naukowe, 2006, № 3, s. 107-117. |
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 373-382. |
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 30-40. |
Райската ябълка – този костелив орех или за представянето на съставните названия в тълковен речник (в съпоставителен план). – В: Юбилеен славистичен сборник. Сборник с доклади от международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалност славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград, 03.-05.12.2004 г. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 196-206. |
Рец. за: Чешко-български речник // Česko-bulharský slovník. Том I, A – O. Том II, P – Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. Труд & Прозорец, София, 2002. 2264 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 1, с. 118-123. |
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. Дисерт. София, 2002. 408 с. |
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Херон прес”, 2003. 259 с. |
Субстантивните композитуми в българския и чешкия език в края на ХХ век от гледна точка на езиковата типология. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 38-59. |
Универбатите в лексикалната система на езика. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 99-115. |
Формира ли се нов начин за образуване на думи в славянските езици? – In: Aktualne problemy komparatystyki słowiańskiej: teoria i metodologia badań lingwistycznych. Red. naukowa E. Koriakowcewa. Siedlce, 2010, s. 103-113. |
Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (върху материал от най-новата българска лексика). – Български език, 2003, № 1, с. 68-75. |
Рец. за: Леонидова, Мария. Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материали русского и болгарского языков. Год. СУ. Фак. слав. филол., ХVІІ, 1974, № 1, с. 39-132. – Реферативный журнал. Общественные науки зарубежом. Языкознание. Москва, 1976, № 2, с. 277-281. |
О контактологическом определении понятия русизм (на материале сербского, македонского и болгарского языков). – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 140-146. |
О межславянском контактологическом атласе. – В: Русский язык как фактор стабильности государства и нравственного здоровья нации: труды и материалы второй Всероссийской научно-практической конференции. 30 сентября – 2 октября 2010 г. Часть 1. Тюмень, „Мандр и Ка”, 2010, с. 4-10. |
Метафори от названия на цветя и скъпоценни камъни. – Език и литература, 1988, № 1, с. 91-97. |
О первичной, вторичной и третичной адаптации русизмов в сербском, болгарском и македонском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 104-110. |
О дефиницији појма русизам на материјалу речника српског, македонског и бугарског језика. – Зборник Матице српске за славистику, 1999, књ. 56-57, с. 123-128. |
О первых томах контактологического словаря славянских языков, посвященных влиянию русского языка. – В: Контактолошки речник словенских језика: речник адаптације бугарских контактолексема под руским утицајем. Том 1. А – В. Београд, „Фото Футура”, 2010, с. 384-394. |
Русизми и њихова обрада у речницима јужнословенских и западнословенских језика. – В: Славистика. Књ. ІІ. Београд, „Славистично друштво Србиjе”, 1998, с. 157-161. |
Русизми у савременим јужнословенским и западнословенским књижевним језицима према квалификатору у лексикографским изворима. Дисерт. Београд, 2002. 851 с. |
Увод у лексичку контактологију. Теорија адаптације русизама. Београд, „Фото Футура”, 2004. 364 с. |
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29. |
Назва особi у болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 29. Львів, 1984, с. 85-89. |
Современная общественно-политическая лексика болгарского языка: (Наименования лиц). Диссерт. Минск, 1988. |
Структурна характеристика багатокомпонентних назв осiб у сучаснiй болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 98-100. |
Суспiльно-полiтична термiнологiя у сучаснiй болгарськiй лiтературнiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 133-137. |
Граматичне освоєння запозичених іменників у верхньолужицькій, болгарській та українській мовах (на прикладі категорії роду). – В: Питання сорабістики. Львів-Будишин, 2005, c. 175-179. |
Омофонни изрази (Каламбури в речта). – Български език, 1974, № 3, с. 262-263. |
Някои критерии за отграничаване на термините от нетермините. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 124-129. |
Рец. за: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 268 с. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 144-148. |
Термини-думи от собствени имена и тяхното място в стандартизираните терминологии. – Български език, 2003, № 4, с. 108-121. |
Терминологични словосъчетания, съдържащи собствени имена. – Български език, 2005, № 1, с. 92-99. |
За наименованието на животното таралеж. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 76-78. |
Мотивационни модели в славянската зоонимия. Дисерт. София, 2000. 202 с. |
Ролята на традиционната народна култура за създаването и промените на названията на дивите животни (за някои славянски названия на жабата). – Съпоставително езикознание, 1999, № 4, с. 97-104. |
Семантика на минали страдателни причастия от непреходни глаголи. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 219-277. |
Идея за градуиране на метафорния процес при терминологична номинация. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 51-58. |
Контрастивни аспекти на терминологичната метафора. Дисерт. София, 2006. |
Лексика от професионалния говор на габровските ковачи от ХVІІІ и ХІХ век. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 59-63. |
Термини от английски произход за назоваване на хроностратиграфски единици в българската геоложка терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 61-66. |
Функционална уместност на преводните еквиваленти на метафорични термини. – Български език, 2005, № 1, с. 20-33. |
Граматични и семантични фактори при определяне рода на английските заемки в българския език. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 44-54. |
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23. |
Доколко чужди са чуждите думи. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 41-48. |
Синхронни и диахронни английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 292-297. |
Социолингвистични фактори, променили значението на някои английски заемки в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 150-158 с. |
Глаголска енантиосемија у српском и бугарском jeзику (компаративни приступ). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 467-476. |
Наблюдения върху българо-сръбската енантиосемия. – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 161-168. |
Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. |
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 35-37. |
Интензификатори, частици, междуметия и фразеологизирани глаголни изрази в изказвания с адмиративни глаголни форми. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 37-50. |
Българската норма за словесни асоциации на термини за цвят. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 71-87. |
Внушенията за цвят и езикова картина на света в Петокнижието (на базата на български език и иврит). Дисерт. София, 2004. |
Някои проблеми при представянето на граматичната информация в иврит-български речник. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 194-200. |
Семантика и синтаксис. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 138 с. |
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146. |
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с. |
Хлябът в българската традиционна фразеология. – В: Хлябът в славянската култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997, с. 175-179. |
Изследванията на общославянското лексикално богатство. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 50-55. |
Място и роля на селскостопанските термини в развитието на българския език. – Науч. тр. ВСИ, ХХVІІІ, 1983, № 1, с. 275-285. |
Проблеми на българската селскостопанска терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 151-157. |
Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. |
Софийският тарикатски жаргон, наричан още софийски ученически говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 157-161. |
Българският фразеологизъм иде (пристига) росен-пресен. – Slavica Slovaca, 1995, № 1, s. 42-46. |
Новите думи в българския език от словообразувателно гледище. – Български език, 1992, № 5, с. 440-448. |
Предпоставки за създаване на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 175-180. |
Проблеми по създаването на Речник на фамилните имена у българите. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Материали от Националната научна конференция в памет на проф. Йордан Заимов по случай 80-годишнината от рождението му. София, 3-4 дек. 2001 г. София, БАН, 2005, с. 31-41. |
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Проглас, 2006, № 2, с. 157-161. |
За политехническите термини в Речника на чуждите думи в българския език. – Полиграфия, 1984, № 5, с. 47-48. |
Основни проблеми при превеждането на европейски правни актове на български език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 104-119. |
Антонимията при фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 20-25. |
Механизми на образуване на фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35. |
Съпоставителна характеристика на най-големите тематични групи фразеологични единици в български и словашки език. Дисерт. София, 1981. 238 с. |
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на модата. – В: Прагматика на текста. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 182-207. |
Вербални измерения на оценъчното отношение към цвета на модното облекло: върху асоциативен материал от българския език. – В: Езиково съзнание. София, „Наука и изкуство”, 1998, с. 264-288. |
Влияние на модата като екстралингвистичен фактор върху семантичното развитие на лексиката в аксиологичен аспект (интердисциплинарен подход). – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 28-33. |
Език и мода. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 336-340. |
Мек цвят, ostry kolor, vkusná barva. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 112-113. |
Езикови тревоги за всички паркове. – Език и литература, 2006, № 1-2, с. 270-277. |
Защо небостъргач? (За историята на образа в няколко думи от американския английски език). – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 47-52. |
Бележки върху днешния ни търговски език. – Социалистическа търговия, 1957, № 5, с. 33-35. |
Българската езиковедска терминология. – В: Славянска лингвистична терминология. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 149-153. |
Българските глаголи на -овам. – Български език, 1971, № 2-3, с. 154-158. |
Българският език през нашето социалистическо двайсетилетие. – Български език, 1964, № 4-5, с. 282-288. |
Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 345-353. |
Въпросът за националната самобитност на езика – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 29-54. |
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26. |
Д-р Иван Богоров и българският книжовен език. – Български журналист, 1970, № 12, с. 15-17. |
Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 517-520. |
Един въпрос на българската лексикография. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 271-274. |
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140. |
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582. |
Езикови връзки между българи и руси през вековете. – Земеделско знаме, № 3340, 23.V.1957. |
Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. |
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104. |
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490. |
За някои архаизми. – Български език, 1956, № 2, с. 292-293. |
За някои народностни названия и определения. – Български език, 1968, № 1, с. 65-66. |
За някои стари и хубави народни думи в обществения живот. – Български език, 1967, № 2, с. 151-152. |
За разумно чист и точен български език! – Български език, 1959, № 3, с. 291-293. |
За ролята на метонимията в структурата и развитието на лексиката. (Из лексикографския ми бележник). – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 521-524. |
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28. |
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133. |
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181. |
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464. |
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955. |
Из историята на нашето езиково строителство. София, „Народна просвета”, 1977. 255 с. |
К вопросу о влиянии русского языка советской эпохи на развитие съвременного болгарского языка. – Вопросы языкознания, 1958, № 4, с. 103-105. |
Каламбури и омофонни изрази. – Български език, 1974, № 3, с. 263-264. |
Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129. |
Към по-пълно проучване езика на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 3-7. |
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128. |
Значение на контекста в социолектите. – Език и литература, 1992, № 4, с. 93-98. |
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129. |
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 7-12. |
Лексикологията в светлината на сталинското езикознание. – Български език, 1953, № 3, с. 202-208. |
На борба против тарикатския жаргон. – Народна младеж, № 44, 21.ІІ.1958. |
На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с. |
На работа за правилното развитие и обогатяване на нашата родна реч. – Език и литература, 1953, № 2, с. 87-93. |
Ненужна тавтология в изрази и думи. – Български език, 1959, № 2, с. 168-169. |
Ненужните русизми кое-що и все таки. – Български език, 1963, № 6, с. 544. |
Неправилни заемки. – Български език, 1959, № 4-5, с. 433-434. |
Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – Български език, 1955, № 4, с. 308-315. |
Около въпроса за прилагателните на -ичен и -ически. – Български език, 1965, № 2, с. 167-168. |
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418. |
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551. |
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – Български език, 1957, № 5, с. 452-455. |
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 191-194. |
Произход и употреба на глагола внедрявам. – Език и литература, 1955, № 5, с. 384. |
Ролята на руския език в развитието на съвременния български език. – Български език, 1952, № 3-4, с. 173-182. |
Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. – Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320. |
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50. |
Синтактично-стилни фразеологични и други особености на Ботевата публицистика. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 429-440. |
Слабости в езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 220-243. |
Старобългарско градиво в съвременния български език. – Български език, 1963, № 3, с. 198-203. |
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54. |
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97. |
Чуждите думи и борбата за чистота на националния език. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 96-102. |
Съвременен български език. Учебник за I курс на учителските институти. София, „Народна просвета”, 1953. 256 с.; 1954. 256 с.; 1956. 272 с. |
Български език за институтите за начални учители. София, „Народна просвета”, 1955. 476 с.; 1960. 427 с.; 1962. 428 с.; 1964. 427 с. |
Съвременен български език. Учебник за учителските институти. Ч. II. София, „Народна просвета”, 1957. 410 с. |
Наблюдения върху лексико-фразеологичния фонд на българския език след промените у нас. – Език и литература, 1995, № 5-6, с. 37-48. |
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (стилни особености). – Български език, 1995, № 5-6, с. 465-467. |
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (Някои структурни особености на лексиката). – Български език, 1996, № 2, с. 68-71. |
Промени в лексико-фразеологичния фонд на българския език след 10 ноември 1989. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 134-139. |
Фразеологизми и преходни фразеологизми в българския език с компонент местоименни форми. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 92-98. |
Фразеосхеми и фразеологизми в бьлгарския език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 97-101. |
Принципи за съставяне на идеографичен идиоматичен речник на съвременния български език. – В: Идеографический и историко-етимологический анализ славянской фразеологии. Псков, 1994, с. 10-11. |
Сопоставительная характеристика русских и болгарских деминутивов в сфере имен существительных (на материале современной русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. Москва, 1976. 185 с. |
Лексеми с диалектни особености в речниците на Иван Богоров, Найден Геров и Стефан Младенов. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 99-103. |
Наименования за луд човек в българския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 94-109. |
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21. |
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33. |
Някои наблюдения върху сравненията в романа Железният светилник на Димитър Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 35-42. |
Тарикатският жаргон като хулиганска проява. – В: За делото на социализма. Пловдив, 1954, с. 42-45. |
Теоретична лингвистика и практическа лексикография. – Българска реч, 2005, № 3, с. 5-20. |
Българският жаргон. Лексико-семантичен и лексикографски аспект. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 220 с. |
Българският жаргон: лексико-семантичен и лексикографски аспект. Дисерт. София, 1992. 236 с. |
Войнишките говори в България (Място в системата на социалните ни диалекти и лексикален състав). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 224-230. |
Войнишките говори в България. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 186-191. |
Експресивната лексика в българските войнишки говори. – Български език, 1988, № 3, с. 216-220. |
Жаргонът и езиковата култура (опит за социолингвистичен анализ). – Български език и литература, 1989, № 3, с. 8-13 |
Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. |
Отношението жаргон: разговорна реч в българските тълковни речници. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 66-71. |
Произход и значение на жаргонни думи, свързани с някои детски игри. – Български език, 1983, № 5, с. 405-408. |
Славянските езикови контакти в сферата на корпоративните социолекти (върху материал от българския, чешкия, полския, руския, сръбския и хърватския жаргон). – Slavia, 1994, № 1, s. 53-59. |
Терминологичните проблеми в областта на социалните диалекти. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 277-288. |
Фонетични и морфологични особености на софийския ученически жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, 1988, с. 156-171; |
Сравнительная функционально-семантическая характеристика терминов изобразительного искусства. – Болгарская русистика, 1986, № 4, с. 55-59. |
Структурно-семантические особености имен прилагательных термонологического значения в русском языке в сопоставлении с болгарскими. – Руски и западни езици, 1979, № 3, с. 46-51. |
Българският език – славянски и балкански (с оглед на употребата на най-характерните граматикализирани предлози). – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 46-51. |
За семантичното равнище на общобалканската лексика. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 41-51. |
За финалността на предлога за. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 549-554. |
Консерватизм и неология в условиях языковых контактов. – Балканско езикознание, 2008, № 2-3, с. 125-132. |
Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. – Български език, 1974, № 4, с. 398-408. |
Предлогът от в балканските езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 157-162. |
Принос към историята на българската лексика. Рец. за: Детре, Реймонд. Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174. – Език и литература, 1980, № 1, с. 100-101. |
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151. |
Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 5-17. |
Някои думи от албански произход в българския език. – Български език, 1979, № 1, с. 67-70. |
Някои думи от албански произход в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255. |
За влиянието на комуникативните отношения върху семантичната проява на езиковите единици. – В: Едно поколение български езиковеди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 123-130. |
За отношенията между словообразуване и номинация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 96-103. |
Многозначност на съществителните имена и идиоматичност на субстантивните основи. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 1-8. |
Морфемна мотивираност и идиоматичност на субстантивните основи в съвременния български език. Дисерт. Велико Търново, 1996. 247 с. |
Безэквивалентная лексика в переводоведении. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 61-69. |
Начини и средства за изразяване на квалитативност в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 18-25. |
Речниковата работа и работата върху стилните похвати на писателя. – Учителско дело, № 30, 13.ІV.1956. |
Фразеологические сочетания с компонентом душа в русском и болгарском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1995, с. 49-51. |
О вариантности терминов. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 284-295. |
Омонимите в терминологията на изобразителното изкуство. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 195-201. |
Способы выражения гипонимических отношений (на материале русской и болгарской терминологии изобразительного искусства). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 298-310. |
Стилистические синонимы в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 24-29. |
Терминология на изобразителното изкуство в руския и българския език (семасиологически и ономасиологически аспект). Дисерт. София, 2003. |
ArtsSemNet: Двуязычная семантическая сеть для русской и болгарской терминологий изобразительного искусства. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 222-229. |
Дискретната квантитативност в руския и българския език. Дисерт. София, 2003. |
Структурно-семантический анализ русских и болгарских фразеологизмов с посессивным значением. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 257-271. |
За някои актуални терминологични заемки в езика на икономиката. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 4-7. |
Южнославянски лексически паралели. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 69-81. |
Двутомният руско-български речник в памет на Д. Благоев. Рец. за: Руско-български речник. София, Наука и изкуство, 1960. – Език и литература, 1962, № 4, с. 91-96. |
За руските думи и русизмите в академическия „Речник на чуждите думи в българския език”. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 39-51. |
Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 24-34. |
Международна лексика от гръцки и латински произход, възприета в българския книжовен език чрез руски език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 136-143. |
Някои особености на руските пространствени предлози в сравнение с българските. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 289-298. |
Някои семантични особености на русизмите в българския книжовен език с оглед на лексикографското им представяне. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 76-86. |
Постижения и проблеми на руско-българската лексикография: (По повод на второто издание на двутомния Руско-български речник). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 104-115. |
Руско-българските езикови контакти и въпросът за типологизацията на русизмите в българския език. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 121-126. |
Русские лексические заимствования в болгарском языке и некоторые вопросы обучения русскому языку. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 64-68. |
Семантично взаимодействие в лексиката на българския и руския език. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 75-82. |
Тематичен руско-български речник. – Учителско дело, № 101, 26.ХІІ.1961. |
Типология на русизмите в българския книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 207-217. |
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16. |
Синонимия. Опит за вътрешно определение. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 60-65. |
Проблеми на дефинирането. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 97-102. |
Аксиологизм ориентальных заимствований в болгарском языке и проявление тенденции сохранения „энергии” слова. – В: Русская и сопоставительная филология 2008. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 27-31. |
Аксиологическая маркированность болгарских фразеологизмов-алогизмов с компонентом-турцизмом. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431. |
Болгарско-татарские аппроксиматы. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3. |
Болгарско-татарские аппроксиматы: аксиологический аспект. – В: Тенишевские чтения 2008. Сборник научных статей. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 61-74. |
Ориентализмы в лексике и фразеологии болгарского языка в сопоставление с татарским языком. Казань, „Алма-Лит”, 2007. 330 с. |
Някои въпроси при изследването на арабските думи в българския език. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 66-69. |
Рец. за: Николова, Цветанка. Честотен речник на българската разговорна реч. София, „Наука и изкуство”, 1987. 238 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 98-101. |
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 133-136. |
Случи се да ни се случи. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 868-873. |
Хиперизмите – чуждици (главно с оглед езика на медиите). – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 122-129. |
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482. |
За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуването на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1985, № 6, с. 532-538. |
Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. – Български език, 1988, № 1, с. 79-82. |
За произхода и значението на някои номинативно-отглаголни междуметия. – Български език, 1975, № 6, с. 551-553. |
Императивни (повелителни, подбудителни) междуметия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 107-119. |
Императивни междуметия в българския език. – Език и литература, 1987, № 6, с. 80-90. |
Междуметията в съвременния български книжовен език. Т. 1-2. Дисерт. София, 1977. 546 с. |
Някои фонетични и морфологични особености на междуметията. – Език и литература, 1977, № 5, с. 80-83. |
Синтактични особености и функции на междуметията. – Език и литература, 1975, № 6, с. 12-22. |
За нуждата от речник на терминологията в ЕС. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 175-178. |
Лексикални контактови средства в чешки и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 72-80. |
Ценен труд по стихознание. Рец. за: Филипова, София. Речник по стихознание. София, ИК „Петър Берон”, 2004. 287 с. – Български език и литература, 2005, № 5, с. 73-76. |
Лексико-семантични групи в границите на семантичната категория темпоралност. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 12-16. |
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44. |
Наблюдения върху образуването на технически термини в полски, руски и български език. – Български език, 1966, № 2, с. 152-157. |
Характеристика на научната терминология в областта на взаимозаменяемостта и техническите измервания в българското машиностроене. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 870-877. |
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365. |
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36. |
Видове лексически типове словообразователни омоними в съвременния български език (С оглед предимно към материал от буква А до буква В на многотомния тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 46-57. |
Два случая на паронимия. – Български език, 1975, № 5, с. 441-443. |
Етническата топонимия на българската езикова територия и отразяването ѝ в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 216-227. |
Етнонимите като лексикографски проблем. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400. |
За два фразеологизма в българския език. – Български език, 1983, № 2, с. 167. |
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498. |
За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 136-142. |
За някои трудности при изучаване на омонимията (Към въпроса за класификацията на омонимите). – Български език, 1979, № 4, с. 337-341. |
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413. |
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503. |
Конотативните собствени имена в българския речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 169-174. |
Към въпроса за изработване на Речник на омонимите в съвременния български език. – Български език, 1985, № 5, с. 480-485. |
Омоними в съвременния български книжовен език, получени по словообразувателен път. Дисерт. София, 1979. 341 с. |
Паронимите – болест или богатство на езика. – Септемврийско знаме, № 63, 27.V.1980. |
Рец. за: Кюркчиев, Тома, Н. Кюркчиева. Румъно-български речник. София, 1994. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 110-111. |
Оценъчни фразеологични единици в български, новогръцки и полски език. Дисерт. София, 2003. 241 с. |
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с. – Български език, 1989, № 1, с. 94-97. |
Словообразувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, А-К, София, 1927-1951, съставен от Ст. Младенов с донегдешното участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Български език, 1981, № 4, с. 350-353. |
Словообразувателни омоними с омонимни основи и омонимни афикси. – Език и литература, 1979, № 6, с. 66-73. |
Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 113-123. |
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154. |
Явлението енантиосемия в съвременния български език. – Български език, 1979, № 2, с. 111-119. |
Опит за изучаване на първобългарските следи в българския и карачаево-балкарския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 1, с. 5-14. |
Японизмите в съвременната българска лексика. – Съпоставително езикознание, 1986, № 2, с. 44-50. |
Nomina agentis – значение и функция в текст. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 18-22. |
Nomina agentis в текста. – In: Słowotwórstwo i tekst. Warszawa, SOW, 2007, s. 9-17. |
Българската възрожденска лексикография и нейното значение при изграждане на книжовната лексикална система. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 18-19. |
Да или не на едно явление в спортната терминология. – Отечествен фронт, № 10850, 6.VІ.1980. |
Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български книжовен език (към въпроса за езиковата номинация). – Изв. на ИБЕ, ХХVI, 1985, с. 81-133. |
За апозитивните сложни названия в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 531-539. |
За някои нови явления и тенденции в изграждането на лексикалната система на съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 74-80. |
За общото и разликата в семантиката на две прилагателни (забележителен и бележит). – Български език, 1973, кн. 6, с. 600–601. |
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 164-167. |
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 129-136. |
„Не обичам дълго кафе и русо кафе. Пия само късо кафе”: три нови словосъчетания в българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 41-42. |
Болестите като специфична семантична област и тяхната метафоризация. – Българска реч, 2001, № 1, с. 38-41. |
За словообразувателната и лексикална интерпретация на някои интернационализми в славянските езици. – В: Международный научный симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире”. Труды и материалы. Москва, МГУ 24-26 марта 2009. Москва, 2009, с. 94-95. |
За съкровената любов на Найден Геров към българския език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 9-10. |
Изграждане на книжовна лексика в българския език през Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 5-30. |
Изграждане на лексикалната система на съвременния български книжовен език (с оглед към словообразувателната номинация). – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 90-96. |
Богат и многостранен творчески път. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 9-14. |
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588. |
Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето ѝ в тълковен речник). – В: Проблеми на съвременното българско словообразуване. София, БАН, 1988, с. 121-136. |
Начало и развитие на научния стил в новобългарския книжовен език и отразяването на този процес в словообразуването. – Български език, 1980, № 1, с. 40-44. |
Об отношении между словообразовательным и лексическим значениями производного слова. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. 2. Warszawa, SOW, 1999, с. 97-101. |
О словообразовательной и лексической интерпретации некоторых интернационализмов в славянских языках. – В: Новые явления в славянском словообразовании: система и функционирование. Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Изд. Московского университета, 2010, с. 90-99. |
БАЛТОВА, Юлия. Особеност на новите езикови образувания (многословие или яснота). – Отечествен фронт, № 11007, 9.І.1981. |
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142. |
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208. |
Рец. за: Деянова, Мария, Лили Лашкова, Емилия Пернишка, Дина Станишева. Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 39-44. |
Словообразовательное значение в структуре лексикографической дефиниции производных слов. – In: Neue Wege der slavistischen Wortbildungsforschung. 2. Tragung der Internationalen Kommission für slavische Wortbildung, Magdeburg, 9-11.10.97. Renate Belentschikow (Hrsg.). Sonderdruck. Frankfurt am Main, Peter Lang, 1999, рр. 129-136. |
Словообразуване и лексикография. – В: Славистика. Синхрония и диахрония. Сборник статей к 70-летию И. С. Улуханова. Москва, 2006, с. 170-178. |
За българо-сърбохьрватските апроксимати. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 51-58. |
Из болгарской лексикологии и лексикографии. 1. битов. 2. покана. – Советское славяноведение, 1969, № 4, с. 76-80. |
Словообразуване, лексикология, лексикография – взаимовръзка и взаимна обусловеност. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 279-289. |
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 93-99. |
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Горизонты современной лингвистики. Традиция и новаторство. Сборник в честь Е. С. Кубряковой. Москва, 2009, с. 444-450. |
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233. |
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51. |
Сложните съществителни имена в българския книжовен език през епохата на Възраждането. (Словообразователно-семантичен и функционален анализ). Дисерт. София, 1978. 352 с. |
Улога творбеног значеньа код дефинисаньа изведених у jедноjезичком описном речнику. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. 26/2. Београд, Међународни славистички центар, 1997, c. 339-342. |
Процесите на глобализация и книжовноезиковите тенденции в словообразуването на славянските езици. – Списание на БАН, 2004, № 2, с. 7-13. |
Френски думи в лексиката на спорта и игрите. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 1, с. 42-43. |
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 98-100. |
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55. |
Лексикалната субстантивация в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82. |
Обратното транскодиране като словообразувателен модел в българския младежки сленг. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 36-41. |
Опит за семантичен анализ на някои жаргонни думи от играта на топчета. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 36-40. |
Отношението между френското арго и българския сленг като лексикографски проблем. – Съпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 30-35. |
За съкращаването на думите и изразите. – Български език, 1973, № 3-4, с. 236-242. |
За морфологичното приобщаване на глаголните заемки, навлизащи в българския език под влияние на компютърните технологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 583-587. |
За феномена мисленик. – Език и литература, 1996, № 5-6, с. 170-173. |
Съпоставка на предлозите за време в българския и китайския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 196-202. |
Относно Нов правописен речник на българския език. Рец. за: Нов правописен речник на българския език. Отг. ред. Валентин Станков. София, 2002, „Хейзъл”. 1069 с. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 55-59. |
Рец. за: Учебен речник-минимум по български език. София, Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, 1988. 389 с. |
Взаимоотношенията на турците и българите в периода на Османската империя, отразени в български прецедентни текстове. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 114-125. |
Механизми и причини за формиране на нови фразеологизми в българския език. – Списание на БАН, 2008, № 6, с. 12-21. |
Отношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и паремиях. – Rossica Olomucensia, 2006, № 3, s. 727-732. |
Още един наръчник, предназначен не само за специалистите. Рец. за: Попова, Мария, Сия Колковска, Гинка Димитрова, Адриана Христова, Екатерина Петкова. Терминологичен речник по природни науки. София, „Наука и изкуство”, 2006. 462 с. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 345-346. |
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 31-33. |
Речникът на Найден Геров – уникален паметник на българската култура. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 125-129. |
Циганите през погледа на българите според прецедентните текстове в българския език. – Български език, 2009, № 2, с. 78-91. |
Штрихи языческой картины мира, сохраненные в болгарских устойчивых словосочетаниях. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 199-204. |
По-голяма точност в употребата на някои икономически понятия. – Български журналист, 1961, № 3, с. 18-20. |
Рец. за: Петрова, Анастасия. Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 153-154. |
За лексикалните балканизми от турски произход в българския и в албанския език. – Македонски преглед, 2000, № 2, с. 121-130. |
Общи лексикални балканизми от турски произход в български и албански. Дисерт. София, 2001. |
Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски. – Български език и литература, 2002, № 6, с. 26-32. |
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159. |
Синонимические и несинонимические противопостановления семантически близких слов. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 217-231. |
Некоторые способы образования неологизмов в молодежном сленге современного болгарского языка. – Вестник Киевского университета, 1989, вип. 31, с. 56-60. |
О некоторых особенностях инновационных изменений в болгарском языке 80-х гг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 152-154. |
Лексичнi iнновацiï в сучаснiй болгарськiй мовi: на матерiалi 80-х рокiв. Диссерт. Киïв, 1993. |
Лексичні інновації (на матеріалі болгарської мови 80-х років). Київ, Київський унiверситет, 1998. 189 с. |
Влияние русско-болгарского языкового взаимодействия на процессы неологизации. – В: Русский язык и литература в обучении иностранных студентов. Киев, 1991, с. 79-83. |
Гръцките думи в българския език. – В: Бернар, Роже. Българистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 341-351. |
Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български. – Български език, 1962, № 6, с. 534-537. |
Заметки по болгарской лексикографии. – В: Славянская филология. Ленинград, 1969, с. 50-56. |
За отразяване на вариантите в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 171-174. |
Проблеми при съставянето на словника на „Сръбско-български речник”. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 116-122. |
Френски думи в езика на изобразителните изкуства. – Год. ВИИИ „Н. Павлович”, 1967, с. 8-15. |
Речников състав на външнотърговски документи. Качествена характеристика. – Науч. тр. ВИИ, V, 1982, № 5, с. 7-28. |
Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, ИК „Галик”, 2005. 106 с. |
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25. |
Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от Научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов”, София, 29-30 ноември 2007 г., Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 71-80. |
Дефразеологизацията като източник на лексикални и семантични иновации в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 131-142. |
Един случай на неправилно калкиране. – Български език, 2004, № 4, с. 111. |
Един тип неологизми универбати в българската разговорна реч (в съпоставка с руски). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 45-52. |
Енантиосемията в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 317-322. |
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526. |
За някои мними авторски неологизми в творчеството на Иван Вазов. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 203-205. |
За някои неправилни или ненужни калки в компютърната терминология. – Български език, 2005, № 1, с. 117-118. |
За някои нови интерсемантизми в славянските езици. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 102-108. |
Интернационализация и неологизация (наблюдения върху неологизмите с компонент пост- / post- в българския и чешкия език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 187-189. |
Интернационални и национални елементи в речниковия състав (аспекти на калкирането в съвременните славянски езици). – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 133-140. |
Калкирането в най-новия период от развитието на българския и чешкия език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 174-189. |
Лексикални особености на българския и руския компютърен жаргон (С оглед на релацията стандарт – субстандарт). – Български език, 2005, № 4, с. 74-80. |
Наблюдения върху утвърждаването на новата българска лексика. – Български език, 2010, № 4, с. 7-20. |
Неологизми универбати в българския и чешкия език. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 26-37. |
Неологизмите в съвременния български език. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 16-25. |
Нова глаголна лексика в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 79-90. |
БЛАГОЕВА, Диана. Нови фразеологични калки в българския език (в съпоставка с други славянски езици). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 149-153. |
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91. |
Проблеми на изграждането на електронен корпус за лексикографски цели. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 169-179. |
Прояви на езикова игра в българския и руския компютърен жаргон. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 5-13. |
Рец. за: Недкова, Емилия. Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с. – Български език, 2004, № 1, с. 111-114. |
Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков. – LiterNet, 16.01.2005, № 1 (62). |
Съвременни подходи в българската неография (проблеми и перспективи). – Български език, 2008, № 1, с. 5-14. |
Темпорални валентности на глаголите в българския и полския език. Дисерт. София, 1992. 203 с. |
Универбизацията в най-новото славянско словообразуване (върху материал от българския, руския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 5-21. |
Чуждоезикови влияния при семантичния развой на българската лексика в съвременния период. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 33-41. |
Електронен корпус за целите на Речник на българския език – състояние и перспективи. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 277-286. |
Някои проблеми на корпусната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 113-121. |
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72. |
LexyScan – софтуерно средство за работа с електронен корпус за лексикографски цели. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 233-243. |
Българската академична лексикография в контекста на информационните технологии. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64. |
Електронизация на лексикографските ресурси. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64. |
Бележки върху Краткия българо-руски външнотърговски речник. Рец. за: Семенова, И. П., В. В. Севастьянов. Българо-руски търговски речник. Москва, „Внешторгиздат”, 1956. – Външна търговия, 1957, № 4, с. 25. |
За думите, които спадат към категорията на състоянието в руски и български език. – Български език, 1955, № 1, с. 44-52. |
За характера на обстоятелствените фразеологични съчетания. – Български език, 1956, № 1, с. 47-56. |
Из историята на един русизъм в българския език (понастоящем). – Език и литература, 1963, № 2, с. 70-73. |
Между прочим или между впрочем? – Език и литература, 1958, № 2, с. 152. |
Проблеми при сравнително изучаване на българска и словашка лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 47-58. |
Семантика на собствените и нарицателните имена. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 112-116. |
Начини на подреждане на значенията на многозначните думи във връзка с начините на тяхното тълкуване. – Български език, 1961, № 3, с. 236-246. |
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Руски и западни езици, 1981, № 3, с. 59-62. |
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 177-183. |
За предтурското тюркско влияние в българския език – още няколко прабългарски думи. – Български език, 1965, № 1, с. 3-17. |
Съпоставителен анализ на португалския предлог роr и на неговите функционални еквиваленти в българския език при изразяването на причинни отношения. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 105-112. |
Акад. Александър Теодоров-Балан като изследовател на художествената (естетическата) функция на българския език. – Български език, 2009, Приложение, с. 35-42. |
Българската езикова картина на света в лириката на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 21-30. |
Българската езикова картина на света в поезията на Иван Вазов. – В: Наследството Вазово. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 265-274. |
Българската лексикографска и справочна литература и преподаването на български език като чужд. – В: В: Информационно-методический семинар преподавателей болгарского языка. Москва, МГУ, 1995. |
Геровската традиция в българската лексикография на ХХ век. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 29-32. |
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415. |
Думи с екс- и ес-. – В: Главоболия с чуждите думи. София, 1982, с. 81-83. |
Един случай на огледална семантика (върху материали от възрожденски и фолклорни съновници). – Български език, 2010, № 4, с. 43-50. |
Един учебен речник на чуждите думи. Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 42-44. |
Емоционална лексика. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 26-29. |
Етнолингвистичен, етнокултурен лингвострановедски подход при изследване на националноезиковата специфика на българската лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 223-231. |
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229. |
За характера на ключовите думи в съновниците като езикови и културни знаци. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 108-119. |
Рец. за: Словарь поэзии Николы Вапцарова. Т. 1-2. Санкт-Петербург, 2004. 488 с. – Български език, 2005, № 3, с. 143-146. |
Картина ли е езиковата картина на света. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 179-188. |
Книжовно, регионално и диалектно в езика на Венко Марковски. – Списание на БАН, 1986, № 2, с. 46-51. |
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – Български език, 2006, № 3, с. 83-95. |
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 390-401. |
Културният концепт в разбирането на Д. С. Лихачов. – Български език, 2009, № 1, с. 61-70. |
Към въпроса за характера на отрицателната частица не в именното и глаголното словообразуване на съвременния български книжовен език (с оглед на представянето ѝ в голям тълковен речник). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 43-53. |
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67. |
Лексикалното богатство на Предания заветни от Венко Марковски (лексико-семантичен и стилистичен анализ на текста). Дисерт. София, 1988. 339 с. |
Лексикографската дефиниция като мит и митология. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 31-44. |
Лексикографски академизъм и енциклопедизъм. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А-Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 9-13. |
БОЖИЛОВА, Мая. Лексикографско представяне на език на автор (писател, поет, публицист). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 350-398. |
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372. |
Някои особености в езика на Предания заветни от Венко Марковски. – Български език, 1985, № 4, с. 322-330. |
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67. |
От Вавилонската кула до двуликия Янус. (Опит за антропологична таксономия на българската езикова картина на света). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 93-106. |
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211. |
Прагматична храктеристика на българската лексика в многотомния Речник на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 73-82. |
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Българското речниково дело през възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 107-109. |
Речникът на език на автор като специфичен лексикографски жанр. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, 312-330. |
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 76-88. |
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 27-35. |
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Български език, 2003, № 1, с. 6-18. |
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 22-41. |
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66. |
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119. |
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989. |
Тълковният речник като „машина на времето“ (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 129-139. |
Тълковният речник като „машина на времето” (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 17-24. |
Четирите годишни времена в речниците на Владимир Дал и Найден Геров. – Българска реч, 2002, № 1, с. 18-27. |
Эстетические значения и эстетические коннотации в современном болгарском языке. – В: Актуальные проблемы славянской филологии. Москва, МГУ, 1993, с. 34-41. |
Професионално за академичната и комерсиална лексикография. (Еднотомният тълковен речник на съвременния български книжовен език). – Български език, 2008, № 1, с. 26-32. |
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285. |
Към борбата за чистота на езика ни. – Български език, 1957, № 6, с. 551-555. |
Безсуфиксните substantiva deverbalia с префиксна мотивираща лексикална единица в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 179-183. |
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50. |
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63. |
О некоторых инновационных процессах, обусловленных взаимодействием русского и болгарского языков на современном этапе. – Вестник Киевского университета, 1990, вып. 32, с. 89-94. |
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52. |
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111. |
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16. |
Български език с вестникарски сос: гастрономическите познания на българина и езикът на съвременната публицистика. – В: Трапезата в културата на българи и сърби / Трпеза у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 38-46. |
В света на българските предлози. Велико Търново, „Фабер”, 2007. 139 с. |
Графичните оказионализми в медиите и рекламата. – Тр. ВТУ, ХХХIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 227-256. |
За някои проблеми на оказионалното словообразуване в българската научнофантастична литература. – Проглас, 1993, № 3, с. 100-111. |
За някои чуждоезикови елементи в съвременното оказионално словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 308-313. |
За оказионалното словообразуване в българския език (Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 141-154. |
Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 77-82. |
Индивидуално-авторска омонимия и каламбур. – Тр. ВТУ, ХХХI (за 1995), кн. 2, 2001, с. 245-250. |
(Не)съществуващи думи: Оказионализмите в медийния текст. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 124 с. |
(Не)съществуващи думи: Оказионалното словотворчество. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 216 с. |
Оказионализми от собствени имена. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, 2002, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, с. 228-235. |
Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 307-314. |
Оказионализмите като разговорен маркер в читателски писма. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, „Фабер”, 2004, с. 53-58. |
Оказионални думи, образувани от словосъчетания и изречения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193. |
Оказионалност и реклама. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 269-277. |
Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозофски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 7-19. |
Оказионалното словотворчество и прекъсването в словообразувателните вериги. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 353-359. |
Особености на словообразувателното гнездо с връх мутра. – В: Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей (Jordanka Marinova. Studia in honorem septuagenarii eirus jubilaei). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 206-217. |
Промени в лексиката във връзка с икономическите процеси. – В: Икономиката и развитието на обществото. Т. 5. Сборник доклади от международна юбилейна научна конференция, юни 2000. Варна, УИ на Иконом. унив., 2002, с. 57-62. |
Професор Русин Русинов и приносът му в българската лексикология. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 65-67. |
Прояви на оказионалност в медийното пространство. Дисерт. Велико Търново, 2006. 378 с. |
Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедите и рекламата). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 372-384. |
Рец. за: Недкова, Емилия. Помагало по фразеология на българския език. Русе, „Лени Ан”, 2009. 128 с. – Проглас, 2009, № 2; |
Свое и чуждо сред оказионализмите (върху материал от българския език). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 123-131. |
Феминативите – между неологичното и оказионалното. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 59-70. |
Фразеологията в рекламния текст. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 142-148. |
Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писателей и публицистов в конце ХІХ и в начале ХХ в. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, с. 144-148. |
Лексико-семантическая ассимилация русизмов в болгарском литературном языке. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 53-66. |
Формиране и стабилизиране на обществено-политическата и социално-икономическата лексика в българския език под влияние на руски език. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1972, с. 309-355. |
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70. |
Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. – Проглас, 2006, № 1, с. 33-56. |
Езиков образ на извънезиковата реалност. Фразеологична интерпретация на света. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193. |
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104. |
Фразеологични единици, свързани с християнството. Българско-полски паралели. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 160 с. |
Фразеологичният елемент от езиковия образ на българския поп. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 193-199. |
Рец. за: Маринова, Вера, Събка Вълкова. Българско-арабски речник. София, 1988. – Филология, 1993, № 27-28, с. 201-203. |
Промяната в семантиката на думите – неразривна част от езиковата култура на съвременния българин. – Год. Трак. унив., ІІ, 2001, с. 81-90. |
Речникът на Найден Геров. – В: Боров, Тодор. Книга и литература. София, 1981, с. 223-243. |
Глаголно-именните устойчиви съчетания – развиваща се категория в съвременните славянски книжовни езици. (Върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 38-40. |
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – Език и литература, 1979, № 1, с. 68-71. |
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 143-148. |
За характеристиката на възрожденската лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. София, БАН, 1987, с. 283-289. |
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226. |
Метафората и връзката пространство – време с примери от френския и българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 164 с. |
Понятието за пространство с оглед езиковото му обозначаване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 3-19. |
Предлози, обозначаващи топологични релации във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 11-23. |
Рец. за: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 78-80. |
Относно въпроса за паронимите в българския език. – Български език, 1989, № 1, с. 51-55. |
Рец. за: Алмалех, Мони. Българско-ивритски разговорник. София, „Труд”, „Прозорец”, 2002. 248 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 127-128. |
Рец. за: Манолова, Лилия. Речник на лингвистичните термини в българския език. София, „Наука и изкуство”, 1999. 202 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 178. |
Рец. за: Минчева, А. и др. Френско-български речник / Dictionnaire fraçnais-bulgare. Под общ. ред. на Асен Чаушев. София, „Наука и изкуство”, 2002. 1493 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 143-146. |
Рец. за: Пашов, Петър, Мария Пашова. Правописен речник на българския език. Пловдив, ИК „Хермес”, 2000. 470 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 123-124. |
Рец. за: Пашова, Галина, Борис Наймушин, Бисерка Велева. Речник на чуждите думи в българския език. Пловдив, „Хермес”, 2001. 757 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 124-126. |
Рец. за: Попова-Велева, Иванка, Радостин Тонев, Владимир Драгнев. Нов учебен френско-български и българско-френски речник / Dictionnaire français-bulgare et bulgare-français. Велико Търново, „Слово”, 2004. 796 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 124-125. |
Рец. за: Радева, Василка. Български тълковен речник. Пловдив, ИК „Хермес”, 2004. 823 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 115-116. |
Рец. за: Стоянов, Красимир. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, Международно социолингвистно дружество, 1999. 320 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 112. |
Рец. за: Френско-български речник / Dictionnarie français-bulgare (sous la direction d’Assen Tchaouchev). Sofia, „Naouka i Izkoustvo”, 2002. 1493 p. – Fréquences francophones, 2003, № 2, pp. 52-54. |
Тези коварни пароними… – Български език, 1979, № 5, с. 432-434. |
Българска ботаническа номенклатура и терминология. Част I. Номенклатура на водорасли, гъби и лишеи. – Год. СУ. Биол. фак., LXXXV, 1994, кн. 2, с. 155-163. |
Румънската лексика у Вазов. – Библиотека, 1999, № 5, с. 85-87. |
За лексиката от чужд произход в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 403-407. |
Методи за тълкуване на думите. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 201-222. |
Нови българо-френски речници. Рец. за: Мавров, Бл. Dictionnaire bulgare-francais. София, „Народна книга”, 1949. 740 с.; Яранов, Атанас. Българо-френски речник. София, „Наука и изкуство”, 1949. 744 с. – Български език, 1952, № 1-2, с. 144-147. |
Проблеми на фразеологията в българската лексикология (Българското езикознание през периода 1944-1969). – Български език, 1969, № 4-5, с. 384-388. |
Проф. Ст. Стойков и българската лексикология и лексикография. – Български език, 1970, № 1, с. 57-58. |
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 2, с. 17. |
Употреба на предлог на в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 93-120. |
Актуализация на диалектното в книжовната реч. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет”. Доклади. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 5-10. |
Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. 367 с. |
Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. |
Българският книжовен език през ХХ в. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVI, 1998, № 1, с. 17-24. |
Диалектната лексикография в България. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 27-35. |
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75. |
Динамични процеси в лексикалния състав на българския език. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 7-17. |
Динамични тенденции в лексикалния състав на българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 7-15. |
Езикът на младите. Тарикатският жаргон. София, 1966. 34 с. |
За лингвистичния статут на българското просторечие. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 14-20. |
За наречията нявга, нивга и сявга. – Език и литература, 1992, № 4, с. 38-39. |
За поетическите неологизми. – Български език, 1975, № 5, с. 420-427. |
За поетическите неологизми. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 312-319. |
За произхода и употребата на колчем. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 42-54. |
За тарикатския жаргон. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 122-134. |
Забранено за малолетни. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 23-31. |
Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 84-98. |
Зооними в българските диалекти. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 15-19. |
Към характеристиката на лексикалната конверсия. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 91-95. |
Лексикални стилистични пластове в книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 122-131. |
Лексикално-стилистични пластове в книжовния език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 110-119. |
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език, 2005, № 5, с. 5-15. |
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 56-66. |
Нов успех на българската лексикография. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Литературен фронт, № 16, 15.ІV.1976, с. 2. |
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182. |
Поетическите думи в българската лексика. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 33-38. |
Промени в речниковия състав на българския език. – Език и литература, 1994, № 3, с. 1-8. |
Рец. за: Koseska, Violetta. Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s. – Език и литература, 1973, № 3, с. 94-97. |
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Советское славяноведение, 1975, № 3, с. 119-121; |
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Език и литература, 1992, № 2, с. 140-142. |
Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. Трето преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1958. 597 с. – Език и литература, 1958, № 6, с. 472-475. |
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 146-149. |
Стилистични разслоения на речника и лексикалната норма. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 87-93. |
Съществува ли младежки жаргон в София? – София, 1982, № 2, с. 13-15. |
Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. Учебник за студенти от филологическите факултети и педагогическите институти. София, „Петър Берон”, 1998. 655 с. |
Заемките в съвременния български език – обогатяване или обезличаване? – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 268-276. |
Болгарско-русский словарь по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 101-106. |
Концептуальные основы создания учебного болгарско-русского словаря по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 98-100. |
О полисемии в терминологии туризма. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 237-244. |
О значении и употреблении глагольной приставки за- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 84-95. |
По въпроса за полисемията и синонимията в техническата терминология върху материал от електротехническите специалности. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1976, № 7, с. 135-144. |
За израза алфа и омега. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4. |
За израза геена огнена. – Църковен вестник, № 14, 9-22.VІ.1997, с. 5. |
За израза давам лептата си. – Църковен вестник, № 4, 16-28.ІІ.1999, с. 5. |
За израза книга, запечатана със седем печата. – Църковен вестник, № 11, 1-15.VІ.1999, с. 5. |
За израза лобно място. – Църковен вестник, № 19, 02- 05.ХІІ.1997, с. 4. |
За израза ни една йота. – Църковен вестник, бр. 1, 01-15.І.1998, с. 6. |
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14. |
Изрази от библейски произход в съвременния български език. – Родна реч, 1998, № 1, с. 41-44. |
Изразът вълк в овча кожа. – Църковен вестник, № 3, 01-14.ІІ.1998, с. 3. |
Изразът за паница леща. – Църковен вестник, № 2, 16-31.І.1998, с. 5. |
Изразът манна небесна. – Духовен дом, № 3, март 1998, с. 10. |
Изразът мерзост на запустението. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4. |
Още веднъж за камилата и иглените уши. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 171-175. |
Срещу ръжен не се рита. – Духовна култура, 2003, № 10, с. 12-17. |
Фразеологизми от библейски произход в съвременния български език. – Дарба, 1998, № 9-10, с. 15-23. |
Фразеологизми с името на кръста. – Духовен дом, № 4, април 1998, с. 10. |
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175. |
Български лексикални неологизми. – Език и литература, 1983, № 3, с. 82-88. |
Евфемистична перифрастична синонимика на специфична лексика в съвременния ни печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 206-209. |
За българската медицинска терминология. – Здравен фронт, № 6, 9.ІІ.1974. |
Законът за икономия на изразните средства в публицистиката. – Език и литература, 1976, № 4, с. 52-57. |
Записки по стилистика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1975. 306 с. |
Лексико-фразеологични словашко-български паралели във възрожденския фолклор. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 265-269. |
Начини за образуване на притежателни прилагателни имена. – Език и литература, 1978, № 4, с. 127-129. |
Недостатъчно описани български наречия от словообразователния тип здравата, умната. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. Т. XIV. Warszawa, 1974, s. 143-148. |
Неополитически речник. – Народен глас, № 33, 12.ІV. 1991. |
Няколко лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 35-37. |
Пряка и преносна употреба на думите. – Народен глас, № 13, 19.І.1990. |
Стилове на книжовната българска реч. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 99-121. |
Чуждите думи в българския език днес. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 29-34. |
Чуждиците. – Вечерни новини, № 181, 14.09.1979. |
Из българо-румънските лексикални връзки. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 36-38. |
Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. София, „Наука и изкуство”, 1982. 184 с. |
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72. |
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Болгарская русистика, 1980, № 3, с. 92-94. |
Веществените съществителни в количествен аспект (Езикови средства за изразяване на дискретност на веществения континуум). – Български език, 1990, № 2, с. 114-120. |
Взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика в теоретичен и приложен аспект. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 2000, с. 15-28. |
Езикът на Гео Милев и Гео Милев за езика. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 9-21. |
За взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика като лексикографски обект. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 61-70. |
За лингвистичните основи на тълковните речници. Доброжелателен отговор на една рецензия. – Език и литература, 1996, № 2, с. 133-137. |
По въпроса за морфологичните особености на някои типове сложни съществителни от мъжки род. – Език и литература, 1987, № 1, с. 77-86. |
Познанието в езика на българите. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 436 с. |
Приносът на Гео Милев за интелектуализацията на българския книжовен език (върху материал от критическите му съчинения). – Език и литература, 1989, № 5, с. 69-76. |
Рец. за: Попова, Мария. Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 544 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 177-179. |
Стилистика и лингвистика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 266 с. |
Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. |
Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език. – Проглас, 1992, № 1, с. 21-26. |
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305. |
Рец. за: Генова, Дафина. За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с.187-189. |
Към въпроса за конотативното значение. – Език и литература, 1988, № 1, с. 98-104. |
Родова адаптация на англицизмите в българския и немския език. – Българска реч, 2004, № 3, с. 23-30. |
Рец. за: Генадиева, Зара, Кети Ничева, Сийка Спасова, Кристалина Чолакова. Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с. – Български език, 1968, № 2-3, с. 288-291. |
Съпоставително разглеждане на съществителните имена в българския език и хинди. Дисерт. София, 1984. 171 с. |
Още по въпроса за речниковата антонимия. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66. |
Стилистична функция на речниковите антоними. – Български език и литература, 1977, № 5, с. 3-8. |
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 173 с. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 6, с. 53-54. |
Езикът на науката. – Списание на БАН, 2006, № 2, с. 36-39. |
Фразеологическая эквивалентация как проблема контрастивной лексикографии. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 30-35. |
Към историята на една турска заемка в българския език. – Български език, 1963, № 1, с. 54-56. |
БЪЛГАРСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с. |
БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО. Поредица „Знание за езика”. Т. 3.София, „Народна просвета”, 1982. 160 с. |
Словашко-български междуезикови паралели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 163-171. |
Съпоставително проучване на клишето в българския и чешкия публицистичен стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 57-67. |
Португалски думи в българския език. – Вечерни новини, № 7529, 29.ІV.1976. |
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, 129-134 с. |
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – В: Бъчваров, Янко. Чешкият език в славянски контекст. София, 1996. 228 с. |
За „смешните” български пословици и поговорки. – Език и литература, 2007, № 1-2, с. 126-137. |
Опыт сопоставления соматической фразеологии в славянских языках. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 157-162. |
Към въпроса за вторичната номинация на качествените прилагателни имена в българските диалекти. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 163-168. |
Към въпроса за сравнителното изследване на славянската лексика. – Български език, 1996, № 5, с. 22-24. |
Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 234-240. |
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506. |
Редки и остарели думи в българския народен епос. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 147-151. |
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232. |
Към въпроса за сравнителното проучване на омотематичните имена в български и словашки език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 42-47. |
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178. |
Народните земеделски термини у българите и тяхното историческо значение. – Български език, 1956, № 1, с. 36-46. |
За някои местоименни проблеми при превода между българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 135-138. |
За някои семасиологични и ономасиологични аспекти на описанието на еквивалентни отношения в немскo-български и българско-немски речници. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 225-232. |
Новият немски правопис и някои актуални проблеми на немско-българските речници. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 481-487. |
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79. |
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 104-110. |
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – Език и литература, 1984, № 4, с. 82-88. |
Размисли за „възраждането” на един излязъл от употреба термин в съвременната българска правна лексика и някои лексикографски проблеми. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 85-91. |
Miscellanea зa новите англицизми в българския и немския език като лексиколожки, лексикографски и транслационен проблем. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 48-59. |
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96. |
Норми на морално поведение и народен етикет, отразени в българските, полските и руските пословици. – Български фолклор, 1986, № 4, с. 32-38. |
Исторически бележки за някои думи, заети от западните езици в български. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 537-543. |
Към историята на италианските заемки в български (1762-1860). – Год. СУ. Филолог. фак., І (за 1956-1957), 1958, с. 201-321. |
Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. – Год. СУ. Филолог. фак., LIV, 1960, № 2, с. 171-280. |
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36. |
Към историята на романизмите в български. – Български език, 1968, № 4-5, с. 390-399. |
Ранните заемки от английски език в български. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LХV, 1972, № 1, с. 295-324. |
Ранните заемки от френски език в български. – Български език, 1961, № 3, с. 193-208. |
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1800-1856. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1966, с. 135-195. |
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1857-1870. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXI, 1967, с. 279-353. |
Ранните заемки от френския език в български (исторически увод). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, с. 167-206. |
Авторски преобразования на фразеологизми в публицистиката на Георги Димитров. – Език и литература, 1982, № 4, с. 41-46. |
Двойки думи в българския език като фразеологични единици. – Език и литература, 1974, № 3, с. 64-69. |
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12. |
За някои случаи на структурно моделиране във фразеологията на българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90. |
За някои фразеологизми с повторения в български, руски и немски език. – Бюлетин, 1977, № 3, с. 49-57. |
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 297-303. |
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398. |
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90. |
За структурната класификация на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 5, с. 90-93. |
За тематичната класификация на фразеологизмите в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. София, БАН, 1987, с. 336-346. |
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39. |
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 67-69. |
Синонимические ряды как средство типологизации соответствий в двуязычном фразеологическом словаре. (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 18-20. |
Фразеологизми с ни – ни в българския, руския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 46-51. |
Рец. за: Илиева, Ана, Харалд Хелман. Немско-български речник на понятията в чуждоезиковата методика. София, 1984. – Чуждоезиково обучение, 1986, № 3, с. 63-65. |
Шкалирование и полилингвальное сопоставление словарно-фиксированной эмоционально-оценочной лексики в источниках и в речи. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІ, 1999, № 1, с. 415-422. |
Бележка върху синтактичния строеж на българските пословици. Пословици с елиптична структура. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 293-310. |
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147. |
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40. |
Значение и употреба на умалителните наречия в български език. – Български език и литература, 1975, № 1, с. 3-12. |
Значение и употреба на умалително-оценъчните прилагателни в книжовния български език. – Български език и литература, 1972, № 5, с. 3-17. |
Использование частиц для выражения пересказывания в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 185-199. |
Наречия с суффиксом субъективной оценки в русском и болгарском яыках. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 9-22. |
Национално-културна специфика на вербалното комуникативно поведение на българи и руси при поздрави, пожелания и честитяване. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 5-12. |
Перевод как средство выявления расхождений между близкородственными языками. – Болгарская русистика, 1975, № 3, с. 38-41. |
Перевод русских уменьшительных прилагательных на болгарский язык. – В: Первая национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. София, 1973, с. 21-28. |
Перевод русских уменьшительных существительных на болгарский язык. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІІ, 1975, № 1, с. 207-296. |
Перевод фразеологии. – Болгарская русистика, 1980, № 2, с. 63-71. |
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 154 с. – Български език, 1989, № 4, с. 385-388. |
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных с уменьшительно-оценочным суффиксом в болгарском и русском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 123-135. |
Уменьшительные прилагательные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и лутературе в болгарской школе. Т. 3. София, „Народна просвета”, 1973, с. 189-201. |
Уменьшительные существительные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и литературе в болгарской школе. Т. 4. София, „Народна просвета”, 1975, с. 25-48. |
Акушеро-гинекологична и ранна неопатологична терминология. София, „Медицина и физкултура”, 1996. 352 с. |
Към въпроса за немските думи (заемки) в българския език. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 82-91. |
Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 613-620. |
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161. |
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101. |
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530. |
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213. |
Към славянската фразеология: от птиче мляко. – Български език, 1970, № 4, с. 347-348. |
Към славянската фразеология: прави ми скомина. – Български език, 1967, № 3, с. 251-252. |
Наука, термини, понятие. Борбата за чистотата на езика не е дело само на езиковедите. – Кооперативно село, № 217, 15.09.1972. |
За границите на стилистично неутралния пласт на съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 119-125. |
Лексикалното изграждане на разговорната реч в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 3, с. 36-45. |
Наблюдения над количественото разпределение на лексиката на българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 35-42. |
О полифункциональном болгарском слове освен и его русских эквивалентах. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 189-193. |
Типове съюзни думи и изрази (конектори) в английски и български научни текстове. Дисерт. София, 1992. 189 с. |
Към въпроса за семантико-стилистичната характеристика на един подклас качествени прилагателни имена. – Български език, 1991, № 4, с. 362-367. |
Към характеристиката на прилагателните имена в литературнокритическите статии на Димитър Благоев. – Език и литература, 1987, № 3, с. 96-98. |
Някои наблюдения върху употребата на архаизми в романа Антихрист от Емилиян Станев. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 132-138. |
Критичен преглед на изследванията на един тип устойчиви глаголно-именни словосъчетания в българския език. – Проглас, 2006, № 2, с. 26-45. |
Компликативный подход в процессе сопоставительного анализа русских и болгарских фразеологизмов. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 99-101. |
Функционална стилистика. Със задачи и текстове за упражнения. Бургас, „Димант”, 2003. 160 с. |
Анализ коннотаций русских и болгарских фразеологизмов со значением обман. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 168-184. |
Образные ассоциации в русских и болгарских фразеологизмах со значением количества. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 328-333. |
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми със значение лъжа. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 89-97. |
Две нови названия на хранителни продукти. – Български език, 1975, № 6, с. 566. |
Към въпроса за класификацията на паронимите в съвременния български език. – Български език, 1978, № 2, с. 112-119. |
Парономазията в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 147-151. |
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169. |
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24. |
К исследованию субъективизма составителей двуязычных словарей. – Болгарская русистика, 1989, № 5, с. 60-66. |
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81. |
Психолингвистический подход к установлению лексических соответствий (на материале болгарских, русских и английских цветонаименований). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 5-17. |
Прилагателните имена на -ов/-ев в съвременния български и сръбски език. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 125-143. |
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236. |
Към въпроса за лексикалната антонимия. – Год. БСУ, ІІ, 1999, с. 258-265. |
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91. |
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36. |
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161. |
Някои особености на метафоричността в заглавията от периодичния печат. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 218-223. |
По проблема за семантичната общност и различие при лексикалните синоними. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 319-325. |
Пространствени значения на българските предлози в съчетание с глаголи за движение. Дисерт. София, 1990. 280 с. |
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139. |
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70. |
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104. |
Традиционни и съвременни схващания за метафората. – Год. БСУ, ХІ, 2004, с. 174-178. |
Фразеологизмите в текстове от публицистичния стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 123-128. |
Именен род на англицизмите в български, чешки и словашки. – В: 25 години Шуменски университет. Юбилейна научна конференция. Т. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 41-49. |
Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19-25. |
Европрилагателни: възникване и строеж. Актуални проблеми в типологията на славянските прилагателни. – In: Jazyk v komunikácii. Medzinárodný zborník venovaný Jánovi Bosákovi. Bratislava, 2004, s. 161-167. |
Европрилагателни: възникване, строеж и правопис. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 157-161. |
Родовата адаптация на англицизмите в българския и словашкия език. – In: Slavistika v premenách času (štúdie z jazykovednej a literárnovednej komparatistiky). Zborník príspevkov z medzinárodnej vedeckej konferencie. Prešov, 2009, s. 218-224. |
Болгарско-чешские евролингвистические параллели. – Studia slavica. VII. Opole, 2003, s. 219-226. |
Евролингвистични наблюдения. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 267-271. |
За отношението между социолингвистически и типологически фактори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 57-60. |
Инновации композитного типа в современных славянских языках. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Москва, РАН, 2002, с. 10-12. |
Интернационализационни процеси в българския език от края на XX век. – In: Internacionalizácia v súčasných slovanských jazykoch: za a protu. Bratislava, 1999, s. 59-66. |
Интернационализационни процеси в историята и съвремието на българския книжовен език. – В: Вачкова, Кина. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. Ч. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 146 с. |
Лексеми с компонент еко- в книжовния български език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 120-124. |
Рец. за: Николова, Надка. Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с. – Български език, 2005, № 1, с. 122-126. |
Стандартизация на славянските езикови средства за европейска интеграция. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 123-132. |
Съвременен процес на интернационализация в българския книжовен език. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 30.X.-1.XI.1996. Доклади. Ч. 1. Езикознание и методика на езиковото обучение. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 28-34. |
Терминостроителството в културния диалог между чехи и българи. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Cechy a Bulhary. Praha, 2000, c. 119-127. |
Евролингвистични иновации в славянските стандартни езици. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 122-131. |
Езиковите средства за европейска интеграция – нов обект за стандартизационна активност. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 23-34. |
Из чешката и българската екологична терминология. Термини от областта на екологичното образование. – In: Práce z dějin slavistiky. Praha, 1991, s. 48-59. |
Лудвиг Лукаш и чешкото влияние върху българската химическа терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 57-63. |
Чехия и формирането на българската химическа терминология. – In: Les Études balkaniques tcheques. IX. Prague, Univerzita Karlova, 1994, pp. 117-124. |
Атрибутивни двукомпонентни неологизми в два европейски езика (български и френски). – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 275-279. |
За вариантите от типа хотспоти / хотспотове в съвременния български език. – Български език, 2008, № 4, с. 97-101. |
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92. |
През огледалото на стила: Стилистична интерпретация на художествен текст. София, „Интервю Прес”, 2000. 408 с. |
Семантична характеристика на българските абстрактни съществителни с наставка -ост. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 373-381. |
Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с. |
Текст и стил. София, „Авангард Прима”, 2005. 234 с. |
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71. |
Езикови фактори, които обуславят родовата вариантност в българския език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 28-45. |
За вариантите от типа диплом-диплома и задух-задуха в българския език. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 29-40. |
За произхода на устойчивото сравнение гол като сокол в българския език. – Българска реч, 2006, № 1, с. 65-68. |
Принос към изучаването на речниковия състав на съвременния български език. Рец. за: Йорданова, Любима. Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с. – Език и литература, 1981, № 6, с. 96-97. |
Родовата вариантност при нарицателните съществителни имена в българския език. Дисерт. София, 2003. 350 с. |
Стари мерки за дължина и разстояние в българската фразеология. – Български език и литература, 2010, № 3, с. 32-40. |
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164. |
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42. |
Бележки върху употребата на отглаголните съществителни на -не/-ние. – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 45-49. |
Една старинна дума в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 60-66. |
За две лексеми в българския език в съпоставка със сръбски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 431-441. |
О нормирању неких граматичких и лексичких појава у српском jезику у поређењу са бугарским jезиком. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 459-466. |
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 220-222. |
Към съпоставителното проучване на публицистичния функционален стил в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 355-360. |
Етимологичният речник и старобългарската лексика. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 60-63. |
Езикови пластове в подезика на икономиката. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 116-125. |
Южнославянская картина мира и словообразование. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 33-46. |
Подготовката на академичен речник на българския език. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 66-71. |
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295. |
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963. |
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80. |
О Найдене Герове и его „Словаре болгарского языка”. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 5-9. |
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302. |
За някои производни глаголи със суфикс -н- в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 13-18. |
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57. |
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74. |
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129. |
Из наблюдений над ранним русским влиянием на формирование болгарской канцелярско-административной лексики. – В: Проблемы изучения межъязыковых влияний в истории славянских языков и диалектов: социокультурный аспект. Москва, Институт славяноведения РАН, 2004, с. 20-24. |
К изучению истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 5-38. |
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139. |
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89. |
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48. |
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268. |
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40. |
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – В: Славянский сборник. Вып. 2. Москва, Издательство Московского университета, 2004, с. 60-69. |
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204. |
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10. |
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31. |
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36. |
Пак по въпроса за универбизацията. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 179-183. |
О некоторых „авторских” новообразованиях в болгарской лексике. – В: Studia Slavica. Языкознание. Литературоведение. История. История науки. К 80-летию С. Б. Бернштейна. Москва, Институт славяноведения и балканистики РАН, 1991, с. 63-69. |
О некоторых явлениях интернационализации лексики в современном болгарском языке. – В: Тенденции интернационализации в современных славянских литературных языках. Москва, Институт славяноведения РАН, 1997, с. 179-212. |
О нескольких Балановых словах. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 94-103. |
О помете редко(е) в толковых словарях болгарского языка. – В: Folia slavistica: Рале Михайловне Цейтлин. Москва, Институт славяноведения, 2000, с. 9-13. |
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8. |
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 71-76. |
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII-XIX вв. Материалы международной конференции ЮНЕСКО. Москва, „Наука”, 1978, с. 137-141. |
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 111-128. |
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Этимология. 1982. Москва, „Наука”, 1985, с. 86-100. |
Общее и специфическое в процессах интернационализации в славянских литературных языках на современном этапе их развития. – В: Славянское языкознание. XII Международный съезд славистов. Краков, 1998 г. Доклады российской делегации. Москва, 1998, с. 521-535. |
Относно формата за множествено число на някои типове многосрични съществителни от мъжки род в българския език. – Език и литература, 1985, № 3, с. 89-95. |
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49. |
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – Славяноведение, 1998, № 3, с. 30-36. |
Трако-славянски успоредици. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1969, № 1, с. 171-233. |
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 90-99. |
Апроксимативът няколко с неговите преводни еквиваленти в руския и в португалския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 3. с. 5-10. |
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21. |
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390. |
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309. |
Съществителните човек и хора в португалския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 5-12. |
Уличният език в рап музиката – митове и реалност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 176-182. |
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14. |
Изследване на междуезиковите контакти през призмата на българския език. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 60-69. |
Към българския етимологичен речник. – Български език, 2003, № 4, с. 89-93. |
Лексикалната субституция в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82. |
По повод един нов френско-български и българско-френски речник. Рец. за: Френско-български и българско-френски речник. Под ред. на Асен Чаушев. София, Колибри, 2005. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 133-135. |
Френската лексика в романа Тютюн. София, „Сиела”, 2009. 320 с. |
За думите от чужд произход. – Вечерни новини, № 1731, 7.ІІІ.1957. |
„Замърсяването” на българския език. – Наука, 2009, № 2, с. 2-4. |
Агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 20-24. |
Езикът и общественото мнение. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 202 с. |
За някои неологизми в узуса на днешното състояние на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 72-75. |
Какво става с младежкия сленг. – София, 1989, № 5, с. 25-26. |
Към динамиката на българския книжовен език днес. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІ, 1982, № 1, с. 5-52. |
Към проблемата за социално стратифициращите диалектизми. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 373-377. |
Към характеристиката на движещите сили в развоя на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1977, № 2, с. 1-10. |
Непонятната чужда дума и снобизмът. – Наука, 2010, № 3. |
О пуристических тенденциях в истории болгарского языка. – В: Развитие языковой жизни стран социалистического содружества. Praha, 1987, с. 224-253. |
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15. |
Ориентализмите и жаргонизмите – единствено възможни средства за колоквиализацията на днешния книжовен български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 25-32. |
Пак за ученическия жаргон. – Родна реч, 1972, № 7, с. 74-76. |
По някои съвременни комуникативни стратегии в наркоманските общности. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 73-79. |
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60. |
Рец. за: Ангелов, Ангел. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. – Български език и литература, 2009, № 1-2, с. 184-185. |
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1990, № 5, с. 457-459. |
Социолингвистика и езикова култура. – Български език и литература, 1989, № 1, с. 14-19. |
Стилистичната революция във вестникарския език. – В: Езикът на медиите. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999. |
Чуждите думи в българския език. – Родна реч, 1972, № 4, с. 75-76. |
Социолингвистиката и ученическата реч. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 192 с. |
Към въпроса за антонимията. – Български език, 1981, № 5, с. 439-443. |
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в сьвременния бьлгарски книжовен език (вьрху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 154 с. – Съпоставително езикознание, 1990, № 6, с. 86-91. |
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322. |
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25. |
Концептът труд в българската езикова картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80. |
Нов етнолингвистичен лексикографски труд, посветен на народната календарна терминология. Рец. за: Легурска, Палмира, Мария Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар. София, БАН, 2008. 152 с. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 74-77. |
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30. |
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните наречия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 186-189. |
Рец. за: Антонова-Василева, Лучия, Славка Керемидчиева. Кратък речник на диалектните думи. София, „Планета-3”, 2001. 284 с. – Българистика, 2002, № 5, с. 101-103. |
Рец. за: Китанова, Мария. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 115-117. |
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67. |
Човекът и светът на животните в българските устойчиви сравнения. – Български език, 2009, № 2, с. 33-45. |
Ценно помагало за българските есперантисти. Рец. за: Атанасов, Атанас, К. Георгиев, В. Олянов. Българско-есперантски речник. София, „Наука и изкуство”, 1961. 631 с. – Литературни новини, № 10, 28.ІХ.1961. |
Една забравена тракийска дума в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 75-77. |
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74. |
Не заемки, а наследство от субстрата. – Филология, 1987, № 17-18, с. 17-25. |
Няколко български думи от тракийски произход. – Език и литература, 1977, № 5, с. 67-71. |
К составлению идеографического переводного словаря русской фразеологии (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, 1987, с. 20-23. |
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Слово. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Ирина Червенкова. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 260-270. |
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38. |
Много в переводах с русского. – Болгарская русистика, 1975, № 4, с. 35-38. |
Некоторые вопросы перевода фразеологии (на материале главного образа русского и болгарского языков). – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. Bd. 1. Beiträge zur Bulgaristik. München, 1986, pp. 281-298. |
Перспективы развития русско-болгарской лексикографии и перевод. – Болгарская русистика, София, 1988, № 2, с. 80-85. |
Реалия как компонент фразеологизма. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 25-29. |
Съвременната българска лексикография и подготовката на лексикографски кадри. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 11-39. |
Ценен технически справочник. Рец. за: Герганов, Пенко, Андрей Анев, Георги Киселов, Петър Билдирев. Руско-български технически речник. София, „Наука и изкуство”, 1957. 910 с. – Труд, № 133, 7.VІ.1957. |
Що е лексикография и има ли тя почва у нас? – Литературен форум, № 13, 1-7.04.1992, с. 2. |
Каламбурът и възпроизвеждането му в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 304-341. |
Специфика на превода от руски на български – лексика, фразеология, колорит. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38. |
Фразеологичните единици в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 170-213. |
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498. |
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81. |
Семантични и синтактични особености на префигираните глаголи с прономинален елемент в български. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 322-328. |
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28. |
Езиково взаимодействие в един таен говор. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 23-26. |
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78. |
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123. |
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88. |
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25. |
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258. |
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100. |
Превод на фразеология. Сравнително изследване на фразеологизми в български и руски език. – В: Съвременни проблеми на теорията на превода. София, 1982, с. 94-99. |
Прямое и переносное значение цветообозначений во фразеологических единицах русского и болгарского языков. – В: Материалы третьей научной конференции болгарских аспирантов, обучающихся в СССР. София, 1979, с. 210-218. |
Сравнительный анализ фразеологических единиц с компонентами – цветообозначениями. (На материале русского и болгарского языков). Диссерт. Ленинград, 1978. 249 с. |
Фразеологические единицы с цветообозначением красный. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 50-56. |
Сравнительная характеристика устойчивых сравнений в болгарском и русском языках. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 80-87. |
Сравнительный анализ квантитативных фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Доклади от научната сесия, посветена на 100 години от рождението на Г. Димитров. Секция 2. Езикознание. Шумен, 1982, с. 94-101. |
Лексика болгарский загадок: опыт составления семантического словаря загадок. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 187-204. |
Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-222. |
Експресивните частици в българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1999. 206 с. |
За някои лексикални и морфо-синтактични средства за изразяване на експресивност в съвременния български книжовен език. – Български език, 1989, № 2, с. 127-135. |
Патилата на преводачите с двуезичните речници. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 58-72. |
Метафоричното обозначение грешката е вярна. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 116-124. |
Культурно-коннотированная лексика в словаре и в переводе. На материале болгарского и русского языков. Диссерт. Ленинград, 1983. 187 с. |
Культурные коннотации и болгарско-русские словари. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 53-58. |
Още по въпроса за речниковите антоними. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66. |
Битник – нова чужда дума. – Български език, 1967, № 3, с. 268-269. |
Две излишни турски думи (ишлеме, пиширме). – Български език, 1969, № 3, с. 295. |
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702. |
За две немски думи в сладкарството. – Български език, 1970, № 5, с. 464-465. |
За двойните форми на някои чужди думи. – Средношколско знаме, № 28, 27.ІV.1982. |
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129. |
За някои преходни чужди думи в речника на българския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 403-408. |
За някои чужди думи, употребявани с неправилни форми в българския език. – Български език, 1965, № 2, с. 163-167. |
Изговор и транскрипция на италианските имена в българския език. – Български език, 1955, № 1, с. 39-43. |
Изследване върху испанските думи в българския език. Рец. за: Petkanov, Ivan. Los elementos léxicos españoles en la lengua búlgara. In: Actas del XI congreso internacional de lingüística y filología románica (Madrid, 1965). Madrid, 1969, pp. 2085-2096. – Български език, 1971, № 5, c. 481-482. |
Имена на превозни средства с наставка бус. – Транспортен глас, № 48, 29. ХІ.1974. |
Имената на билките. – Турист, 1980, № 5, с. 11-12. |
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139. |
Как се създават жаргонните думи и изрази. – В: Въгленов, Михаил. За правилна реч. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 37-41. |
Китайски думи в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 177-183. |
Метафори от названия на животни. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 363-369. |
Неуместна употреба на чуждици. – Средношколско знаме, № 20, 18.02.1975. |
Нови думи в търговския речник. – Български език, 1967, № 2, с. 153-154. |
Някои нови сложни думи. – Български език и литература, 1970, № 3, с. 61-64. |
Някои термини във връзка с автомобилния транспорт. – Български език, 1969, № 2, с. 192-194. |
Няколко лексикални успоредици в славянските езици. – Български език, 1968, № 4-5, с. 417-420. |
Няколко нови чужди думи в български език. – Български език, 1965, № 1, с. 56-61. |
Полски думи в български език. – Български език, 1958, № 3, с. 234-247. |
Полски думи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 265-279. |
Произход и значение на някои идиоми. – Български език, 1974, № 6, с. 563-564. |
Произход на няколко екзотични думи. – Български език, 1958, № 2, с. 164-167. |
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63. |
Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век. София, БАН, 1974. 606 с. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 62-65. |
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Език и литература, 1957, № 1, с. 60-63. |
Спортни термини. – Старт, № 178, 29.Х.1974, с. 15. |
Употребата на някои пароними в българския език. – Средношколско знаме, № 24, 15.ІІІ.1977, с. 3. |
Чуждите думи в множествено число, употребявани в единствено число в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 354-357. |
Спортната терминология в Речника на съвременния български език. – Отечествен фронт, № 3457, 12.Х.1955. |
За същността на жаргона. – В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, Издателство на ВПИ, 1990, с. 56-70. |
Фразеологизми и паремии с опорен компонент циганин в българския език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 499-504. |
Глаголи за положение в българския и чешкия език. Дисерт. София, 1996. 203 с. |
Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с. |
За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български. – Slavica Slovaca, 2000, № 1, s. 26-39. |
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51. |
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426. |
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98. |
Семантични промени на думите в българския език. – Българска реч, 1997, № 3-4, с. 28-31. |
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76. |
Речник на българский език (1895-1904) от Найден Геров и Српски рjечник (1818) от Вук Караджич. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 23-24. |
Речникът в Граматиката на братя Цанкови – най-обемистият български речник за времето си. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 355-362. |
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157. |
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158. |
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370. |
Емоционален словообразователен тип в българската глаголна система. – Български език, 1968, № 6, с. 536-589. |
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ.София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. |
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. 268 с. |
ВЪПРОСИ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ.София, БАН, 1986. 236 с. |
Имена за лица. – Български език, 1961, № 3, с. 253-258. |
Нарицателни имена, употребявани като собствени. – Български език, 1960, № 1, с. 55-60. |
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турска, гръцка и българска езикова среда. – Морски научен форум, 2001, № 3, с. 355-359. |
Езикова старина в българската фразеология. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 311-319. |
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101. |
Езикът на Сава Доброплодни в преводното съчинение Игиономия. – Език и литература, 1982. № 3. с. 82-96. |
За един фразеологизиран образ в българския език. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 214-224. |
Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 75-84. |
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231. |
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979. |
Лексикология на българския език. (Лексемика. Ономастика. Фразеология. Лексикография). Велико Търново, „Абагар”, 1998. 424 с. |
Лексическа и фонетико-семантическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език. Дисерт. Велико Търново, 1977. 330 с. |
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94. |
Мит и народни представи във вътрешната форма на българските фразеологизми с компонент сърце. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 268-278. |
Многозначността на думите – богатство на езика. – Предучилищно възпитание, 1975, № 7-8, с. 24-31. |
Образните основания на българските фразеологизми с компонент душа. – Проглас, 2008, № 2, с. 20-41. |
Основен курс по съвременен български език. Ч. 2. Лексикология и фразеология. Велико Търново, „Аста”, 1993. 246 с. |
Предложно-именни фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 9-17. |
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28. |
Старобългарските корени на фразеологизми с компонент сърце. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 325-340. |
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80. |
Строители и строителство на новобългарския книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002. 271 с. |
Сърцето в българската паремиология. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 174-181. |
Удвоения в структурата на българските изобразителни думи. – Език и литература, 1977, № 1, с. 35-46. |
Фонетика и лексикология. Велико Търново, „Слово”, 1993. 94 с. |
Фонетика и лексикология на българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1995. 480 с. |
Фонетико-семантическа характеристика на четирифонемните едносрични звукоподражателни думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 35-43. |
Фразеологизми в българския език с библейски ономастичен компонент. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 84-95. |
Фразеологизми с компонент глава със старобългарски първообрази в библейските текстове. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 56-67. |
Фразеологизми с опорна дума бог в българския език. – Проглас, 2007, № 1, с. 145-155. |
Фразеология на Аз-субектността в българския език. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 33-39. |
Цветната дъга на нашата реч – синонимите. – Предучилищно възпитание, 1975, № 1, с. 1-7. |
Човекът и човешкият живот, представени от българските разговорни зоофразеологизми с образна компонента куче, псе. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 71-84. |
Представи за пространство, време и движение в българския език (когнитивно изследване). Дисерт. София, 2010. |
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174. |
Представите за пространство в българския език от гледна точка на когнитивния подход. – Проглас, 2009, № 2, с. 107-121. |
Сопоставительный анализ номинативных терминологических структур научно-технической сферы общения (русско-болгарские параллели). – Бюлетин, 1977, № 6, с. 23-31. |
За възникването на някои марксически термини в българския литературен език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 69-76. |
Голямо езиково дело. Рец. за: Геров, Найден. Речник на българския език. Т. І-VІ. София, „Български писател”, 1977-1979. – Родна реч, 1979, № 3, с. 10-13. |
Вторичная номинация лица путем метафоризации зоонима (На материале русского и болгарского языков). – Сьпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 27-35. |
Принос към диалектната фразеология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 93-99. |
Рец. за: Зидарова, Ваня. Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 669-772. |
Типология на речниците. – В: Лексикография ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 71-85. |
За терминологията в леката атлетика. – Народен спорт, № 47, 13.VI.1955. |
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135. |
Лексикографирование русско-болгарских аналогов как аспект их сопоставительного описания. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, с. 317-324. |
О межъязыковой лексической аналогии. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 13-18. |
О формально сходной лексике в русском и болгарском языках и проблемах ее изучения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 287-292. |
О широкозначности в сопоставительном изучении русской и болгарской лексики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 30-37. |
Проблеми на научната терминология при съставяне на двуезични специализирани речници (с оглед на икономическия немски език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, 2008, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 383-389. |
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337. |
Думата глава в българския речник. – Български език, 1952, №1-2, с. 69-77. |
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414. |
Към въпроса за фразеологичните съчетания в българския език. (Обогатяване на фразеологията). – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 129-163. |
Образуване на наречия по фразеологичен начин. – Български език, 1955, № 4, с. 343-349. |
Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1963, № 4-5, с. 447-460. |
Съюзът или в съвременния български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 339-349. |
Финалните съюзи в съвременния български език. – Български език, 1967, №2, с. 101-113. |
Фразеология на Ботевата сатира. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 441-466. |
Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с. |
Многоезичната база „Интерактивна терминология за Европа (IATE)” като терминографски продукт. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 417-422. |
Славянски разговорник. Рец. за: Славянски разговорник. София, „Наука и изкуство”, 1959. – Студентска трибуна, № 35, 26.V.1959. |
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97. |
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96. |
За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с. |
Нееднозначността като свойство и употреба на езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 117-120. |
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180. |
Прилагателни за цвят в английския и българския книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1993. 169 с. |
Семантичен анализ на прилагателните за цвят в английския и българския език в съпоставителен план. – Тр. ВТУ, ХХІІ, 1988, кн. 2, с. 101-125. |
За наименованията в българското грънчарство. – Изв. Ист. музей, Велико Търново, 1993, № 8, с. 145-152. |
Езикови и стилни особености на Вазовите исторически драми. Дисерт. София, 1969. 296 с. |
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417. |
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152. |
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502. |
Речевите актове като предмет на лексикографско описание. – Български език и литература, 1998, № 5-6, с. 3-9. |
Трябва ли и как да превеждаме международната (научна) терминология? (Главоблъсканици около превода на gender). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 137-142. |
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101. |
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961. |
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401. |
Към въпроса за двояките форми от типа раб – роб в български език. – Български език, 1965, № 6, с. 512-515. |
Към изследването на речниковия състав на нашия език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 63-68. |
Към тракийската лексика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 497-504. |
Общославянската структура на думата. – Български език, 1964, № 4-5, с. 289-292. |
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964. |
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964. |
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18. |
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974. |
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965. |
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403. |
Аспекти на ономастичната семантика. – Български език, 1991, № 2, с. 96-100. |
Българска семасиология. Велико Търново, „Абагар”, 1993. 272 с. |
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с. |
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325. |
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522. |
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22. |
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34. |
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – Език и литература, 1969, № 5, с. 40-47. |
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 69-75. |
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124. |
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9. |
Наречието в стиловете на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с. |
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434. |
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61. |
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268. |
Семантичното развитие на думата като семасиологичен проблем. – Проглас, 1992, № 1, с. 6-14. |
Система на наречието в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1976. 416 с. (І ч.), 417-759 с. (ІІ ч.). |
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652. |
Словообразувателна структура на наречието в съвременния български език (продължение от т. ХІ). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 101-190. |
Съчетаемост на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1976, № 6, с. 37-46. |
Лексикология на съвременния български език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1975. 214 с. |
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1979. 207 с. |
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1983. 207 с. |
Частотный словарь болгарской внешнеполитической лексики. – В: Статистика речи и автоматической анализ текста. Ленинград, 1974, с. 330-334. |
Честотен речник на външнополитическата лексика (на равнището на думата). – Български език, 1974, № 3, с. 245-251. |
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99. |
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80. |
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143. |
Полисемия в българската и английската военноморска терминология. – Съпоставително езикознание, 2009, № 2, с. 21-35. |
По някои актуални проблеми на терминологията на туризма. – Изв. ВИНС, 1986, № 3, с. 72-78. |
Активни словообразователни процеси в групата на прилагателните, свързани с терминологията. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 102-109. |
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – Български език, 1967, № 5, с. 410-423. |
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 195-205. |
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 40-50. |
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 124-134. |
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609. |
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316. |
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127. |
За употребата на думите контакт и връзка. – Български език, 1956, № 1, с. 77. |
Законопроект или проектозакон? – Български език, 1956, № 1, с. 78. |
Източници за обогатяване на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, „Народна просвета”, 1983, с. 46-50. |
Критерий, мерило и показател. – Български език, 1982, № 2, с. 163. |
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162. |
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58. |
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377. |
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310. |
Новите думи в българския език. – Родна реч, 1960, № 4, с. 46-47. |
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529. |
Обсъждане езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 276-281. |
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44. |
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10. |
По въпроса за прехода на някои устойчиви фразеологични и синтактични словосъчетания в категорията на служебните думи. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 327-337. |
Приносен труд върху историята на съвременния български език. Рец. за: Ничева, Кети. Езикът на Софрониевия „Неделник” в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с. – Български език, 1966, № 3, с. 271-277. |
Разказ за живота на думите. Рец. за: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с. – Български език и литература, 1976, № 2, с. 55-57. |
Рец. за: Мурдаров, Владко. Съвременни словообразователни процеси. София, „Наука и изкуство”, 1983. 138 с. – Съпоставително езикознание, 1984, № 3, с. 99-102. |
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233. |
Семантични и структурни промени при калкиране на терминологични изрази в българския език. – Slаvia, 1982, № 1, s. 1-6. |
Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология (история и перспективи). – Български език, 1977, № 4, с. 276-284. |
Термини и терминология. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 103-106. |
Терминологичната проблематика в нашето езикознание. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 133-137. |
Фразеологизмите – един специфичен начин за опознаване и представяне на света. – Българска реч, 2005, № 1, с. 33-41. |
Ценен научен принос. Пръв фразеологичен речник на българския език. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Литературен фронт, № 42, 16.Х.1975, с. 6. |
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116. |
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979. |
„Новите” термини и езикови изрази. – Отечествен фронт, № 13395, 23.ІІІ.1990. |
За принципите, върху които се гради правописен речник на съвременния книжовен език. – Български език, 1985, № 3, с. 211-218. |
Състояние и проблеми на българската научна и техническа терминология. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 83-90. |
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120. |
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252. |
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41. |
Времето на денонощието като част от езиковата картина на света в българския и руски език. – Български език, 2007, № 2, с. 74-81. |
Природни и митологични обекти, съотнесени с отделните периоди на денонощието. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 6, с. 18-25. |
Семантичното поле време на денонощието в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297. |
Няма да измислиш топлата вода... (преводими ли са френските фразеологизми на български?). – Езиков свят, 2009, № 2, с. 267-272. |
Семантичното поле време на денонощието в контекста на българската и руска езикова картина на света. – Български език, 2008, № 2, с. 70-77. |
Семантичното поле денонощен кръг на времето в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297. |
Семантичното поле като единица за описание на езиковата картина на света. – Българска реч, 2007, № 2, с. 109-118. |
Структуриране на семантичното поле време на денонощието в руския и българския език. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 12-19. |
Формиране на денотативни класове в състава на семантичното поле време на денонощието. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 18-26. |
Формиране на общоезиковото семантично поле време на денонощието в български и руски език. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 7-12. |
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27. |
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216. |
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Български език, 1981, № 6, с. 524-525. |
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17. |
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282. |
Към въпроса за семантичната парадигма и епидигма на качествените прилагателни имена. – В: Палеославистика и епиграфика. Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 60-63. |
Модалните глаголи в английския и българския език: разширен съпоставителен анализ. Дисерт. София, 1989. 212 с. |
За българските показателни кинеми. – Български език, 1989, № 4, с. 331-336. |
О природе фразеологического значения. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 109-110. |
За характера на фразеологичните неологизми в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 155-162. |
К вопросу о типологии внутренних форм фразеологических единиц родственных языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 163-169. |
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153. |
Към въпроса за фразеологизмите и езиковата култура. – В: Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, с. 25-29. |
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244. |
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75. |
Новият живот на фразеологизмите в периодичния печат. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХLVІ, 1996, с. 48-55. |
О вариативности во фразеологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 141-150. |
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70. |
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236. |
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40. |
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239. |
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167. |
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294. |
Проблемы методики исследования фразеологических единиц (ФЕ) в сопоставительном плане. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 93-98. |
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178. |
Роль фразообразующих компонентов в формированнии фразеологического значения. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 276-281. |
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227. |
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56. |
Специфика функционирования фразеологизмов в современной публицистике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 167-172. |
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58. |
Фразеологизмы с собственным именем в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 182-188. |
Фразеологизмы, связанные с юмором (на материале русского и болгарского языков). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 409-414. |
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243. |
К вопросу о фразеологизмах, связанных с поведением человека. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 123-130. |
К вопросу о соматических фразеологизмах русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 553-560. |
Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 220-224. |
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299. |
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60. |
Английските заемки в българската ветеринарно-зоотехническа лексика. Дисерт. Пловдив, 1987. 191 с. |
Активизация на препозитивния компонент про- в най-новото българско именно словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 319-326. |
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76. |
За един нов модел деривати с префикс анти- в българския книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 30-34. |
За един нов препозитивен компонент в съвременното българско словообразуване. – Българска реч, 2005, № 3, с. 30-34. |
За някои препозитивни именни форманти като лексикографски проблем. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 290-296. |
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548. |
За употребите на нов тип деривати с анти в българския език от началото на ХХІ век. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 203-214. |
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96. |
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32. |
Иновационни процеси при именната префиксация в българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХІ век. Дисерт. София, 2007. 256 с. |
Лексикографско представяне на езикови единици със словообразувателен компонент транс-. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 126-136. |
Синонимни названия на съчетанието роден език в българския език. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 74-78. |
Функционална и семантична характеристика на препозитивия именен формант екс- с оглед на лексикографското му представяне в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava. Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 119-126. |
Темпоральная лексика в русском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Одесса, 1990. 207 с. |
Деякi спостереження над мiжмовною омонiмiєю. – Мовознавство, 1989, № 6, с. 52-54. |
За продуктивността на словообразователните модели на сложните прилагателни-термини в руски и български език (върху материал от руска и българска селскостопанска терминология). – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 167-173. |
Психолингвистичен подход към изследването на семантиката. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 3-12. |
Словесни асоциации на термини от органичната химия. – Год. ИЧС, Х, 1998, с. 151-162. |
Юридическата лексика и българските речници. – Език и литература, 1982, № 4, с. 119-123. |
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. – Отечествен фронт, № 9079, 29.ХІІ.1973. |
Дискурсът на популярната преса. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 85-92. |
Езикови манипулации в спортната преса. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 176 с. |
Количествени характеристики на ветеринаро-медицинската научна лексика. Дисерт. София, 1993. 135 с. |
Езикът на пресата – глас на гражданското общество или на плебейска публичност. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 247-268. |
За „позволеното” и „непозволеното” в езика на спортната преса. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 55-73. |
Спортната преса и нейният език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 287-294. |
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – В: Проблеми на българския правопис и правоговор. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 185-195. |
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 126-131. |
За лексикалното значение на предлога. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 47-53. |
Някои особености на предлога като своеобразна част на речта. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 32-44. |
Към въпроса за семантико-стилистичната адаптация на чуждите думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХІХ, 1981, № 5, с. 83-91. |
По въпроса за културния компонент в значението на думата. – Год. ВИАС, ХХХІ, 1984, № 2, 153-169. |
К вопросу о субстратных вкраплениях в лексике болгарского языка. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 27-29. |
Някои особености на научния стил в българския език. – Език и литература, 1974, № 4, с. 32-44. |
Рец. за: Панчев, Кутю. Диференциален фразеологичен руско-български речник. София, 1955. 149 с. – Език и литература, 1955, № 5, с. 397-400. |
ГЛАВОБОЛИЯ С ЧУЖДИТЕ ДУМИ.София, „Наука и изкуство”, 1983. 167 с. |
Консервативна ли орфография словаря Найдена Герова? (Словарь Найдена Герова как зеркало времени). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 41-55. |
Фразеология и дидактика. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 379-388. |
Типология фразеологических единиц в славянских языках (о некоторых аспектах сопоставительного анализа). – В: Проблемы фразеологии. Тула, 1980, с. 117-125. |
За чистотата на езика. – Учителско дело, № 42, 17.ХІ.1981, с. 8. |
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72. |
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96. |
Компютърната лексика в езика на българина. – Български език, 2003, № 1, с. 103-106. |
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121. |
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99. |
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73. |
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Jужнословенски филолог, 2007, № 63, с. 277-282. |
Антонимите в българския език. София, „Народна просвета”, 1989. 120 с. |
Инициальные аббревиатуры новейшего периода в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 149-154. |
К вопросу о некоторых синтагматических особенностях энантиосемии. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с.137-166. |
К вопросу о сущности энантиосемии. – Болгарская русистика, 1979, № 4, с. 35-46. |
Някои наблюдения върху синтагматичната характеристика на антонимите в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 48-57. |
Розбiжностi болгарськоï та украïнськоï спорiдненоï лексики з точки зору категорiï роду. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 102-106. |
Библейские фразеологизмы в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 245-251. |
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153. |
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71. |
Собирательные существительные со значением ‘представители живой природы’ (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Велико Търново, 1993. 541 с. |
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158. |
К вопросу о лакунах в современном русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 37-45. |
Русско-болгарский бизнес-словарь (лексикографическая концепция). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 90-98. |
Два аспекта сопоставления лексики русского и болгарского языков. – Русский язык, 1972, № 1, с. 25-29. |
О новых глаголах с суффиксом -ова- в русском и болгарском языках. – В: Национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 34-37. |
Асимилация на някои английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 274-279. |
Особености концептуализации и поверхностного оформления ситуации премещение запаха в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 309-314. |
Семантика отглагольных существительных в русском и болгарском языках: Имена на -ние и -не. София, „Евразия”, 1999. 142 с. |
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68. |
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70. |
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39. |
Названия на заговезнишките огньове. – Език и литература, 1993, № 2, с. 44-57. |
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97. |
Древнобългарският принос в съвременния български език. Шумен, „Антос”, 2000. 112 с. |
Асоциации на думата брънч. Опит за психолингвистично проучване. – Български език, 2003, № 1, с. 97-99. |
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Български език, 1998-1997, № 6, с. 53-58. |
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 35-37. |
Когнитивни аспекти при възприемане на чуждите думи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 2007. |
Наблюдения върху възприемането на чуждите думи. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 99-101. |
Отношението на българите към чуждите думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. София, „Делфи”, 1999, с. 183-186. |
Традиционните български поздрави. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 214-215. |
„Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 240-242. |
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87. |
Един сериозен лексикографски принос. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Език и литература, 1998, № 2, с. 153-155. |
За един тип определителни наречия и тяхната синонимия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 16-20. |
За някои правни термини. – Българска реч, 1996, № 1, с. 15-17. |
Още за правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 129-131. |
Правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 59-61. |
Стилистични средства в правната терминология. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 374-379. |
Фразеологизмите – експресивно езиково средство за социални контакти (върху нерегистрирани локални фразеологизми). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 142-146. |
Болгарские писатели в борьбе против туркизмов. – В: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Т. 2. Ленинград, 1952, с. 149-172. |
Из наблюдений над болгарской и македонской географической терминологией. – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 60-61. |
К вопросу о болгарско-украинских параллелях. – В: Материалы Армянской республиканской научной конференции молодых научных работников по гуманитарным наукам. Ереван, 1972, с. 226-228. |
К вопросу о семантике заимствованных слов (на материале болгарских и македонских географических апеллятивов). – В: Материалы научной конфренции молодых ученых. Ереван, 1971, с. 214-217. |
Некоторые семантические явления в болгарской географической терминологии. – Советское славяноведение, 1978, № 1, с. 101-106. |
О семантических процессах в болгарской географической терминологии. – In: XI Congrès international des sciences onomastiques. Rés. communications. Sofia, 1972, pp. 85-86. |
Термины для обозначения водного источника в болгарском и македонском языках. – Вестник Ереванского университета, 1974, № 1, с. 235-242. |
Типы фразеологических единиц в народной терминологии по болгарским и македонским аппелятивам. – Вестник Ереванского университета. Общественные науки, 1971, № 2, с. 216-221. |
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13. |
Някои семантични наблюдения върху сравнението в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 2, с. 5-11. |
Семантичен анализ на кванторните думи only и само. – Съпоставително езикознание, 1980, № 3, с. 26-32. |
Deiktika in zweisprachigen Wörterbüchern. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 253-258. |
Рец. за: Валтер, Хилмар, Дитмар Ендлер. Нов немско-български речник. Neues deutsch-bulgarisches Wörterbuch. София, „Труд”, „Прозорец”, 2007, 712 с. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 2, с. 80-81. |
От аргото на зидаря към професиолекта на архитекта. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 261-266. |
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16. |
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179. |
Неологизмите на Йордан Радичков в книгата му „Пупаво време”. – Български език и литература, 2001, № 2-3, с. 80-81. |
Езиковите концепти начало и край. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 32-37. |
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139. |
Относителни прилагателни за веществен произход в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 49-50. |
Рец. за: Касабов, Иван. Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с. – Съпоставително езикознание, 2007, № 2, с. 111-115. |
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. – Български език, 2009, № 1, с. 113-118. |
Рец. за: Радева, Василка. Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 90-93. |
Рец. за: Чоролеева, Мария. Семантичната категория „степен” и нейното изразяване в съвременния български език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 196 с. – Български език, 2008, № 1, с. 100-103. |
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41. |
Синтактично-семантични признаци на отглаголните прилагателни в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 95-101. |
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70. |
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240. |
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76. |
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158. |
Прилагателни на -им, -ем в българския книжовен език. – Български език, 1976, № 5, с. 426-427. |
Сложни думи в поетичното творчество на Дебелянов и Ясенов. – Български език, 1981, № 5, с. 438-439. |
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253. |
Навлизане на англицизми в музикалната терминология. – Българска реч, 2003, № 2, с. 23-27. |
Об общих исконно тюркских по происхождению лексических элементах современных болгарского и русского литературных языков. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 101-104. |
Българският поетически език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 7-22. |
Българският поетически език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 3-13. |
Замечания о роли новогреческого языка в развитии лексики новоболгарского литературного языка. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 575-578. |
Към характеристиката на средствата за номинация в разговорната (устната) и в книжната (писмената) форма на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 50-54. |
Основни черти в развоя на лексиката на българския книжовен език след 1944 год. – В: Езиковедска българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 105-115. |
Нов турско-български речник. Рец. за: Класов, Генчо, Сюлейман Гавазов. Türkçe-bulgarca sözlük. София, „Народна просвета”, 1963. – Български език, 1965, № 1, с. 83-84. |
Българско-албански връзки в областта на езика. – В: Из взаимоотношенията на балканските народи. София, БАН, 1966, с. 93-100. |
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – В: Гълъбов, Иван. Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 472-482. |
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310. |
Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 425-431. |
Лексикални проблеми на стария български книжовен език. – Български език, 1973, № 1-2, с. 45-59. |
Южнославянски думи от румънски произход. – Български език, 1972, № 3, с. 243-247. |
Квантификацията в съвременния български език: функционално-семантичен анализ на средствата за изразяване на количество. Дисерт. Велико Търново, 1996. 214 с. |
Обобщаващ труд върху семантичната категория количество. Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 207 с. – Проглас, 2008, № 1, с. 154-158. |
Особености при изразяването на приблизително определено количество в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 251-265. |
Езикът на Марин Дринов и приносът му в изграждането на българския книжовен език през последните три десетилетия на XIX век. Дисерт. Велико Търново, 1998. 321 с. |
Заслугите на Марин Дринов за изграждането на научния стил на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 133-148. |
Езикът в търговията. – Социалистическа търговия, 1956, № 10, с. 34-35. |
Агресията на уличния език – заиграване със социалното съзнание на колектива. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 189-193. |
Номинация на другия като предпоставеност на не/разбирателство. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 318-327. |
Означаване, денотат и референт в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ в. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 59-67. |
Функцията на „апрайзорите” в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ век (съпоставително изследване). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 50-53. |
Ценно помагало. Рец. за: Правописен речник на съвременния български език. Елена Георгиева, Валентин Станков . София, БАН, 1983. 930 с. – АБВ, № 23, 5.VІ.1984, с. 6. |
Некоторые наблюдения над фразеологией болгарского языка в сравнении с восточнославянской. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 11-17. |
Френските заемки от латински произход в български език. – In: La lange et la littérature françaises dans la civilisation mondiale. Veliko Tirnovo, 1994, pp. 161-168. |
Болгарская историческая лексикология и лексикография. – В: Славянская историческая и этимологическая лексикография (1970-1980 г.): итоги и перспективы. Москва, 1986, с. 205-229. |
За параметрите на изконната старобългарска лексика. – Тр. ВТУ, ХХХІІІ (за 1997), 2002, кн. 2, с. 35-43. |
Рец. за: Речник на българския език. Т. І. (А-Б). Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. 910 с. – Български език, 1978, № 5, с. 482-486. |
Рец. за: Христова-Филкова, Пенка. Из историята на руско-българските езикови връзки. София, „Наука и изкуство”, 1963. 179 с. – Тр. ВПИ, І (за 1963-1964), 1964, с. 233-246. |
Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с. |
Църковнославянският речник на Иван П. Цеков. (Неизвестен ръкопис). – Български език, 1963, № 3, с. 256-259. |
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221. |
Местоименни средства за анафорична номинация. – Език и литература, 1988, № 5, с. 98-110. |
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110. |
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107. |
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68. |
Лингвострановедческий комментарий при семантизации международных терминов в специализированном языке туризма (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1995, № 1, с. 49-53. |
Състояние и проблеми на стандартизацията на националната географска номенклатура. – Списание на БАН, 1970, № 5, с. 46-59. |
Англицизмите в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 190-200. |
Лексиката от английски произход в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1983, № 4, с. 363-368. |
Социолингвистични аспекти на англо-българските езикови контакти. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 88-107. |
Бележки върху Речник на съвременния български книжовен език. Рец. за: Речник на съвременния български книжовен език. Стоян Романски (гл. ред.). София, БАН. Т. І (1955); Т. ІІ (1957); Т. ІІІ (1959). – Литературен фронт, № 2, 13.І.1955. |
Недостатъци, които смайват. (За Правописен речник на българския книжовен език – трето преработено официално издание от Л. Андрейчин, Владимир Георгиев, Иван Леков и Стойко Стойков.). Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Литературен фронт, № 51, 22.ХІІ.1955. |
Емоционалната лексика в общуването на студентите (обръщения, изразяващи нежност). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 403-405. |
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28. |
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81. |
Лексико-семантические группы прилагательных для обозначения красоты в болгарском и русском языках. Диссерт. Москва, 1992. 203 с. |
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232. |
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с. |
Някои проблеми при изследването на семантични полета. – Год. ИЧС, VІ, 1989, с. 105-113. |
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33. |
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109. |
Семантическое поле прилагательных красоты в болгарском языке. – В: Актуальные проблемы преподавания языка в иностранной аудитории. Москва, 1988, с. 67-77. |
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316. |
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65. |
Семантичното поле за обозначаване на звуковете (комуникативни особености). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 79-81. |
Семантичното поле радост – тъга в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 43-50. |
Фразеологизми антропономинанти в българския език: Системно-семантичен аспект. София, „Галик”, 2007. 120 с. |
Фразеологизмы – антропономинанты как отражение ценностной картины мира. – В: Россия и Запад: диалог культур. Вып. 13, ч. 1. Москва, 2006, с. 204-212. |
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184. |
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408. |
Някои редки и остарели български думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 359-365. |
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146. |
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196. |
Лексикални характеристики на заглавието в съвременния периодичен печат (с оглед на прагматико-стилистичните тенденции в езика). – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 201-226. |
Отново за дискусиите, свързани с българската фразеология. – Любословие, 2004, № 6, с. 74-87. |
Думите-заместители в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 410-417. |
Специфика на антонимните отношения при местоименните думи в съвременния български език. – Български език, 1990, № 2, с. 121-128. |
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14. |
Семиостилистика. София, „Сема РШ,” 2001. 200 с. |
Семиотика и стилистика (някои проблеми на тяхната интерпретация и диференциация). Дисерт. София, 1998. 258 с. |
Някои тенденции в процеса на заемане на чужди думи в съвременния български език. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 1-2, с. 34-40. |
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 132-136. |
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 101-105. |
Маринистическая фразеология в славянских языках. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 50-57. |
За някои проблеми при разработване на етимологична статия от гнездови тип (върху материал от „Български етимологичен речник”). – Български език, 2010, № 4, с. 62-67. |
Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 118-120. |
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172. |
Мария Филипова-Байрова. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 35-38. |
Ономасиологични и словообразувателни сходства и различия между български и чешки названия на птици. Дисерт. София, 2006. 418 с. |
Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от Български етимологичен речник). – Български език, 2004, № 4, с. 74-78. |
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101. |
Към въпроса за икономията в българския език (Езикова кодификация и речева практика). – Език и литература, 1989, № 4, с. 98-107. |
Тенденции от експлицитен позитивизъм към експлицитен негативизъм на един словообразувателен модел в български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 157-159. |
Проект за речникова статия на предлозите в двуезичен руско-български речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 281-285. |
Об одной возможности лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 265-270. |
Научно-техническа терминология у нас. – Български език, 1977, № 4, с. 357-359. |
Рец. за: Балтова, Пенка, Андреана Ефтимова, Анна Липовска, Красимира Петрова. Български асоциативен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003. 150 с. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 74-75. |
Рец. за: Влахов, Сергей. Успоредици. Английски пословици (за изучаващите чужди езици в българските училища). София, ЕТО, 1999. 96 с.; Немски пословици... 94 с.; Руски пословици... 96 с.; Френски пословици... 96 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 32-33. |
За турцизмите в българския и в сръбския език. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 105-115. |
За някои типологични особености на сложните съществителни имена в унгарски, фински и български език (сравнителен анализ). – Български език, 1995, № 1-2, с. 49-55. |
Виды сравнений по типу языкового выражения (на материале русского и болгарского языков). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 240-250. |
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394. |
Калкирането като езиков механизъм в превода на фразеологичните единици. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 488-495. |
На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 96-99. |
Поетичните превъплъщения на един фразеологизъм. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 608-612. |
Фразеологизмите в съвременната българска поезия (и преводите им на полски език). Дисерт. София, 2009. |
Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174. |
Имена на емоции в съвременния български книжовен език (структуриране на ядрото на лексико-семантичния клас). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 52-88. |
Новият стар речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Език и литература, 1995, № 3, с. 160-162. |
Рец. за: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г. Лилия Крумова-Цветкова, Христина Пантелеева . София, „Диос”, 2000. 412 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 60-62. |
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178. |
Българските наречия с предметно-относително значение. – Език и литература, 1985, № 6, с. 41-54. |
Една проява на връзката между лексика и синтаксис. – Български език, 1971, № 2-3, с. 185-189. |
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424. |
Украинско-български паралели при фазисните начини на действие. – Български език, 1987, № 1-2, с. 151-154. |
Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с. |
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49. |
Лексическая деривация в русском и болгарском языках и её место в обучении болгар русскому языку. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, Народна просвета, 1983, с. 106-121. |
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94. |
Транслитерация и интерференция в первом русско-болгарском разговорнике и в первом русско-болгарском словаре. – Болгарская русистика, 1977, № 4, с. 24-33. |
Актуални проблеми на лексико-семантичните отношения на производните думи и техните произвеждащи (върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 46-53. |
Външна и вътрешна деривационна мотивация (според наблюдения върху българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 3-11. |
Външна редеривация на вторични лексикални значения на съществителни в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 347-358. |
Лексико-семантичните съотношения на производните думи с техните произвеждащи. – Български език, 1992, № 6, с. 525-529. |
Синхронното словообразуване на българските прости прилагателни с нулеви суфикси. – Език и литература, 1984, № 1, с. 27-37. |
Задачи и структура на един българско-руски речник на словосъчетанията със съществителни имена. – Български език, 1967, № 5, с. 464-475; № 6, с. 538-543. |
Словосъчетание и лексикография. – Изв. на ИБЕ, XVI, 1968, с. 723-733. |
Словосъчетанието в българската лексикография през XIX в. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 447-458. |
Особености на българските паремии, изразяващи емоционално състояние, и тяхната интерпретация на френски език. – Год. ВПИ, ХІ А, 1987, с. 107-125. |
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177. |
К вопросу о переводе некоторых генетически родственных слов в современном болгарском и современном русском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 23-29. |
Какво ще кажат езиковедите? (За правилна спортна терминология). – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955. |
За няколко гръцки заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1982, № 5, с. 11-15. |
Фонетичните проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. |
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – Български език, 1959, № 3, с. 201-219. |
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25. |
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 175-190. |
ДИМИТРОВ, Б. Речник на Ботев. – Отечествен фронт, № 3971, 2.VІ.1957. |
Тайният език на дюлгерите. – Отечествен фронт, № 9123, 16.II.1974. |
Руско-българска омонимия в техническата терминология. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1978, № 7, с. 151-158. |
Захарче Доротея или образността в българския и немския младежки говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 201-209. |
Табу и табуиран дискурс. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 160-177. |
Пространственные концепты в болгарском и русском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке. Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 422-426. |
Информатиката и лингвистиката във взаимодействие (Информационните тезауруси като обект на лингвистиката). – Проглас, 1996, № 2, с. 91-99. |
Тезаурус, тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения. – Български език, 1996, № 6, с. 35-42. |
Тезаурусно представяне на пространствените концепти (възможности за съпоставителен анализ). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 217-224. |
Тезаурусно представяне на термините. (Теоретични и приложни аспекти на тезаурусната семантика). Дисерт. София, 1996. 378 с. |
Тълковно-преводен речник от тезаурусен тип за предметната област туризъм. – Български език, 2005, № 1, с. 74-80. |
Тезаурусен модел на Славейковия поетичен език (върху материал от стихотворения в „Епически песни”). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 174-184. |
Юридическият тезаурус: за някои проблеми на изграждането му. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 62-67. |
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355 |
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278. |
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40. |
Навлизане на съвременните западноевропейски езици в латинската медицинска терминология в България. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 50-53. |
К сопоставительном изучении русской и болгарской научной терминологии. – Болгарская русистика, 1988, № 4, с. 84-87. |
Принципы составления русско-болгарского медицинского словаря-минимума. – Болгарская русистика, 1977, № 2, с. 71-72. |
Семантичното поле за противоположност в медицинската терминология във функционален и формален аспект. – Изв. Съюз на учените, Варна, 1996, № 1, с. 11-13. |
Семантична структура и система на относителните прилагателни имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1998. 180 с. |
За някои прилагателни с наставка -лив, нехарактерни за съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 1, с. 45-51. |
Рец. за: Станева, Христина. Публицистичният стил в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1988. 95 с. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 219-221. |
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296. |
За граматичните категории и за лексикографското тълкуване на глаголите надвисвам и надвесвам. – Български език, 1995, № 5-6, с. 456-457. |
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60. |
Словообразуване по поръчка. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 125-135. |
Честотен речник на българската публицистика. Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). (под ред. на Р. Мутафчиев). АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2001. 490 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 24-29. |
Общественото отношение към процесите на заемане на чужди думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 194-204. |
За връзката между семантика на словообразувателната представка и валентност на изходните лексеми в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 20-27. |
За някои особени образования на имена за лица от мъжки род с наставка -ец. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 199-206. |
Лексикализиране на някои умалителни имена като основни думи. – Български език, 1954, № 2, с. 172-174. |
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270. |
Умалителните имена в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, 1959, № 6, с. 263-319. |
Nomina agentis в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1963, с. 141-210. |
Лексическите синоними и някои техни особености (върху материал от съвременния български книжовен език). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 32-38. |
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434. |
Характер, основни черти иа синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204. |
Русские грамматические термины в болгарской культурной традиции. Диссерт. Москва, 2002. |
О синонимии в болгарской и русской лингвистической терминологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 241-246. |
Нов правописен речник в контекста на правописните речници. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 49-56. |
Втори семантичен план. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 25-33. |
Изменения в болгарском языке послевоенного периода. – В: Русский язык сегодня. Активные языковые процессы конца ХХ века. Москва, „Азбуковник”, 2003, с. 117-124. |
Контакты болгарского языка с русским, английским и турецким. – In: Języki słowiańskie 1945-1995. Gramatyka – Leksyka – Odmiany. Materiały międzynarodowej konferencji naukowej Opole, 20-22.09.1995. Opole, 1995, s. 29-36. |
Лингвистична прагматика. София, „Велес”, 2009. 240 с. |
Рец. за: Влахов, Сергей, А. Георгиева, Гочо Гочев, Е. И. Превиш-Квынто, Т. Томева, И. Христова, Д. Шкодрова. Руско-български тематичен речник на фразеологизмите. Велико Търново, ИЦ „Велико Търново”, 1994. 272 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 75-78. |
Българският език и литература, отразени в излизащия многотомен речник на българския език. Рец. за: Речник на българския език. Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. Т. І (А – Б), 1977. 910 с.; Т. ІІ (В), 1979. 672 с.; Т. ІІІ (Г – деятел), 1981. 770 с.; Т. ІV (деятелен – Е), 1984. 868 с. – Български език и литература, 1987, № 5, с. 58-62. |
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1987, № 4, с. 41-46. |
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – В: Шестой международный конгрес МАПРЯЛ. Будапешт, 1987, с. 15-16. |
Системные семантическия явления и процессы в лексике и их сопоставительное исследование в русском и болгарском языках. – In: Drugie spotkania językoznawcze. W kręgu semazjologii, leksykologii i terminologii. Opole, Uniwersytet Opolski, 1988, s. 101-103. |
Стил и регистър: към въпроса за диференциацията на термините. – Български език и литература, 1992, № 2, с. 5-10. |
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 5-10. |
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – In: Problemy frazeologii europejskiej 2. Frazeologia a religija. Warszawa, 1997, s. 301-307. |
Языковые контакты: на материале контактов болгарского языка с русским, английским и турецким. – Kieleckie Studia Rusycystyczne, 1998, T. 8, s. 133-140. |
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47. |
Семантическое освоение слов, заимствованных русским и болгарским языками из французкого. Диссерт. Москва, 1984. 207 с. |
О причинах межязыковой омонимии (о некоторых французских заимствованиях в русском и болгарском языках). – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 10-15. |
За кодирането на лексикална информация: ситуации и тяхната лексикализация в английски и български. – Български език, 2009, № 3, с. 84-96. |
Анатомична лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. – Език и литература, 1987, № 6, с. 109-124. |
Балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 1990, № 3-4, с. 141-146. |
Балканские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1989, № 1, с. 73-76. |
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 157-159. |
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 259-260. |
Размисли във връзка с необходимостта от създаване на международен терминологичен речник по ономастика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 520-522. |
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223. |
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301. |
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166. |
Бележки върху новото издание на Българския синонимен речник от Л. Нанов. Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. IV издание. София, 1963. – Език и литература, 1965, № 3, с. 81-85. |
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53. |
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12. |
Двойните форми на съществителните имена. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския книжовен език. VІ преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1965. 424 с. – Български език и литература, 1969, № 2, с. 61-62. |
Езикови тревоги и нашите тревоги за словото. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Балканско знаме, № 74, 25.VІ.1974. |
За необходимото и излишното: (Наблюдения вьрху дефинициите в излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1991, № 4, с. 111-121. |
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100. |
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333. |
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140. |
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26. |
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124. |
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206. |
Повече внимание върху езиковедската терминология (из наблюденията ми върху първите пет тома на излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 119-124. |
Рец. за: Sławski, Franciszek. Podręczny słownik bułgarsko-polski z suplementem. T. I (а-повявам), T. II (повярвам-яшен). Warszawa, PWN, 1987. 1430 s. – Съпоставително езикознание, 1993, № 6, с. 84-89. |
Русизмите в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1960, № 5, с. 476-480. |
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64. |
Диференциация на речниковия състав от функционално-стилистично гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 18-20. |
Съкровищница на българския словесен фонд. – Български език, 1961, № 5-6, с. 504-508. |
Виц и табу – немско-български успоредици. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 88-110. |
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57. |
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589. |
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307. |
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150. |
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289. |
Първи речник на българските антоними. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Българска реч, 1998, № 1, с. 43-44. |
Рец. за: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с. – Български език, 1963, № 3, с. 298-302. |
Рец. за: Велева, Мая. Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с. – Език и литература, 1991, № 4, с. 132-133. |
Рец. за: Кръстев, Боримир. Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с. – Език и литература, 1979, № 3, с. 102-104. |
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Български език и литература, 1998, № 1, с. 63-64. |
Психолингвистично изследване на смисловите отношения между думи-антоними чрез метода на свободната класификация. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 84-93. |
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273. |
Новые явления в языках славянских социалистических стран (к постановке вопроса). – Вестник ЛГУ, 1979, № 20, вып. 4, с. 61-71. |
Българска историческа лексикология. – В: Българският език, език на 13-вековна държава. София, „Народна просвета”, 1981, с. 36-49. |
За тюркизмите в българския език и роднинското име еца. – Български език, 1984, № 2, с. 159-161. |
Из българската историческа лексикология. – Език и литература, 1981, № 5, с. 60-65. |
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992, 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 127-128. |
Старинни народни думи. София, „Народна просвета”, 1987. 110 с. |
Българската лексика като част от общославянския речников фонд. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 256-262. |
Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с. |
Лексема пей в современном болгарском языке. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 153-157. |
За две терминологични заемки от английски произход в българската животновъдна лексика. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 24-28. |
Заемките от английски произход в българската терминология по хранене на селскостопанските животни. – В: Национална конференция с международно участие „Теория на научния и научно-техническия текст”. Т. 2. София, 1986, с. 174-185. |
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84. |
Езикът ни ще се съпротивлява мъжки. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 66-77. |
Демократизация, колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс. – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 139-174. |
За българския език и някои световни тенденции. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 93-102. |
Метафората малък ръст в съвременния български печат. – Български език, 2009, № 1, с. 52-60; № 2, с. 46-54. |
Негативен етноцентризъм в българския медиен дискурс. – Български език, 2007, № 3, с. 96-107- |
Театралната метафора в българския печат. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 110-134. |
Цветната лексика в служба на неодобрението (По материали от съвременни български вестници). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 172-181. |
Извънтекстова семантизация на местоименните наречия за място. – Език и литература, 1987, № 2, с. 86-94. |
Минимални фразеологични единици със сравнителен характер в словашкия и българския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 5, с. 14-17. |
Собственото име във фразеологията. Конкретизация versus индивидуализация. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 164-171. |
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40. |
К вопросу о военной терминологии. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 252-257. |
Семантична новост на лексикалните единици като елемент на социално-професионалната норма. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, 16-25 с. |
Социолингвистичен аспект при разкриване значението на лексиката. – Руски и западни езици, 1982, № 1, с. 35-38. |
Нов полско-български речник. Рец. за: Полско-български речник. БАН, София, 1961. Под ред. на Иван Леков, Францишек Славски. – Език и литература, 1962, № 1, с. 86-89. |
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Отечествен фронт, 1956, № 3717. |
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с. – Пламък, 1966, № 8, с. 87-88. |
За двуродовите старогръцки заемки от типа този проблем – тази проблема. – Български език, 1986, № 1, с. 76-78. |
Руските неопределителни местоимения и наречия от типа -то, -нибудь (-либо), ... ни было и техните еквиваленти в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 442-451. |
За някои изрази с думата папуняк в българския разговорен език. – Български език, 1995, № 1-2, с. 94-95. |
Въпроси от теория на антонимите в речниковата работа. – Български език и литература, 1961, № 1, с. 19-25. |
Агресията в речта на футболните тълпи и в спортните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 220-224. |
Футболна лексика и фразеология в съвременния български език. Дисерт. София, 2008. |
Към характеристиката на някои научни жанрове. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 415-426. |
Библията като източник за попълване на фразеологичния фонд на езика: Върху материал от украински и български език. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, с. 247-254. |
По въпроса за семантиката на два вида устойчиви сравнения и опит за тяхното моделиране. – Български език, 1989, № 5, с. 460-465. |
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 94-98. |
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47. |
Няколко думи за българския медицински език и латинската терминология. – Хирургия, 1956, № 4, с. 350-352. |
Английските заемки в компютърната лексика на българския и унгарския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 588-600. |
Английските заемки в компютърната лексика на българския език. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., Vol. 52, 2007, № 1-2, pp. 81-85. |
Лексико-семантические процессы и тенденции развития современных славянских языков. – Studia Slavica, Vol. 49, 2004, № 1-2, pp. 1-26. |
Болгарско-русские лексические параллели. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 18-20. |
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75. |
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86. |
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32. |
Българско-руски паралели. – Български език, 1991, № 5, с. 450-451. |
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64. |
Мними тракийски думи в българския език. – Език и литература, 1978, № 2, с. 102-106. |
Неизчерпаема съкровищница на живата българска реч. – Септември, 1976, № 9, с. 197-207. |
Повторно за етимологията на бълг. лъх ‘лъжец’, люхвам ‘измамвам’. – Език и литература, 1978, № 5, с. 99-103. |
Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. Рец. за: Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, „Христо Г. Данов”, 1941. 704 с. – Изкуство и критика, 1941, № 6-7, с. 296-300. |
Стари тюркски заемки в българския език. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, с. 429-443. |
Съкровищница на българските лични имена. Рец. за: Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилни имена у българите. София, БАН, 1969. 311 с. – Родна реч, 1971, № 1, с. 43-44. |
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61. |
Руско-българска интерференция в научно-техническия стил на речта (в областта на лексиката). – Науч. тр. ВИММЕСС, ХХI, 1979, № 12, с. 169-171. |
Главнейшие особенности общеславянской лексики современного болгарского языка (в сопоставлении с общеславянской лексикой русского языка). – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 91-132. |
Кирилло-мефодиевская лексика в словарном составе современного болгарского языка (в сопоставлении с ее особенностями в русском языке). – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 57-73. |
О некоторых особенностях словарного состава современного болгарского языка (сравнительно с русским). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 229-234. |
Към въпроса за лексиката в областта на икономиката на НРБ и ГДР. – В: Езиковедската българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 142-149. |
Експресивността на разговорната реч и експресивната лексика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 55-58. |
Лексикално-семантични особености на българската разговорна реч. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 14-16. |
Лексикографският принос на Ян Вагнер в културното сътрудничество между чехи и българи. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 52-56. |
Минимални фразеологични единици в съвременния български език. – Български език, 1985, № 2, с. 152-158. |
Многоаспектност на разговорността в съвременния български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 62-65. |
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177. |
Разговорните думи в българските тълковни речници. – Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 51-56. |
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 129-131. |
Рец. за: Йорданова, Любима. Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 103-105. |
Специфични номинации в българската разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 95-97. |
Наблюдения върху новата компютърна лексика в българския и чешкия език. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 53-64. |
Един тип сложни прилагателни в английски и български език. – В: Пета и шеста научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, 1985, с. 131-140. |
За някои структурни и синтактични особености на прилагателните, образувани с наставките -ичен, -ически в съвременния български език и -ic, -ical в съвременния английски език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 69-75. |
За събирателните съществителни в английски и български език. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 303-320. |
Събирателните съществителни в лексическата структура на английски и български. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 98-111. |
Семантика и логика. Някои гранични пробрлеми на онологията, семантиката и логиката. София, „Наука и изкуство”, 1975. 323 с. |
За екстралингвистичната основа на фразеологичните единици. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 119-123. |
За фразеологичните единици, възникнали на базата на обредни действия, вярвания и народни представи. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 191-196. |
Комуникативно-прагматична специфика на функционалния стил на художествената литература и отражението ѝ върху проблематиката на превода. Дисерт. София, 1984. |
ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА ПРОФ. СИЙКА СПАСОВА-МИХАЙЛОВА.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011. 554 с. |
Прабългарски (гагаузки) думи в пространното житие на Методий. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 98-104. |
За праславянския характер на българските форми от типа въззелен. – Български език, 1980, № 4, с. 350-354. |
За устойчивите съчетания в български език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 6, с. 524-527. |
Руско-български езикови паралели (половы – половцы – куманин – кумуден). – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 77-88. |
Източници за попълване на строителната терминологична подсистема. – Български език, 1988, № 5, с. 427-433. |
Общоезикови семантични процеси в терминологията (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 1, с. 39-48. |
Структурно-семантична характеристика на строителната терминологична подсистема. Дисерт. София, 1988. 183 с. |
Термини и терминоелементи от собствени имена (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 4, с. 370-372 |
Терминологизиране на различни части на речта. – Език и литература, 1988, № 5, с. 111-116. |
Болгарские уменшительные существительные и способы их передачи в русском языке. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 139-194. |
Вопросы метонимии и семантико-синтактического стяжения. – Тр. ВТУ, ХVІ, 1981, кн. 2, с. 157-186. |
За една функция на веществено-събирателните съществителни singularia tantum (с оглед на превода им от български на руски език). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 36-40. |
Към морфологичната характеристика на българските умалителни съществителни. – Език и литература, 1988, № 6, с. 12-17. |
О семантико-синтаксическом стяжнение именных словосочетаний способом устранения зависимого компонента. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 53-61. |
Семантико-синтаксическое стяжение субстантивно-субстантивных словосочетании со слабым управлением в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 73-81. |
Турските заемки в българския език и местните турски говори. – Български език, 1974, № 5, с. 409-414. |
Болгарские противительные союзы в научном и газетно-публицистическом стилях речи. – Вестник Санкт-Петербург. университета, 2009, вып. 3, с. 189-195. |
Полисемия или омонимия: невербални случаи в публицистичните телевизионни предавания. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 387-393. |
Българска лексикология. Помагало за упражнения. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски, 1999. 84 с. |
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44. |
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108. |
За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 158-162. |
За някои лексеми за означаване на цветови нюанси в чешкия и българския език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 269-272. |
За някои нетрадиционни двуезични речници. – Homo bohemicus, 2002, № 4, с. 32-38. |
За някои прояви на лексикална асиметрия при прилагателните имена в българския и чешкия език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 207-213. |
Как идват заемките от английския в славянските езици? – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 642- 646. |
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31. |
Лексикалната съчетаемост в практиката на превода. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 61-67. |
Отново за асиметрията при някои номинационни единици в българския и чешкия език. – Homo bohemicus, 2002, № 3, с. 38-44. |
Проблемът за номинацията на устойчивите и свободните словосъчетания (с оглед на чешкия и българския език). – В: Алманах Бохемия, София, 1997, с. 81-97. |
Универбизация или мултивербизация. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 48-53. |
Двойните думи (с оглед на двойните прилагателни имена) в съвременния български език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 85-94. |
За сложните думи в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 5, с. 39-48. |
Сложните прилагателни имена в съвременния български език. Дисерт. София, 1977. 263 с. |
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32. |
Лексикална и синтактична съчетаемост на двувидовите глаголи в българския книжовен език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 63-86. |
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92. |
Начини за представяне на двувидовите глаголи в тълковните речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 265-270. |
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72. |
Към въпроса за усвояване от чуждоезикова аудитория на предлозите на и върху с оглед на техните формално- семантични особености в съвременния български език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 110-117. |
За употребата на някои металургични термини и заемки от руски език в български. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 69-84. |
Наблюдения върху руските и българските пословици. – Български фолклор, 1977, № 1, с. 51-62. |
Типове междуезикови омонимно-паронимни двойки. (Върху материал от книжовния български език и южноморавския говор на сръбски език). – В: Българистични проучвания. Т. 1. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 169-177. |
За един славянско-осетински фразеологичен паралел. – Български език, 2004, № 4, с. 46-47. |
ЗА ДУМИТЕ И РЕЧНИЦИТЕ. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г.София, „Диос”, 2000. 412 с. |
Значителен принос в румънско-българските културни връзки. Рец. за: Романски, Стоян, Стефан Илчев. Румънско-български речник. София, БАН, 1962. – Български език, 1965, № 6, с. 545-547. |
Няколко румънски думи в поезията на Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 542-544. |
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74. |
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147. |
Из болгарской исторической лексикологии. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, s. 156-162. |
Кой твори езика. Принос към детското езиково творчество. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 51-54. |
На какви постановки трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 29-32. |
На какви принципи трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 119-123. |
Рец. за: Леков, Иван. Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69. – Език и литература, 1954, № 2, с. 147-149. |
Слова со значением мать в русском, болгарском и чешском языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, 1982, с. 56-60. |
Вторичната езикова реалност на тоталитарната система. – Български език и литература, 1991, № 1, с. 1-6. |
Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, № 1, с. 3-14. |
Нови комуникативни стратегии в съвременния български печат. – Български език и литература, 1993, № 1, с. 52-56. |
Опити за създаване на нов публичен стандарт в нашата преса и резултатите от тях. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 218-222. |
Стилистични проблеми на младите хора при употреба на абстрактната научна реч. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 30-37. |
Фразеологични особености на популярния български печат и ключовата им роля за семантичната структура на някои журналистически видове. – Българска реч, 1998, № 3-4, с. 21-27. |
Вентонимите като проблем на българския тълковен речник. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 227-230. |
За едно модерно лексикално явление в днешния български език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 179-185. |
Названия на лица, производни от икономическия термин акорд. – Български език, 1990, № 1, с. 82-83. |
Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 79-82. |
Граматични проблеми на лексикографията. – Български език, 1981, № 5, с. 420-426. |
Сравнителен анализ на няколко нови речника на чуждите думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 89-95. |
Обем на лексикалното познание на образования носител на български език. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 22-33. |
За влиянието на немски език върху българската медицинска терминология. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 189-197. |
За формата на някои съществителни, заети в български език от руски. – Български език, 1967, № 5, с. 481-483. |
К вопросу о субстантивации в болгарском языке: субстантивация прилагательных в форме среднего рода. – В: Славянская филология. Вып. 2. Ленинград, 1972, с. 46-53. |
Суффиксация и субстантивация при образовании наименований лиц в болгарском языке. – В: Очерки по словообразованию и словоупотреблению. Ленинград, 1965, с. 44-59. |
Двуезичен тълковен речник на поезията на Вапцаров. – В: Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали. София, „Български писател”, 1980. |
Говорният език на нашите лекари. – Български език, 1959, № 1, с. 74-76. |
За някои медицински наименования с неустановен облик и род. – Български език, 1957, № 1, с. 66-68. |
Състояние и път на развитие на медицинския ни език. – Български език, 1956, № 4, с. 343-356. |
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384. |
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68. |
Етнокултурната лексика – названия на облекла – в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 104-113. |
Идеи към проекта Речник на еортонимите в България. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 8. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 200-204. |
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37. |
Общности и празници в България: Езикови аспекти. София, „Зимек-99”, 2000. 96 с. |
Представянето на имената на празниците в академичните правописни речници. – Български език, 2004, № 1, с. 103-119. |
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Български език, 1996, № 6, с. 74-79. |
Явното и скритото в думите за дрехи през Българското възраждане. София, „За буквите – О писменехь”, „Авангард Прима”, 2006. 160 с. |
Интернационална лексика в преустройството на икономиката. – Отечествен фронт, № 13185, 2.VІ.1989. |
Вопросы болгарской диалектной лексикографии. – Советское славяноведение, 1975, № 6, 103-107. |
Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. – В: Славянское и балканское языкознание: язык в этнокультурном аспекте. Москва, 1984, с. 98-109. |
Из болгарской пчеловодческой терминологии. II. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 90-98. |
Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. – Советское славяноведение, 1978, № 4, с. 57-63. |
Кашубско-български лексикални успоредици. – Език и литература, 1961, № 1, с. 49-50. |
Българска лексикология – значим и приносен труд в съвременната българска лингвистика. Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 559-561. |
Местоименията в турския и българския език. Дисерт. София, 1983. 282 с. |
Деминутиви и лексикална номинация. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 114-121. |
Динамика и актуални тенденции в съвременната българска лексикална система. – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006, с. 253-259. |
Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-). – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, рр. 597-607. |
За някои зооморфни метафори в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 99-104. |
За някои по-особени случаи при изразяване на количество (върху материал от българския и полския език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 81-86. |
За статута на лексемата един в българската лингвистична литература. – Славистика. I. 1998, с. 113-120. |
Именната система в българския младежки сленг (субстантивна лексика). – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 162-170. |
Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в българския книжовен език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 442-446. |
Лексика и граматика. – В: Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Иван Куцаров. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2002, с. 80-84. |
Лексикализация на деминутиви в съвременния български книжовен език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 601-608. |
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29. |
Лексикални и словообразувателни тенденции при неологизмите в съвременния български език. – В: По слѣдоу оучителю. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Пеньо Пенев. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2006, с. 51-57. |
Лексикално-семантичен модел на числителното име един в съвременния български книжовен език с оглед на лексикографското му представяне. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 157-163. |
Лексикално-словообразувателна характеристика на авторските неологизми (върху материал на съвременната българска поезия). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 99-104. |
Моноафиксални антоними в българския и полския език (словообразувателен паралел). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 361-371. |
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159. |
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58. |
Отново за чуждите думи в съвременния български книжовен език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 51-59. |
Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с. |
Полисемантичност на лексемата един в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 217-225. |
Префиксални модификатори за антонимност в съвременния български език. Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLII, 2004, № 1, с. 11-18. |
Прояви на лексикална икономия в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, LХVI, 2009, № 1, сб. А, с. 211-218. |
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 203-206. |
Семантика и употреба на формата един в съвременния български книжовен език (с оглед на категорията определеност-неопределеност). Дисерт. София, 1994. 248 с. |
Семантични промени при някои думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 457-462. |
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141. |
Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена – лексикално-семантичен паралел. – В: Традиция и новаторство в българското образование на границата на две столетия, Пловдив, 1999, с. 154-157. |
Частиците като част на речта. – В: Славистиката в началото на ХХI век – традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 68-73. |
Рец. за: Бояджиев, Тодор, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София, „Петър Берон”, 1998. 655. – Език и литература, 1999, № 1, с. 183-192. |
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87. |
Баба Марта. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 56-57. |
О сопоставлении русских и болгарских глаголов деления. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 5-17. |
Функции на българските пословици и поговорки, отразяващи речевата дейност. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 4-5. Шумен, „Антос”, 2001, с. 31-37. |
Междометия, выражающие положительные и отрицательные эмоции в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 186-188. |
Мотивированность русских и болгарских междометий знаменательными частями речи. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 196-199. |
За отношението между книжовен език и диалект. – Български език и литература, 1990, № 4, с. 47-50. |
Лексико-семантические средства: на материале слов – субститутов английского, болгарского и русского языков. Диссерт. Москва, 1987. 167 с. |
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235. |
Прилагательные с префиксом наи- в русском языке в сопоставлении с болгарским (на материале словарей и художественных произведений). – Болгарская русистика, 1987, № 6, с. 51-55. |
Синонимия префиксов пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- прилагательных высшей степени качества и их структурные параметры в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 251-262. |
Съветските и българските лингвисти за суфиксите с емоционално-оценъчно значение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XV, 1977, № 5, с. 419-430. |
Адвербиализация глагольных форм в русском и болгарском языках и ее отношение к лексико-грамматической омонимии. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 169-170. |
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409. |
Адвербиализация именных форм в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 200-207. |
Антонимы прилагательных с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра, архи- в системе русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230. |
Дистрибутивные отношения префиксов к производящим словам префиксальных прилагательных высокой (высшей) степени качества в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230. |
Имена прилагательные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- в русском и болгарском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Пловдив, 1994. 427 с. |
К вопросу о прилагательных с префиксом раз- в русском языке в сопоставлении с болгарском (на материале словарей и художественной литературы). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІІ, 1995, № 1, с. 111-118. |
К проблеме омонимии граматических форм в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 617-626. |
Лексико-грамматическая омонимия и процессы прономинализации и нумерализации частей речи в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 173-178. |
Лингвометодический аспект при изучении префиксальных прилагательных высокой степени качества типа: предобрый, развеселый, наивеселейший, сверхчистый, ультрамодерный, архиважный в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Чуждоезиково обучение, 1995, № 6, с. 18-22. |
Омонимия слов категории состояния с качественными прилагательными, наречиями и существительными в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 179-188. |
Омонимия служебных слов в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 128-131. |
Существительные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх- (супер-), ультра-, архи- в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 259-266. |
Окказиональное в современных русских и болгарских публицистических текстах. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 262-268. |
Семантическая адаптация иноязычной лексики на современном этапе развития русского и болгарского языков (конец XX – начало XXI века). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 73-80. |
Современные семантические процессы в области русских и болгарских прилагательных, обозначающих цвет. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 245-251. |
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122. |
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15. |
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100. |
Колективните имена в български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 85-91. |
За опасността: „Метаезик във военната лексика”. – Науч. тр. НВУ „Васил Левски”, LXXIII, 2003, № 2, с. 455-459. |
Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 229-231. |
Формална интерференция при интернационална лексика. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 3-4, с. 88-91. |
Турските думи: свои и чужди. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 85-95. |
Българските тайни занаятчийски говори. Дисерт. София, 1986. 698 с. |
Гоцеделчевският мещругански говор. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 197-228. |
Принципи на номинацията в българските тайни занаятчийски говори. – Български език, 1987, № 1-2, с. 118-122. |
Произход на мървашката терминология. – Български език, 1971, № 4, с. 329-343. |
Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. – Език и литература, 1970, № 4, с. 62-69. |
Передача содержания фразем при переводе с болгарского на белорусский язык. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 201-205. |
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209. |
Фразеологични съчетания и идиоми. – Български език и литература, 1971, № 3, с. 62-64. |
Още един опит за издирване на прабългарски думи в съвременния български език. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 46-51. |
Бележки по третото издание на Правописен речник на българския книжовен език. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Вечерни новини, № 67, 19.ІІІ.1956. |
За някои изменения в семантиката на думата жесток. – Български език, 1985, № 4, с. 392-393. |
Причастията като прилагателни имена. – Български език, 1957, № 2, с. 123-129. |
Сред словата на Апостола. Рец. за: Симеонова, Маргарита. Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 296 с. – Български фолклор, 2003, № 4, с. 197-198. |
За продуктивността на един корен в български език. Живея, живот, жив. – Език и литература, 1957, № 1, с. 27-33. |
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139. |
Болгарские эквиваленты русских отглагольных образований на -мый. – В: Всесоюзная конференция по славянской филологии. Ленинград, 1962, с. 82-83. |
Булевардната преса и агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 25-31. |
Григор Пърличев и българската лексикална система през 80-те години на ХІХ век (с оглед произхода на думите). – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 134-164. |
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68. |
Езикът на Григор Пърличев. Дисерт. София, 1986. 488 с. |
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234. |
Преводната литература от славянските езици – източник на обогатяване на българската книжовна лексика през втората половина на ХІХ век (върху материал от българските преводи на романа Асен на Зигмунт Милковски). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 129-144. |
Речеви етикетни формули в лексикографски източници от Възраждането. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 190-194. |
Сленгологията в началото на новото хилядолетие – докъде и накъде? (С оглед на българското и словашкото езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 116-126. |
Стилистични пластове в лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 23-26. |
Стилистично маркирана лексика в съвременните български преводи на Библията. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 86-95. |
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75. |
Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 58-70. |
Езикът на Пенчо Славейков. – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217. |
Обсъждане на пробната свезка от Речник на съвременния български език. – Философска мисъл, 1953, № 4, с. 168-173. |
Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. Второ преработено и допълнено издание. София, „Наука и изкуство”, 1950. – Български език, 1951, № 3-4, с. 246-250. |
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, 2004. 904 с. – Славяноведение, 2008, № 1, с. 111-115. |
Българската богословска терминологична лексика: Лингвистичен обзор. – Тр. Кат. ист. и богослов. ШУ, ІV, 2001, с. 203-209. |
Семантическая типология предикатов в сопоставительном аспекте: предикаты „свойств” в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 5-17. |
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254. |
Функционирование некоторых заимствованых слов в системе болгарского языка (В свете влияния русского языка советской эпохи на болгарский). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІV, 1970, № 1, с. 189-222. |
Вопросы соотношения семантической структуры слова и его словообразувательных потенций (на материале прилагательных болгарского, русского и чешкого языка). – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 96-97. |
Езикови и стилни средства за изграждане на стихотворни пародии. – Български език, 1964, № 6, с. 513-523. |
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228. |
Българските съответници на словашката глаголна представка pre-. – Slavica slovaca, 1976, № 3, с. 241-246. |
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561. |
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179. |
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50. |
Еквативна функция на българския предлог на. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 101-103. |
Значението на прилагателното справедлив в българския език. – Български език, 1980, № 2, с. 165-166. |
Лингвистична оценка на тип системни грешки в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 313-317. |
Младежкият жаргон. – Семейство и училище, 1980, № 5, с. 19-20. |
Нежелателна детерминологизация на заемката синхрон. – Български език, 1983, № 2, с. 169-171. |
Пак за българския език в търговията. – Български език, 1965, № 4-5, с. 417-418. |
По въпроса за образуване на нови думи в езика. – Български език, 1959, № 3, с. 290-291. |
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153. |
Рец. За: Лилов, Методи. Езикът на художествената литература. София, „Наука и изкуство”, 1985. 212 с. – Български език, 1985, № 6, с. 559-562. |
Руски езикови контакти в преводните и оригиналните произведения на Г. Бакалов. – Български език, 1967, № 5, с. 424-435. |
Семантични параметри на думите друг и различен. – Български език, 1995, № 5-6, с. 512-513. |
Проект за латинско-славянски речник на растенията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 235-236. |
Ролята на езиковите образи при оформяне на значението в българските фразеологизми. – Български език, 1990, № 1, с. 61-75. |
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Српско-бугарски речник. Тематски. Хомонимни – Сръбско-български речник. Тематичен. Омонимен. Велико Търново, ПИК, 1999. 287 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 151-154. |
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470. |
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131. |
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106. |
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88. |
Римата във фразеологизмите в английски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 176-181. |
Аспекти проучавања речничког фонда блискосродних језика (са освртом на бугарски и српски језик). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 34/1. Београд, 2005. |
Междуславянските лексико-семантични отношения в приложната лингвистика (за тематичен речник-минимум и речник на междуезиковите омоними и полисеми). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, ПИК, 1998, с. 35-44. |
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213. |
По някои принципни и специфични въпроси за междуезиковата омонимия в славянските езици: с ориентация към българо-сръбската омонимия. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 67-77. |
Променливи на представата за свое и чуждо при близкородствени езици и култури (български и сръбски). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 84-95. |
Синтагматска организација лексема (колокација) као дистинктивно обележје код блискосродних језика – бугарског и српског. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 273-282. |
Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Първа част: теоретична мотивация. – Проглас, 1995, № 1, с. 20-31. |
Южнославянската междуезикова омонимия и полисемия в приложната лингвистика. – В: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999, с. 271-286. |
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269. |
Гръцко-старобългарски лексикални успоредици. – В: Славистичен сборник. София, 1973, БАН, с. 85-92. |
Една неизследвана страна на руско-българските езикови връзки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 130-147. |
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334. |
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162. |
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217. |
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245. |
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172. |
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197. |
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431. |
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206. |
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37. |
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67. |
Рец. за: Давидов, Ангел. Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 101-103. |
Стесняване на семантичната структура на думата като исторически процес. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 151-160. |
Съдбата на един русизъм в български език. – Български език, 1959, № 6, с. 534-538. |
Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. – Slavia, 1983, № 3-4, s. 317-321. |
Български и праславянски. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 17-32. |
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 19-28. |
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – В: Иванчев, Светомир. Българският език – класически и екзотичен. София, „Народна просвета”, 1988, с. 159-166. |
Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. – Език и литература, 1960, № 6, с. 470. |
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30. |
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53. |
Един сравнително нов семантико-словообразователен тип глаголи в съвременния български и белоруски език. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 111-115. |
За една заемка от словашкия език и нейните производни. – Български език, 1968, № 4-5, с. 420-421. |
Вторичната конотация като семантично явление и като проблема на художествения превод. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 33-36. |
Относно критериите за разграничаване на омонимия от полисемия в различни езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 35-44. |
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – В: Иванчев, Светомир. Приноси в българското и славянското езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 98-104. |
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – Slavica Slovaca, 1977, № 3, s. 196-199. |
Към въпроса за създаването на национална българска ботаническа терминология. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25. |
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545. |
Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 50-59. |
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 256-264. |
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25. |
Рец. за: Вранска, Цветана. Чешко-български речник. 2. прераб. и доп. изд. София, Университетска печатница, 1949. – Год. БИ „Елин Пелин”, ІІ (за 1947-1951), 1953, с. 311-312. |
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148. |
Случай влияния румынского языка на болгарский. – Jужнословенски филолог, 1976, кн. 32, с. 143-147. |
Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. – Год. СУ. Филолог. фак., LX, 1966, с. 645-666. |
Чешки елементи в българската дърводелска терминология. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 471-495. |
ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ФРАЗЕОЛОГИЯ, ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева).София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008. 422 с. |
Една употреба на момче, момиче и дете в български и английски. – Съпоставително езикознание, 2000, № 3, с. 114-115. |
За превода на фразата No way от английски на български. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 121-124. |
Класове наречия и съюзи и тяхното отношение към семантико-синтактичните функции. – Български език, 1995, № 1-2, с. 158-160. |
Към въпроса за особеностите на частиците като част на речта. – Български език, 1971, № 4, с. 351-354. |
Наблюдения върху семантиката на личните местоимения в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 31-37. |
Семантична типология на частиците. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 251-298. |
ИЛИЕВА, Корнелия. Семантична типология на частиците. Дисерт. София, 1970. 203 с. |
Синтактична, семантична и словоредна информация в тълковно-комбинаторния речник на българския лингвистичен процесор. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 113-118. |
Частични заемки. – Български език, 1951, № 3-4, с. 220-223. |
За глаголното време, субекта и функционалните стилове. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 317-326. |
Интерпретацията на опозицията свое – чуждо и добро – лошо в езиковата картина на света. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 26-40. |
Наречието вкъщи и наречното съчетание в къщи. – Език и литература, 1987, № 6, с. 136-138. |
Показателните местоимения за лица в стиловете на българския език. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 124-139. |
Устойчиви съчетания с компонент местоименна форма в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 341-347. |
Фрагменти от българската неофициална картина на света, фиксирана чрез местоимения. – Тр. ВТУ, XXXIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 131-138. |
История на терминологията – състояние и перспективи. – Български език, 2007, № 3, с. 47-54. |
Опит за сравнително психолингвистично изследване на частицата не в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 177-183. |
Местоименията като евфемизми. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 89-94. |
Из българската историческа лексикология. – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 117-130. |
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262. |
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230. |
За думите отава, отавен и за българския речник. – Литературен фронт, № 8, 22.ІІ.1961. |
За произхода на думата челенка. – Език и литература, 1960, № 4, с. 312-313. |
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128. |
Из живота на думите. – Родна реч, 1960, № 2, с. 46. |
Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с. |
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309. |
Как да разпознаваме чуждите думи? – Работническо-селски дописник, 1954, № 9, с. 22-25. |
Лексика от фамилни имена. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 437-448. |
Лексикален ситнеж. – Български език, 1956, № 2, с. 156-158. |
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17. |
Новото издание на един речник. Рец. за: Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език, София, 1947. 495 с. – Език и литература, 1948, № 1, с. 73-76. |
Опит за обяснение на някои поговорки. – Български език, 1958, № 6, с. 514-518. |
Против езиковите извращения. – Читалище, 1959, № 4, с. 11-13. |
Пътник – болен на смърт. – Български език, 1957, № 6, с. 545. |
Руски заемки в нашия език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 81-84. |
Руско-български езикови въпроси. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 62-65. |
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47. |
Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. – В: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975, с. 103-111. |
Исторически живот и съвременнни аспекти на думата срам. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с.161-167. |
Конвенционалните концептуални метафори и идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1994, № 6, с. 38-44. |
Метафорична употреба на имената на животни в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 36-50. |
Метафорични схеми с названия на животни в английски и български език. Дисерт. София, 1997. 262 с. |
Ролята на пола за формиране на идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 95-104. |
За някои заемки и чуждици в политическата икономия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 141-152 с. |
Антонимията в речника на съвременния български език. – В: Студентски изследвания. Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 71-77. |
Прозорец на дружбата. Нов българско-руски речник. Рец. за: Чукалов, Сава. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 1960. 1192 с. – Работническо дело, № 88, 29.ІІІ.1961. |
За някои лексикално-семантични особености в речта на учениците от І – ІІІ клас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 238-243. |
Абревиацията в българския книжовен език. – Език и литература, 1979, № 3, с. 1-14. |
Езиковата ситуация в макросоциалните общности – генератор на иновации. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 28-32. |
Езикът на промяната. – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 81-111. |
Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с. |
Езикьт на промяната. – Бьлгарски език и литература, 1992, № 1, с. 11-18. |
За лексико-морфемите и ролята им в структурната организация на абревиатурното образувание. – Български език, 1977, № 5, с. 393-399. |
За номенклатурните знаци и прехода им в названия. – Български език, 1976, № 5, с. 407-412. |
За понятието лексикален оказионализъм и разграничаването му от неологизма. – Език и литература, 1978, № 2, с. 55-64. |
Компьютерный вариант словаря неологизмов болгарского языка. – In: Metódý výzkumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, ÚĹŠ SAV, 1990, s. 273-278. |
Компютърен неологичен речник на българския език. – Българистика, 1991, № 1-2, с. 87. |
Компютърът и социолингвистичният анализ на документи (върху текстов масив от неологичната българска лексикография). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 166-176. |
Към характеристиката на понятието езиков неологизъм. – Български език, 1977, № 1, с. 52-54. |
Лексика и идеология. – Философска мисъл, 1981, № 4, с. 89-97. |
Лексикалната компетентност, оценка, избор. – Български език, 1982, № 3, с. 184-195. |
Лексикални неологизми в съвременния български книжовен език. Дисерт. 1978. 284 с. |
Неологични речници – основни принципи, сходства и различия. – Български език, 1992, № 6, с. 479-488. |
Нови думи в нашия речник – прилагателното пъгуошки. – Български език, 1979, № 5, с. 436-437. |
Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с. |
За азбучния ред на речниковите единици в българските лексикографски издания. – Български език, 1990, № 1, с. 99-103. |
Номенклатурни знаци – същност и тенденции на развитие. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 138-145. |
Отново за чуждите думи – в социолингвистичен аспект. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 231-235. |
Промени в значението на думата. – Народна армия, № 9338, 03.VІІІ.1979. |
Психологически експеримент (за определяне на критерия за неологизъм). – Български език, 1979, № 2, с. 129-136. |
Първи български паронимен речник. Рец. за: Василева, Стефка, Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София, „Д-р Петър Берон”, 1988. 316 с. – Език и литература, 1989, № 3, с. 124-125. |
Пътища за утвърждаване на новите думи. – Народна армия, № 9471, 6.ІІ.1980. |
Рец. за: Антонов, Николай. Речник на нови и най-нови думи в български език. София, „Пеликан Алфа”, 1995. 187 с. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 96-98. |
Рец. за: Василева, Стефка. Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София, „Д-р Петър Берон”, 1988, 316 с. – Поглед, № 13175, 19.V.1989. |
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, СУ „Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Български език, 1983, № 6, с. 506-508. |
Рец. за: Русинов, Русин, Стефка Василева-Радославова. Пароними в българския език. София, „Народна просвета”, 1984. 95 с. – Български език, 1986, № 4, с. 377-378. |
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-україньский словник. Київ, „Наукова думка”, 1988. 776 с. – Български език, 1989, № 5, с. 476-477. |
Социална обусловеност на лексиката. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 280-284. |
Социолингвистичен подход при изследване на новата българска лексика. – Български език, 1985, № 2, 163-170 с. |
Тематична класификация на абревиатурите в българския книжовен език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 86-89. |
Фразеологичен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 134-136. |
Два компютърни речника на новите думи в българския език. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 211-215. |
За границите на фразеологията според някои теоретични постановки на български и чешки езиковеди. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 102-111. |
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960. |
Имената на животните. – Природа и знание, 1978, № 5, с. 14-15. |
За книжовно-разговорната реч и отношението ѝ към други езикови формации. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 385-390. |
Място на книжовно-разговорната реч в системата на общонародния език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 43-53. |
Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново, „Фабер“, 1999. 240 с. |
БТР’94 (Попов) – обновен тълковен речник на съвременния български език? Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Български език, 1995, № 4, с. 359-361. |
Глаголите със значение ‘придобивам навик’ в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 447-452. |
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407. |
Навред и навсякъде. Към семантиката на наречията за място. – Български език, 1988, № 1, с. 59-61 |
Ситуационна семантика на терминологичните изрази в съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 132 с. |
Типове ситуации. Предварителен модел за изследване на терминологичните значения. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 135-209. |
Компаративные фразеологические единицы болгарского, сербохорватского и словенского языков. Диссерт. Ленинград, 1986. |
Компаративные фразеологические единицы со значением зазнайства, важности в современном болгарском языке. – Вестник ЛГУ, 1985, вып. 4, № 23, с. 110-112. |
Сравнительный анализ болгарских, сербохорватских и словенских устойчивых сравнений, обозначающих умственные способности человека. – В: Диалектические процессы во фразеологии. Тезисы докладов. Челябинск, Изд-во ЧГПУ, 1993, с. 70-71. |
О формировании признаковой базы компонентов-анимализмов в устойчивых сравнениях польского и болгарского языков. – В: Идеографический и историко-этимологический анализ славянской фразеологии. Тезисы докладов международного Симозиума. Псков, ПГПИ, 1994, с. 47-49. |
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42. |
Об одном аспекте синхронного сопоставления славянской лексики. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Москва, „Наука”, 1979, с. 46-60. |
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33. |
Некоторые семантические аспекты межязыковой русско-болгарской омонимов. Краснодар, 1987. 21 с. |
Общеязыковые семантические процессы в лингвистической терминологии русского и болгарского языков. Диссерт. Краснодар, 1985. |
Лексикални еквиваленти в българския и немския език с начална буква „Б”. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 60-72. |
Лексико-семантични еквиваленти с индоевропейски корен в български и немски език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 236-243. |
Чуждите думи нашия език. – Български журналист, 1964, № 7, с. 21. |
Семантика некоторых русско-болгарских омонимов. (К проблеме правильного перевода). – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 132-143. |
За разнообразието в названията на растителните видове от род Acer в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 79-84. |
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194. |
Классификация русско-польско-болгарских межъязыковых омонимов гомогенного типа. – В: Наука і сучасність. Серія: Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 51. Київ, НПУ, 2005, с. 159-165. |
70 години от отпечатването на първия българско-румънски речник. – Български език, 1980, № 3, с. 235-240. |
Абстрактна отглаголна лексика с нулева суфиксация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 203-212. |
Абстрактната лексика – богатство на съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 97-103. |
Българският език през вековете. – Език и литература, 1956, № 6, 420-432. |
Абстрактната лексика в съвременния български книжовен език и в съвременния словашки книжовен език (съпоставително изследване на абстрактните съществителни със суфиксите -ост/-ost и -не/-nie). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 209-220. |
Библеизмите във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-196. |
Библията във фразеологията и фразеологията в Библията и нейните преводи. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 266-276. |
Буксирам и буксувам. – Български език, 1973, № 6, с. 602-604. |
Видовете мотивация и някои случаи на лексикографско представяне на производни думи. – Български език, 1986, № 5, с. 437-442. |
Доц. д-р Юлия Балтова (Опит за творчески портрет). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 5-13. |
Екзистенциалната проблематика в българската фразеология. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 83-98. |
За някои проблеми на двуезичната фразеография. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 438-456. |
За словообразувателната характеристика и нейното отражение върху лексикалната семантика на производната дума. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 359-372. |
За химическия термин присадка. – Български език, 1983, № 2, с. 168-169. |
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (словообразуване). – Български език, 1982, № 1, с. 48-53. |
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124. |
Към характеристиката на съществителните имена със суфикс -ние в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 48-55. |
Множествено число на някои сложни по структура съществителни имена от мъжки род. – Български език, 1967, № 3, с. 262-263. |
Наставката -ние като словообразувателен елемент. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 205-210. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37. |
Нов тип румънско-български речник. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 45-53. |
Някои семантични паралели в областта на българската и румънската фразеология. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 441-446. |
Отвлечени отглаголни съществителни със суфикс -ка в съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 98-112. |
Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1977. 338 с. |
Познанието за душата според българската и румънската фразеология. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 206-216. |
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. Дисерт. София, 2005. |
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2005. 415 с. |
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Български език, 1987, № 4, с. 341-345. |
Рец. за: Радева, Василка. Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 93-99. |
Словообразуване и антонимия. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 261-268. |
Словообразувателната функция на не- в българския и в румънския език. – In: Raporturi lingvistice, literare şi culturale româno-bulgare. Bucureşti, Ed. Universităţii din Bucureşti, 1986, рр. 297-306. |
Словообразувателните типове -ба, -итба и -тва в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37. |
Темата за смъртта във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 258-284. |
Теоретична постановка на Румънско-българския фразеологичен речник. – В: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ “Проф. М. Дринов”, 1997, с. 7-17. |
Съвременни метафори на отбранителната политика. – Морски научен форум, 2006, № 5, с. 170-177. |
Към характеристика на асоциативните полета на думите с общи компоненти на значението. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 4-7. |
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20. |
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56. |
Семантична характеристика на имената, назоваващи части на човешкото тяло. – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 201-202. |
Върху някои икономически термини и понятия. – Изв. на Икон. и Правния инст., 1951, № 3-4, с. 83-96. |
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65. |
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31. |
Стилистика на съвременния български език. Кратък теоретичен курс. Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, 2000. 104 с. |
Белоруско-български фразеологични паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 59-65. |
Фразеологизми със собствени имена в българския и белоруския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 96-102. |
Между книжовно-разговорното и диалектното. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48. |
Семантические и стилистические особенности лексических единиц с пометой разг. в словаре русского языка С. И. Ожегова в сопоставлении с болгарским языком. – Болгарская русистика, 1988, № 6, с. 49-60. |
Един метафоричен модел на човека в българското словесно народно творчество. – Българска реч, 2008, № 1, с. 31-40. |
Езикови характеристики на рекламния дискурс. Габрово, ЕксПрес, 2007. 135 с. |
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72. |
Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 25-33. |
Концептуализация и картина на света. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 33-36. |
Пространството във фразеологизмите за емоции (към проблема за езиковата картина на света). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 23-29. |
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96. |
Два нови полско-български речника. Рец. за: Полско-български речник. Иван Леков, Францишек Славски . БАН, София, 1961. и Радева, Сабина. Полско-български речник. Варшава, 1961. – Език и литература, 1964, № 2, с. 84-88. |
Първи българско-полски речник. Рец. за: Славски, Францишек. Наръчен българско-полски речник. Краков, „Ведза повшехна”, 1963. 1260 с. – Език и литература, 1966, № 5, с. 82-83. |
Афоризмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. София, БАН, 1987, с. 83-90. |
Балканизми със статус както на диалектни, така и на арготични лексеми (По материали от тайния зидарски говор в Гоцеделчевско). – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 596-606. |
Балканский элемент в болгарских социолектах арготического и сленгово типа. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III, Sofia, BAN, 1989, p. 152. |
Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. |
Действителна и фиктивна информация в сленга. – Българска реч, 2000, № 3-4, с. 23-28. |
Експресивни семантични иновации със сленгова характеристика в обществено-политическата сфера. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 695-704. |
Елементи на гатанка в младежкия сленг. – В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 152-165. |
За мястото на лексиката от науката и изкуството в съвременния сленг на учащите се в България. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 5-22. |
За някои нови тенденции в развитието на българските социолекти от сленгов тип. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. Диалектология и ономастика. София, БАН, 1988, с. 66-77. |
За прозвищата в сленга на учащите се (с оглед към тяхната деривация). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 191-230. |
За ролята на чуждоезиковия елемент при изграждане на българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 214-225. |
Интелектуализацията в съвременния български младежки сленг. – Език и литература, 1986, № 1, с. 23-35. |
Как се създава речникът на ученическия жаргон. – Родна реч, 1975, № 2, с. 57-60. |
Колективни прозвища каламбури (по материал от различни социални младежки групи). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 16-25. |
Конструктивна обусловеност на значението. Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с. |
Конструктивната обусловеност на значението и явлението многозначност. (Към въпроса за формата на съчетаемост във функцията ѝ на семантично диференцираща езикова техника). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 339-345. |
Конструктивно обусловените значения – източник за обогатяване речника на младежкия сленг. – Български език, 1978, № 6, с. 508-518. |
Контрастното свързане като универсално средство за експресивизация – словотворчески, семантични и синтагматични паралели. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 286-292. |
Към въпроса за абревиатурите в съвременния младежки сленг. – Български език, 1977, № 1, с. 23-34. |
Към въпроса за терминологичното регламентиране в социалната диалектология. – Български език, 1981, № 3, с. 191-198. |
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед на арготичното наследство в него). – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 59-74. |
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед към похватите за набиране на лексиката). – Тр. ВТУ, ХІІ, 1977, кн. 2, с. 45-146. |
Методическа концепция за проучване на таен професионален социолект. (Върху материал от български таен зидарски говор). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 141-151. |
Минималната деформация като средство за постигане на звукова атрактивност в българския младежки сленг. – In: Zbornik Filozofickej fakulty Univerzity Komenského. 30. Bratislava, Philologica, 1979, s. 97-103. |
Младежкият сленг – единство на иновация и традиция. – Български език, 1987, № 4, с. 297-304. |
О диалектном в арго. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 161-174. |
O прозвищах-каламбурах в сленге молодежи. – In: Proceedings of thе 13 International Congress of Onomastic Sciences. Vol. 1. Wrocław, 1981, рр. 587-592. |
Пословечки код в гоцеделчевския таен зидарски говор. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 106-113. |
Прояви на сленгизация в съвременната журналистика. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 167-172. |
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор (по материал от родопската област). – Език и литература, 1992, № 4, с. 87-92. |
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор: по материал от родопската област. – Български език, 1992, № 4, с. 410-415. |
Синонимията в българския младежки сленг: С оглед към стилистичната и семантична диференциация в речника му. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 293-303. |
Синтагматични похвати за експресивизиране на изказа в сленга. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 351-364. |
Синтагматично-семантична деривация по индукция (по материал от българския младежки сленг). – В: Юбилеен сборник no случай 20 години Великотърновски университет, 1963-1983. Т. I. Bелико Търново, 1983, с. 142-153. |
Универбизация с каламбурен ефект. – Език и литература, 1984, № 5, с. 37-49. |
Синтактичната обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. – Език и литература, 1983, № 5, с. 51-61. |
Ситуативна приложимост и продуциращи възможности на българския таен зидарски говор при съвременни условия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 67-69. |
Сленгът в съвременната българска езикова действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 137-156. |
Словопроизводството в българския младежки сленг (по материали от 60-те и 70-те години на ХХ век). Дисерт. Велико Търново, 1981. 400 с. |
Стилистична дисхармония по сленгов образец в днешната медийна практика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 88-91. |
Супрасегментни средства като деривационни и експресивизиращи похвати (по материал от българския младежки сленг). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 67-78. |
Урбанонимите в българския младежки сленг. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 195-204. |
Към въпроса за проучването на професионалния сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 62-67. |
За произхода и значението на фразеологизма да спи зло под камък. – Българска реч, 2006, № 1, с. 62-64. |
Активизация на универбирането в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 99-102. |
Компютърни програми за употреба на синоними в научната реч. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 59-63. |
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247. |
Употреба на префигирани глаголи с експресивна цел в езика на средствата за масова информация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 234-236. |
Върху някои нерешени въпроси на дерматоглифарската терминология. – В: Сборник научни трудове на секция медицина и микробиология при Съюза на научните работници. Варна, 1977, с. 195-200. |
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34. |
К сопоставительному изучению единиц пространственной семантики русского языка. (В зеркале болгарского). – В: Вопросы русского языкознания. Куйбышев, 1982, с. 35-42. |
Пространственные наречия в русском и болгарском языках. – В: Проблемы русской лексикологии. Самара, 1991, с. 180-188. |
Соотношение предлогов горизонтальной ориенации русском и болгарскм языках. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 13-17. |
Внутриязыковая и межъязыковая омонимия болгарского языка. – В: Славистический сборник. В честь 70-летия профессора Р. А. Дмитриева. Санкт-Петербург, Издательство Санкт-Петербургского университета, 1998, с. 56-63. |
К вопросу о собирательных существительных (на материале болгарского языка). – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 89. |
Лексическая сочетаемость в болгарском литературном языке (беспредложные сочетания существительных). Диссерт. Минск, 1973. |
Лексические тюркизмы в болгарском языке применительно к беспредложным словосочетаниям типа „существительное+существительное”. – В: Тюркские лексические элементы в восточных и западных славянских языках. Минск, 1969, с. 27. |
Употребление предлогов в болгарских и белорусских текстах. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 20-26. |
Числителните два, двама, две и техните съответствия в белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 7-11. |
Числительные един / една / едно / едни и их аналоги в белорусском языке. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 12-16. |
Явление межъязыковой омонимии в условиях русско-болгарского билингвизма. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 18-20. |
Българската езикова картина на света като модел на етническата идентичност. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996. |
Граматика на семантиката. Дисерт. София, 2006. 236 с. |
Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с. |
Енциклопедия и речник. – В: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А – Л). 1999, „Свидас”, София, с. III-ХХХ. |
За връзката между словесните конотации и фразеологичните значения. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 94-115. |
За дву- / трисемантичната природа на естествените езици. – Наука, 1992, № 2, с. 14-16. |
За произхода на фразеологизма на куковден. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 49-50. |
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61. |
Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства, София, НБУ, 2008. 158 с. |
Минималният език за оптималната комуникация. – В: Култура и текст. Т. X. София, НБУ, 2005, с. 194-232. |
Мотив, вътрешна форма и общо значение или Условност и мотивираност в езика. – В: За човека и езика. Сборник научни статии, посветени на 60-годишнината на проф. Майя Пенчева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 177-193. |
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41. |
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988. |
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133. |
Отново за централната роля на падежа в езика. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 325-338. |
Принципи на енциклопедичния речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 96-108. |
Принципът на падежа в семантиката. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 41-51. |
Проект за семантичен речник-минимум. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 3-20. |
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000. |
Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с. |
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218. |
Семантични проблеми на речниковата работа и теория за семантичен речник-минимум. Дисерт. София, 1986. 223 с. |
Семантични проблеми на речниковата работа и Теория за семантичен речник минимум. – В: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1990, с. 7-30. |
Семиотични методи за изследване на значенето. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 27-42. |
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52. |
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431. |
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594. |
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231. |
Речник за езиковото и културно пространство. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник (А – Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Медиа & Реклама, 1999, август, с. 38. |
За някои проблеми при превода на безеквивалентна лексика. – В: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 230-234. |
Някои въпроси на съпоставителния анализ на фразеологизми с компонент числително име в български и унгарски език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 298-304. |
Уличният жаргон – богатство или беда? – Шипка, № 183, 19.ІХ.1990. |
Нови италиански и френски думи в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 142-146. |
Към характеристиката на тайните говори в България. – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 29-43. |
За някои неточности в медицинската терминология. – Български език, 1979, № 4, с. 350-351. |
За точна медицинска терминология. Рец. за: Василев, Божил. Терминологичен речник по акушерство и гинекология. София, „Медицина и физкултура”, 1984. 299 с. – АБВ, № 45, 19.ІІІ.1985, с. 4. |
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244. |
Някои словообразувания в южнославянските езици в сравнение с руски език. – Език и литература, 1970, № 5, с. 25-32. |
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521. |
Формално-семантични наблюдения върху сложни названия от българската обществено-политическа лексика (с оглед на немските еквиваленти). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. Съвременен български език. София, БАН, 1983, с. 22-33. |
За значението на израза цепя басма (някому). – Български език, 1985, № 4, с. 366-368. |
За народното значение на думата храбър. – Родопи, 1994, № 7-8, с. 30. |
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1991, № 2, 186-190. |
Рец. за: Легурска, Палмира. Тематичен речник на термините на народния календар. Зимен цикъл. София, „Херон прес”, 2000. 68 с. Есенен цикъл. София, „Херон прес”, 2001. 35 с. – Българистика, 2002, № 4, с. 102-106. |
Рец. за: Найден Геров в историята на българската наука и култура. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 301 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 62-68. |
Социалните диалекти в общобългарския диалектен речник. – Български език, 1992, № 5, с. 403-410. |
Семантиката и теориите за семантичното поле. – Год. СУ, Фак. зап. филол., LХІХ (за 1975), 1977, № 1, с. 143-167. |
К. Парные фразеологические сочетания с сочинительным союзом в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 17-20. |
Неизвестный проект греческо-болгарского словаря 1828 г. – Studia Slavica, 1979, № 1-4, s. 227-230. |
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254. |
Концептът ум в българската езикова картина на света (по данни от лексикографски източници). – Български език, 2009, № 2, с. 67-77. |
Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 88-94. |
Отношението между концептите ум и щастие в българската паремиология (I). – Български език, 2010, № 4, с. 68-76. |
Към въпроса за изразяване на дискретно количество в българския и руския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 215-218. |
Към проблема за логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 41-47. |
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86. |
Логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 115-122. |
Рец. за: Добрева, Ани. Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с. – Съпоставително езикознание, 2009, № 3, с. 122-126. |
Езикът на BG инфо поколението. София, „Галик”, 2010. 312 с. |
Иновации в производството на съвременна българска лексика. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 191-202. |
Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални и разговорни сленгове (върху материал от компютърния сленг). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Национална конференция в чест на неговата 85-годишнина. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 167-172. |
Компютърната лексика: актуални процеси и тенденции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 314-323. |
Компютърните технологии и българският език. София, „Сема РШ”, 2007. 266 с. |
Компютърните технологии като социолингвистичен фактор в българския език. Дисерт. София, 2006. |
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185. |
Начини за номинация в специалния език на компютърните технологии (статистическо изследване). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 259-267. |
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58. |
Оварваряването на езика – фактори и перспективи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 231-243. |
Сленг = жаргон? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 114-119. |
Словообразуване със стари интернационални и с родни форманти в специалния език на компютърните технологии. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 18-28. |
Съвременните инициални абревиатури: върху материал от речта на компютърно базирани групи. – Български език, 2007, № 2, с. 51-62. |
За някои лингвистични особености на българския компютърен жаргон. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 1, с. 45-50. |
Към проблема за същността, класификацията и преводимостта на каламбурите (върху български и руски материал). – Език и литература, 2004, № 1-2, с. 236-243. |
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22. |
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40. |
За фразеологизацията и някои нови модели при възникването на новите фразеологизми. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 52-56. |
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19. |
Език. Етнос. Култура. – Български език, 2010, № 4, с. 58-61. |
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148. |
Концептът жена в българските и руските пословици и поговорки. – Български език, 2009, № 2, с. 55-66. |
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359. |
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343. |
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473. |
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Погребение”. – Българска реч, 2005, № 2, с. 42-60. |
Отношенията между родители и деца според българските пословици. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 81-87. |
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с. |
Тематичен речник на народния календар. – Българска реч, 2003, № 1, с. 36-47; № 2, с. 35-42. |
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728. |
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51. |
Методи за компютърна морфологическа обработка на лексиката на българския език и за поддържане на автоматични речници. Дисерт. София, 1988. 207 с. |
К проблеме изучения греческих заимствований в языке новоболгарских дамаскинов ХVII-XVIII веков. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 203-222. |
За мълчанието в полски и български. Лексикално-семантичен етюд. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 116-125. |
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82. |
Іменники-назви кольорів у слов’янських мовах (На матеріалі російської, української і болгарської мов). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 19-28. |
Лексикосемантическая группа названий цветов болгарского языка. (Сопоставительная характеристика цветовых наименований в болгарском, украинском и русском языках). Диссерт. Киев, 1975. |
Місце і роль детермінологізації серед інших шляхів поповнення лексики засобів масової інформації (на матеріалі сучасної болгарської мови). – Вісник КНУ. Сер. Літературознавство. Мовознавство. Фольклористика, 1997, вип. 5, с. 41-42. |
Назви основних кольорів у болгарській, українській і російській мовах (Порівняльна характеристика). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 28-37. |
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74. |
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32. |
Латински думи и изрази, добили значение на пословици, поговорки, девизи и пр. Велико Търново, „Фабер”, 2004. 64 с. |
По принципите за създаване на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 167-170. |
Из грънчарската терминология. – В: Българска диалектология. Т. 7. София, 1974, с. 233-235. |
Военни термини, образувани по лексико-морфологичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 40-47. |
Выражение в русском и болгарском языках дифференцированного положения предмета в пространстве. – Болгарская русистика, 1978, № 1, с. 32-42. |
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с. |
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31. |
Данные русско-болгарских и болгарско-русских словарей в свете семантического сопоставительного анализа. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 48-65. |
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с. |
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180. |
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492. |
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29. |
Лексико-синтактические средства выражения долженствования в современных русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1988. 219 с. |
Лексико-синтактични средства за изразяване на възможност в разговорния стил на съвременния български, руски и полски език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 5-12. |
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76. |
Съпоставителен анализ на зооморфни характеристики в българския и английския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 13-19. |
Няколко думи за един речник. Рец. за: Класов, Г., Стр. Николов. Българо-турски речник. София, „Народна просвета”, 1957. – Учителско дело, № 26, 27.ІІІ.1959. |
Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, БАН, 1971, с. 57-61. |
Автоматично създаване на лексемни честотни речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 109-115. |
БулНет (лексикалносемантична мрежа на българския език) – част от световната лексикалносемантична мрежа. – Български език, 2007, № 1, с. 34-49. |
Граматичен речник на българския език. Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни. – Български език, 1998, № 6, с. 49-58. |
Словообразователен речник на българския език. Рец. за: Илиева, Корнелия, Снежина Карагьозова, Гергана Михайлова, Йордан Пенчев, Елена Тодорова. Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 395 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 18-20. |
Заемки в българския език от латински умалителни имена. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, ч. 1. с. 263-266. |
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143. |
Тълковният речник на Найден Геров – източник на сведения за музикалния бит на българите. – Изв. Инст. за музика, ХV, 1970, с. 261-303. |
По въпроса за заемането на първите френски технически термини. – В: Годишник, посветен на 20 г. от създаването на ВМЕИ – Варна. Т. ІV. Варна, 1983, с. 65-68. |
Сложни вербоцентрични съществителни имена от типа глагол + съществителни имена в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 24-31. |
Военната лексика в България от Освобождението 1877-1878 г. до 1891-1892 г. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, кн. 61, с. 88-95. |
Българският език през вековете. София, „Наука и изкуство”, 1964. 88 с. |
Военни термини, образувани по лексико-синтактичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, XLVI, 1996, с. 200-208. |
Съставни наименования – средство за детайлизация на означаваното (на материала на военно-деловата лексика). – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 39-46. |
К вопросу об антонимообразовании (в русском языке) и о переводе антонимических сочетаний (на болгарский язык). – Год. ВПИ, ХІІ A, 1990, с. 105-121. |
Метафора и семантическое словообразование. – Болгарская русистика, 1982, № 2, с. 57-62. |
Балканские этнолингвистические параллели: Ментальность – фразеологический аспект болгарской и турецкой фразеологий. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 175-182. |
Езикова мода или тенденция (Нови употреби на възвратни глаголи в българската реч). – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 146-157. |
Структура на паремиите с ключова дума сляп / кьорав в съвременния български език. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 164-168. |
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124. |
Превод на нови думи от английски език. – Български език и литература, 2004, № 5, с. 65-68. |
Детската реч и еволюцията на лексикалната семантика в езика. – Проглас, 1996, № 1, с. 3-11. |
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170. |
За прагматическата неопределеност и лексикално-семантичните промени в детската реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 291-294. |
Комуникативната функция на езика и въпросът за обогатяването на речниковия му състав. – Проглас, 1994, № 2, с. 101-107. |
Лексикалната диахрония на езика през призмата на детската реч. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 239 с. |
Лексиката от звукосимволичен (образоподражателен) произход в етимологичния анализ (върху славянски езиков материал). Дисерт. София, 2010. 315 с. |
Литовските и българските названия на части на тялото в светлината на теорията за лингвистичната относителност. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 159-168. |
От абстрактно към конкретно или от конкретно към абстрактно значение? – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 87-95. |
Принципите на категоризацията и терминологизацията и тяхното значение за етимологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 74-88. |
Проблеми на семантичната реконструкция. Етимологично и семантикотипологично изследване в областта на българската соматична лексика. Дисерт. Велико Търново, 1997. 256 с. |
Славянская лексика звукосимволического произсхождения. Tractata slavica Universitatis Debreceniensis. Vol 1. Debrecen, 2008. 355 p. |
Автоматично разпознаване на концептуално-семантични отношения в електронен корпус от биологически текстове и приложението му в лексикографската практика. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 181-192. |
Динамика и утвърждаване на новите лексикални значения в българския език. – Български език, 2008, № 1, с. 15-25. |
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41. |
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29. |
Лексикални неологизми в българския език, възникнали от чужди инициални абревиатури. – Български език, 2010, кн. 4, с. 21-30. |
Лексикални неологизми в българския език с първи съставки е-, м-. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 207-215. |
Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. LiterNet, 2005. 252 с. |
Модели на концептуално-семантичните отношения част – цяло в специални текстове (от областта на химията). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2008, с. 415-422. |
Нови икономически названия в българския език, възникнали от медицински термини. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 303-310. |
Някои аспекти на терминологичната стандартизация в лексикографската практика (реализирана в Речник на основните термини, Т. І.). – Български език, 2005, № 1, с. 34-47. |
Особености в разпределението на семантичното пространство процес. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 208-214. |
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, 1993. 274 с. – Списание на БАН, 1994, № 1-2, с. 134-135. |
Рец. за: Попова, Мария, Красимир Кабакчиев, Лилия Манолова, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 630 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 28-31. |
Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език. – LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72). |
Семантични иновации и интеграция при новите интернационални икономически термини в българския език. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 173-178. |
Семантични неологизми в съвременната българска терминология, възникнали чрез ретерминологизация. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 517-530. |
Словообразуване на имена за действия от отименни глаголи (с оглед на терминологията) – Български език, 1993-1994, № 4, с. 378-380. |
Тенденции в композитообразуването с афиксоиди в българския език (в съпоставка с чешкия език) през 90-те год. на ХХ в. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 60-78. |
Тенденциите към интернационализация и национализация в новата българска икономическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 190-212. |
Термини за преобразуване в семантичен и номинационен аспект. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 94-134. |
Термини за процеси в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1993. 329 с. |
КОЛКОВСКА, Сия. Типология на термините – названия на процеси. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 135-140. |
Някои различни становища на български и словашки езиковеди за основни понятия във фразеологията. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 154-164. |
Речник на новите думи в българския език – източник на знания за някои актуални концепти (въз основа на областта стил на живот). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 253-265. |
Фразеологизмы, выражающие различные формы отношений к людям, в русском, болгарском и польском языках. – Филологические науки, 1994, № 4, с. 70-76. |
Влияния на младежкия език и на медийния език върху днешния немски и български език. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 198-203. |
Наблюдения върху промените в езика на българската публицистика след 1989 година. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 232-237. |
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995. |
Литературният език и жаргонът. – Септември, 1977, № 2, с. 221-222. |
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954. |
Някои стари ирански заемки в езика ни. – Тр. младите науч. раб. и студ. ПУ, 1978, № 6, с. 199-207. |
Ненужен русизъм в книжовния български език. – Български език, 1965, № 6, с. 528-529. |
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44. |
Правопис и правоговор на предлозите в българския език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 69-76. |
Предлози, изразяващи пространствени отношения в съвременния книжовен български език. – Български език, 1971, № 1, с. 28-43. |
Семантика и функции на предлог в (във) в областта на пространствените отношения в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1974, № 2, с. 35-46. |
Семантични функции на предлог в (във) в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 2, с. 39-51. |
Семантични функции на предлог до и представка до- в съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 3, с. 224-236. |
Синоними на предлог до в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 673-682. |
За някои иронични фразеологизми в българския и словашкия език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 113-118. |
За някои фразеологични неологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 57-68. |
Ироничното отношение към човека, отразено в някои български и словашки фразеологизми. – В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 93-96. |
Иронията в някои български и словашки устойчиви сравнения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 240-247. |
Иронията във фразеологията. Начини за създаване на ироничен ефект във фразеологията. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 143-154. |
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. Дисерт. София, 2010. |
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. – In: Kam smeruje slovakistika. Zborník venovaný 20. výročiu slovakistiky ako samostatného odboru a pomenovaniu slovakistického kabinetu podľa PhDr. Emila Kudličku, CSc. Sofia, „Heron press”, 2010, s. 58-71. |
Иронията като отношение към света. – В: Ценности и ценностни ориентации. Научен сборник в памет на проф. Николай Николов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003, с. 87-91. |
Акцентни варианти в Речника на българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 537-539. |
Образи на чужди етноси в някои иронични фразеологизми в българския език. – In: Phraseologische Studien. Фразеологические исследования. Dynamische Tendenzen in der slawischen Phraseologie. Динамические тенденции в славянской фразеологии. Greifswald, 2010, рр. 198-205. |
Смехът в българската фразеология. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозовски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 67-75. |
Смехът на българина, отразен във фразеологията. – Мост, 2006, № 3-6, с. 157-164. |
Характеристика на някои образи на домашни животни в българските и словашките устойчиви сравнения. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 270-276. |
Преход на пълнозначни думи към предлози в съвременния български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 1, с. 11-16. |
Рец. за: Аврамова, Цветанка. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Heron Press”, 2003. 259 с. – Српски jезик, 2005, № 10/1-2, с. 905-911. |
Опыт сопоставительного изучения фразеологических единиц типа дать совет в славянских языках. – Вопросы языкознания, 1969, № 2, 46-53. |
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232. |
Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). София, „Кедър”, 1995. 434 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 104-106. |
Сопоставительный анализ функционирования лексики в пяти языках. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 30-34. |
Някои наблюдения над българския войнишки говор. – Български език, 1966, № 6, с. 576-578. |
Отново за чуждиците в българския език и не само за тях. – Народна култура, № 3, 19.01.1979, с. 2, 6. |
Имена прилагательные, обозначающие универсальный размер в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 245-250. |
Лексико-семантическая эквивалентность русской частицы же в болгарской лексике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 195-198. |
Проблемът за лексикалното значение в лингвистиката. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVI, 1978, № 5, с. 447-458. |
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190. |
Типове формални съответствия на руските и българските прилагателни, които означават размер. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІ, 1984, № 1, с. 201-212. |
За значенията, които по правило не се отразяват в речниците. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 87-92. |
Лексикално-семантични противопоставяния в семантичната структура на лексемата бял. – Български език, 1972, № 1-2, с. 80-85. |
Особености на детския говор. – Български език, 1969, № 6, с. 532-545. |
По въпроса за антонимите. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 371-380. |
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313. |
Семантичен анализ на качествените наречия. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 151-175. |
Антонимията като езикова универсалия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 558-561. |
К вопросу о лексической сочетаемости. – Вопросы языкознания, 1966, № 1, с. 97-101. |
Употребление некоторых первообразных междометий в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 201-212. |
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88. |
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60. |
Делия. – Българска реч, 1999, № 4, с. 38-42. |
Идвам / отивам като елементи от концептуализацията на времето и пространството в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 206-213. |
Концептуализация на времето. (Изграждане на езиковата картина на света в историята на новобългарския книжовен език). – В: Българите, книжовността, езикът XIX – XX век. София, „Емас”, 2008, с. 227-276. |
Лексикална норма и езикова картина на света. (Случва се / случи се: условия за нормативна употреба). – Български език, 2009, № 2, с. 26-32. |
Лексикални средства за означаване на време. (Историята на Паисий и Житието на Софроний). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 331-335. |
Семантичната категория принадлежност в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1989. 191 с. |
Английският език – основен фактор в развитието на съвременния български език. – В: Превод и културен трансфер. Доклади от конференция в чест на 70-годишнината на доц. Анна Лилова, проведена на 21-22 октомври 2005. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 141-146. |
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212. |
Един случай на синонимични двойки в народните песни. – Български език, 1958, № 4-5, с. 444-448. |
Една латинско-италианска заемка в българския език. – Български език, 1955, № 4, с. 353. |
Едно изследване за унгарските думи в прозата на Христо Ботев. – Български език, 1962, № 1-2, с. 148-149. |
Из професионалната лексика на българските рибари. – Български език, 1960, № 5, с. 447-448. |
Италиански думи в професионалния говор на българските обущари. – Български език, 1953, № 3, с. 256-258. |
Наследен ли е от праславянско време днешният славянски пословичен израз от птиче мляко? – Български език, 1971, с. 255-259. |
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403. |
Няколко пояснителни бележки за произхода на немските заемки ланга ‘вид краставица’ и шлифер ‘дълга връхна дреха’ в българската професионална терминология. – Български език, 2004, № 4, с. 79-82. |
Няколко пряко заети италиански думи в говора на българските каменоделци. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 173-175. |
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294. |
Рец. за: Bödey, József. Magyar-bolgár szótár. Budapest, „Terra”, 1975. 584 p. – Български език, 1977, № 1, с. 89-90. |
Синтактичен строеж и смислова промяна на два вулгарни фразеологизма в Нов фразеологичен речник на българския език от Кети Анкова-Ничева. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 203-205. |
Умалителни съществителни със значение на единичност в българския език. – Български език, 1960, № 2-3, с. 220-223. |
Цигански елементи в българските тайни говори. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1956, с. 411-425. |
Към повече установеност в книжовния ни език. – Език и литература, 1946, № 1, с. 41-43. |
Къси форми на личните местоимения. – Език и литература, 1949-1950, № 4, с. 321-327. |
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121. |
Производни несвършени глаголи с двойни форми. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 38- 46. |
Значението като спектър от локални сгъстявания в полето на човешките преживявания. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 14-18. |
Смисълът на някои български пословици и поговорки – статистическо изследване. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, том 44, № 6.2, 2005, с. 115-120. |
Структура и принципи на функциониране на механизма на езиковия знак в светлината на синергетичната парадигма. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 19-23. |
Кети Анкова-Ничева и свободното, съзнателно авторско изменяне на фразеологичните единици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 26-29. |
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309. |
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22. |
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101. |
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17. |
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338. |
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74. |
Метафората път в българската фразеология. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 459-470. |
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63. |
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с. |
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с. |
Върху проблемата за езиковата единица. – Народна просвета, 1965, № 1, с. 70-75. |
Фразеологизми за качества на храни и фразеологизми с компоненти лексема за качества на храни. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 126-131. |
Българските пословици от речника на Ф. Л. Челаковски в съпоставка със съвременните славянски пословици. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 144-153. |
О паремиологическом минимуме славянских языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 373-380. |
Очерки по славянской паремиологии. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2003. 228 с. |
Перевод фразеологизмов повести М. Горького Детство на белорусский и болгарский языки. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 21-24. |
За един албанизъм в български език. – Български език, 1953, № 3, с. 255-256. |
Русско-болгарские и русско-чешские фразеологические параллели в художественной речи. – Вестник ЛГУ. Сер. 2, История. Язык, Литература. 1986, № 2, вып. 1, с. 113-116. |
Русско-болгарско-чешское ядро частотных славянских пословиц (на материале паремиологического социолингвистического эксперимента). – In: Parémie národů slovanských 2. Sborník příspěvků z mezinárodní konference konané v Ostravě ve dnech 10.-11. 11. 2004. Odp. red. Jana Raclavská. Ostrava, FF OU, 2005, s. 192-200. |
Славянская паремиология. Санкт-Петербург, 2004. 231 с. |
Славянские фразеологически параллели в художественном тексте. Диссерт. Ленинград, 1986. |
Фразеологизмы М. Горького и их болгарские и чешские параллели. – В: Лингвистические исследования. Москва, 1986, с. 109-114. |
К вопросу о паремиологической проблематике в болгаристике (Наблюдения над функционированием пословиц в газетном тексте). – В: Болгарский ежегодник. Т. 1. Харьков, 1994, с. 239-245. |
За семантиката на морфемите. – Език и литература, 1975, № 1, с. 21-32. |
Фразеалагiзмы у бeларускай i балгарскай мовах: Клiшаваныя выразы са значэннем недаверу. – Роднае слова, 2007, № 11, с. 20-22. |
Езиково табу в българския песенен и прозаичен фолклор. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 114-126. |
Рец. за: Влахов, Сергей. Руски пословици с български преводи и съответствия. София, „Наука и изкуство”, 1980. 312 с. – Български фолклор, 1982, № 2, с. 79-80. |
Българският диалектен речник в светлината на общата теория за съставяне на диалектни речници. – Български език, 1995, № 1-2, с. 56-59. |
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86. |
Речник на българския език на Найден Геров от гледище на диалектната фонетика. – Български език, 1995, № 4, с. 287-292. |
Синонимия при имената българи // македонци, български // македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни. – Македонски преглед, 1999, № 4, с. 127-138. |
Фразеологичните единици в пожаревския говор. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 789-793. |
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54. |
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161. |
За неутрализацията на енантиосемията в българските диалекти. – Български език, 1988, № 4, с. 311-312. |
Рец. за: Parveva-Kern, Elka. Deutsche Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Phonetisch-phonologische und morphologische Besonderheiten. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 1998. 390 р. – Съпоставително езикознание, 2004, № 2, с. 98-100. |
Структурно-семантични особености на немските термини – сложни съществителни с оглед превода им на български език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 60-66. |
Категорията вид във фразеологичните единици. – Български език, 1963, № 4-5, с. 387-403. |
Aнтoнимиятa при фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрския и слoвaшкия eзик. – Съпoстaвитeлнo eзикoзнaниe, 1983, № 1, с. 20-25. |
Етноцентризмът като мярка на ценностната система в паремиологията, фразеологията и лексиката (върху материал от словашки и български език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 46-52. |
За интерогативността във фразеологията (върху материал от български и словашки език). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 116-130. |
Към лексикализацията на фразеологичните единици (върху мaтeриaл oт бългaрския и слoвaшкия eзик). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 134-142. |
Лексикалната съчетаемост в двуезичен речник (върху материал от български и словашки език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 175-184. |
За библиотекарската терминология. – Библиотекар, 1979, № 5, с. 9-11. |
Българската фразеология има нов речник. Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1389 с. – Българска реч, 2005, № 2, с. 67-69. |
Съпоставителен поглед върху фразеологизмите от чешките и българските публицистични текстове. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 411-418. |
Семантична характеристика на сравненията в чешките и българските публицистични текстове. – В: Славистиката в началото на ХХI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 222-229. |
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410. |
Социолингвистика и семантика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 55-71. |
Един случай на адвербиализация. – Български език, 1972, № 1, с. 76-80. |
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558. |
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451. |
Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в абревиатурното словообразуване. – Български език, 1981, № 3, с. 224-226. |
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106. |
Някои случаи на колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Български език, 1976, № 1-2, с. 113-115. |
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-украïнський словник. Киïв, „Наукова думка”, 1988. 778 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 94-96. |
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92. |
Субстантивация на прилагателните имена в българския език (в съпоставка с някои случаи в руски). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 213-221. |
Субстантивирани прилагателни за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. ХХІІІ. Warszawa, 1985, s. 204-214. |
Абревиацията в българския език. – Български език, 1976, № 5, с. 380-388. |
Абревиацията в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 110-113. |
Съкращаването и съкращенията в българския език. София, БАН, 1982. 200 с. |
Азбука на знанието. Рец. за: Влахов, Сергей. От Авгий до Яфет. Чужди собствени имена в езиковия свят на българина. Над 6000 думи и фразеологизми, поговорки, сентенции, заглавия на произведения от всички изкуства. Енциклопедичен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Литературен форум, № 8, 26.02.-04.03.1997, с. 7. |
Българската лексикология и лексикография в началото на ХХI век. – Български език, 2010, № 4, с. 5-7. |
Български синонимен речник. Рец. за: Нанов, Любен, Ани Нанова. Български синонимен речник. 2. прераб. и осъвр. изд. София, „Хейзъл”, 2000. 648 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 23-24. |
Българските благословии и клетви като част от националната самобитност и култура. – В: Международный научный симпозиум Славянские языки и культуры в современном мире, Москва, 24-26 марта 2009. Труды и материалы. Москва, МГУ, 2009, с. 272. |
Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство. С речник на благословиите, пожеланията и клетвите. София, „Емас”, 2010. 448 с. |
Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет. Рец. за: Влахов, Сергей. Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет (Български изказни средства от чужди собствени имена). София, „Петър Берон” със съдействието на УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 44-45. |
За аргото на организираната престъпност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 31-37. |
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90. |
За семантичната категория количество и нейното изразяване в български и полски. – В: Българско-полски граматични студии. София, АИ „Марин Дринов”, 2004, с. 47-61. |
Когнитивни аспекти при изследване на категорията количество и езиковото ѝ изразяване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 169-179. |
Културната памет в благословиите и клетвите. – Български език, 2009, № 2, с. 12-25. |
Лексикографско представяне на някои типове устойчиви словесни формули. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 64-73. |
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200. |
Метафоризацията и метафорите в българските благословии и клетви. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 354-364. |
Метафорични съчетания, фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение (върху материал от български, руски и полски). – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-96. |
Образни сравнения в българските благословии. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 324-335. |
Остаряващи думи, значения и форми в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 365-373. |
От речника на Найден Геров до „Речника на българския език”, или 100 години от живота на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 72-75. |
Очерк за Стефан Младенов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1989. 124 с. |
Пожеланията и клетвите в езика на българите като част от българската самобитност и култура. – Български език, 2008, № 1, с. 33-45. |
Субстантивирани прилагателни имена за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIII. Warszawa, 1984, s. 202-214. |
Поздравите като част от българския речев етикет и лексикографското им отразяване. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 152-164. |
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35. |
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69. |
Рец. за: Кошелев, Алберт К. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 2003. 837 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 23-25. |
Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1390 с. – Български език, 2006, № 1, с. 115-117. |
Рец. за: Пернишка, Емилия. Речник на чуждите думи. София, „Наука и изкуство”, 2007. 905 с. – Български език, 2008, № 1, с. 98-100. |
Рец. за: Попов, Димитър, Кирил Симов, Светломира Видинска. Речник за правоговор, правопис, пунктуация. София, „Атлантис”, 1998. 917 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 37-40. |
Рец. за: Попова, Мария, Борислав Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, А. Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. Основните термини от: български език, литература, философия, логика, психология, изобразително изкуство, музика. София, „Наука и изкуство”, 2007. 497 с. – Български език, 2007, № 4, с. 99-101. |
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Език и литература., 2006, № 1-2, с. 299-301. |
Рец. за: Чакърова, Красимира. Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с. – Български език, 2004, № 1, с. 108-111. |
Речник на антонимите в българския език. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 40-42. |
Речник на трудностите – характеристика, цели и проблеми. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 80-84. |
Семантика на лексикалните единици с формант полу- в съвременния български книжовен език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 100-107. |
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. |
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. Дисерт. София, 2003. 250 с. |
Средства за номинация на сборни множества. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 42-52. |
Ст. н. с. I ст. Сийка Спасова-Михайлова на 85 години. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 56-59. |
Стефан Младенов. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 21-28. |
Стоян Романски. – В: Строители и ревнители на родния език (пантеон). София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 313-318. |
Стоян Романски. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 28-31. |
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с. |
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1984. 255 с. |
Български писатели за значението на някои фразеологизми и думи. – Български език, 1984, № 3, с. 218-220. |
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171. |
Фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 168-172. |
Християнското начало в българските благословии и клетви. – В: Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 213-224. |
Абревиация и книжовна норма. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIX. Warszawa, 1980, s. 153-159. |
Абревиацията и нормативността в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 50-56. |
Българско-полска съпоставителна граматика. т. III. Семантичните категории количество и степен. София, АИ „Марин Дринов”, 1994. 344 с. |
Лекции по езикознание. Пловдив, „Сема 2001”. 312 с. |
Няколко думи за думата като езикова единица. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 238-248. |
Речникът на Найден Геров – източник за обогатяване на съвременния български език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 153-159. |
Деминутивността в българския език. Дисерт. София, 1978. 315 с. |
Икономията в българския език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с. |
Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с. |
Ентопиците в структурата на топонимичния речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 181-185. |
За пейоративираните турски заемки и мястото им в съвременната публицистика. – Българска реч, 1999, № 1, с. 25-26. |
Реактуализация на част от турските заемки в езика на публицистиката – исторически основания и значения. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 107-110. |
Турцизмите в съвременната писмена публицистична реч като обект на социолингвистично изследване. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 317-320. |
Турцизмите в съвременния български език. Дисерт. София, 2001. |
Лексико-граматични и структурни характеристики на устойчивите словосъчетания с прилагателно за цвят в българския и френския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 305-323. |
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257. |
Някои наблюдения върху фолклорния материал в речниците на Найден Геров и Владимир Дал. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 249-255. |
За устойчивите словосъчетания и представянето им в двуезичната лексикографска практика. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 241-250. |
Рец. за: Андрейчина, Кира, Сергей Влахов, Стефана Димитрова, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Руско-болгарский фразеологический словарь. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Советское славяноведение, 1982, № 4, с. 121-123. |
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162. |
Омоформия в лексикографическом аспекте (на материале Частотного словаря поэзии Н. Вапцарова). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 377-380. |
Словарь поэзии Н. Вапцарова в ряду новых научно-лексикографических исследований Санкт-Петербургского университета. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 35-41. |
Стиль писателя в лексикографическом аспекте (на материале 1-го и 2-го выпусков Словаря поэзии Николы Вапцарова). – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006. |
Религиозна лексика в тайните дюлгерски говори. – Год. Асоц. „Онгъл”, ІІ, 2001, № 2, с. 144-147. |
Еще раз об эквивалентности паремий разных языков. – Rossica Olomucensia, 2008, č. 2, s. 363-367. |
За някои междуезикови сходства и различия при чешките и българските устойчиви сравнения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 310-314. |
Към дефинициите на фразеологичната единица в българската и чешката фразеологична традиция. – В: Българският език между традицията и модерността. Сборник на катедрата по български език. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2001, с. 153-158. |
Към съпоставителното описание на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 217-221. |
Към характеристиката на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 287-291. |
Рец. за: Krejčí, Pavel. Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006. 108 s. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 172-178. |
Устойчиви сравнения за физическа характеристика на човека в чешкия и българския език. Дисерт. София, 2008. |
Устойчивите сравнения в българския и чешкия език – характеристика на междуезиковите съответствия. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 157-163. |
Фразеологични единици с вариантен соматичен компонен в българския и чешкия език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 163-170. |
За прехода на някои типове безлични конструкции във фразеосъчетания. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 92-96. |
Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 185-199. |
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96. |
Истинска съкровищница на българската душевност: 105 г. от издаването на български притчи или пословици и характерни думи от П. Р. Славейков. – Народен глас, № 36, 2-3.IV.1994, с. 4. |
За някои конотативни значения на българските и полските устойчиви сравнения с компонент названия на домашни животни. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 455-462. |
Русские и болгарские псевдопроклятия: Заметки о трансформации образности. – Русский язык, 2002, № 4, с. 28-32. |
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Велико Търново, „Астарта”, 2007. 393 с. |
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Дисерт. София, 2006. |
За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 218-225. |
Една рядка гръцка дума в езика на П. Р. Славейков (капони). – Български език, 1971, № 1, с. 82-83. |
По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти. – В: Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ. Т. 9. София, 1974, с. 167-179. |
Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1955, с. 361-410. |
Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 5-12. |
Българската анатомична терминология. София, „Арсо”, 2009. 149 с. |
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289. |
Паронимията в анатомичната терминология. – Наука, 2009, № 5, с. 61-64. |
Тематичен медицински речник на шест езика – проблеми и предизвикателства. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 128-132. |
Метафората в езика – позната и непозната. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 34-49. |
Наистина ли знаем какво е метафората в езика. – Психологически форум, 2004, № 4, с. 41-50. |
„Обратна връзка” при един вид полско-български апроксимати. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 227-229. |
Апроксимативен речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения 98. София, „Диос”, 2000, 236-244. |
Апроксимация и апроксиматични речници. – Български език, 1991, № 4, с. 379-389. |
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87. |
Българско-полски апроксимати. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 88-92. |
Работен тезаурус по езикознание. – Български език, 1991, № 1, с. 158-177. |
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999. 288 с. – Български език, 2005, № 2, с. 126-128. |
Семантично и формално описание на лингвистичната микротерминосистема. – Български език, 1975, № 1, с. 21-27. |
За един вид апроксимация в български и полски език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 51-57. |
По някои проблеми на семантиката и превода. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 7-30. |
Семантичното поле на глаголите за светлина в английски език. Опит за компонентен анализ и сравнение с техните български съответствия. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 124-131. |
Синонимията като преводачески проблем. – Проглас, 1995, № 3, с. 28-41. |
Семантичното поле светлина: проблеми на синонимията и превода. Дисерт. София, 2003. |
Структурно-семантический анализ трех видов глаголных словосочетаний в русском медицинском тексте (в сопоставительном с их болгарскими эквивалентами плане). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 39-44. |
Несамостоятелни номинални изкази във френски и български език. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 185-191. |
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355. |
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37. |
Възпитава ли се езиков вкус чрез езика на медиите? – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 133-135. |
Езикови и стилистични норми. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 35-37. |
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43. |
За подхода към спорното и безспорното във фразеологията (отговор на Кети Ничева). – Български език, 1989, № 4, с. 324-330. |
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144. |
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394. |
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225. |
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75. |
Изследване върху хронологията на турцизмите в български език. Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 103 s. – Български език, 1972, № 4, с. 380-382. |
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497. |
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46. |
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162. |
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 185-186. |
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137. |
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412. |
Към семантичната характеристика на оксиморона. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 88-92. |
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49. |
Лексикална многозначност и фразеологично значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 326-335. |
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350. |
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198. |
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44. |
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136. |
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42. |
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132. |
Проблемът за избора на думата и нейната съчетаемост в обучението по български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС). – В: Български език за чужденци. Актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 191-196. |
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – Език и литература, 1982, № 5, с. 55-60. |
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 29-40. |
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68. |
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Български език, 2003, № 1, с. 109-111. |
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 151-156. |
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 37-45. |
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98. |
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38. |
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266. |
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25. |
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228. |
Традиционните сравнения в български и словашки език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162. |
Традиционните сравнения в българския език – многозначност, вариантност, синонимия. – Език и литература, 1982, № 2, с. 22-26. |
Традиционните сравнения в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 32-35. |
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87. |
Устойчивите сравнения и проблемите на лексикографското им представяне. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 31-38. |
Книжовен език и народен говор. – Родна реч, 1960, № 7, с. 46-47. |
Ономасиологичен каталог на семантичните паралели върху материал от руски и български език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 3-13. |
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82. |
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с. |
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558. |
Фразеологичното значение – основа за възникването на лексикалната многозначност. – Език и литература, 1986, № 6, с. 33-39. |
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96. |
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60. |
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473. |
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62. |
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150. |
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155. |
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17. |
Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. |
Българското речниково дело през Възраждането. Дисерт. София, 1992. 500 с. |
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58. |
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22. |
За някои начини на актуализация на фразеологичните единици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 147-152. |
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 140-143. |
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст. н. с. I ст. д. ф. н. Йордан Пенчев Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 342-345. |
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44. |
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990. |
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23. |
Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1984, № 4, с. 5-13. |
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257. |
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68. |
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21. |
Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241-244. |
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127. |
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8. |
Нови трудове на българската лексикография. – Slavica Slovaca, 1977, № 1, s. 69-73. |
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110. |
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151. |
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207. |
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21. |
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Българска реч, 2006, № 1, с. 69-72. |
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 195-198. |
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 18-23. |
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 2, с. 145-149. |
Рец. за: Габеров, Иван. Учебен тълковен речник. Велико Търново, „Абагар”, 2000. 784 с. – АзБуки, № 48, 29.ІХ.2000. |
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 86-88. |
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349. |
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545. |
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62. |
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35. |
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69. |
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14. |
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11. |
Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. |
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267. |
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216. |
Фразеологизмите в българския език. София, „Народна просвета”, 1986. 93 с. |
Фразеология и езикова икономия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 18-22. |
Фразеология и лексикография. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 19-30. |
Рец. за: Попова, Мария. Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 212 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 135-139. |
О национальной самобытности болгарского языка. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 191-193. |
Принципы советской лексикографии и задачи составления большого русско-болгарского словаря. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 215-229. |
Към въпроса за лексическата съчетаемост в научния стил. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 136-145. |
Експериментално изследване на семантичната съчетаемост. – Български език, 1989, № 5, с. 407-417. |
За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни. – Български език, 1988, № 3, с. 178-188. |
Лингвокултурологични проблеми на толерантността в проявите на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 153-156. |
Нашествието на чуждите думи – опасност или необходимост. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Материалы международной научной конференции г. Волгоград 24-27 апр. 2005. Волгоград, ВГУ, 2005, 234-240. |
Опит за характеристика и класификация на потенциалните семи. – Български език, 1990, № 1, с. 26-31. |
Проблеми на конотацията като психолингвистично явление. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, XXXV, 1994, № 9, с. 134-138. |
Семантична съчетаемост на многозначни качествени прилагателни за усещания. Дисерт. София, 1989. 262 с. |
Художественият контекст – основа за актуализиране на преносните значения. – Български език, 1991, № 2, с. 144-150. |
Един речник на съвременната българска езиковедска терминология. Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Списание на БАН, 1994, № 5-6, 186-187. |
Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 54-71. |
Към въпроса за българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 206-213. |
Към проблема за логическите отношения в лексикалната система. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 339-350. |
Младежкият жаргон и езиковата култура. – В: Проблеми на българската книжовна реч. София, „Наука и изкуство”, 1974, с. 202-212. |
Рец. за: Вълчанова, Маринела. Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 1, с. 181-183. |
Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност / неопределеност. – Изв. на ИБЕ, XXV, 1983, с. 147-178. |
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441. |
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72. |
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74. |
Авторската фразеология във фейлетоните на Алеко Константинов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 45-48. |
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69. |
За произхода и значението на фраземите гори тилилейски и гола вода. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 378-383. |
Лексикографските традиции и съставянето на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 186-191. |
Рец. за: Riedel, Sabine. Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992. 552 p. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 99-103. |
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346. |
Евфемизмите – надеждно осъдени на живот. Наблюдения върху българския и френския език. – Език и литература, 1995, № 4, с. 125-133. |
Из репертоара бугарско-српскохрватске лексичке интерференциjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 22/2. Београд, 1994, с. 43-50. |
Към въпроса за лексикалното изразяване на темпоралност в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 22-28. |
Към типологията на сложните прилагателни в белоруски и български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 103-109. |
Српскохрватски jeзик у бугарским лексикографским приручницима. – Наш jeзик, 1993, № 3-4, с. 155-163. |
Съпоставки в областта на количествената структура на думите в чешкия, словашкия и в българския език. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 463-470. |
Турцизм у формирању српскохрватског и бугарског књижевниг jезика. – Зборник за филологиjу и лингвистику, ХХVІ, 1983, № 1, с. 61-65. |
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета”, 1986. 290 с. – Slavia, 1988, № 4, s. 422-423. |
Някои въпроси, свързани с превода на табуирана лексика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXXII, 1991, кн. 1, с. 249-258. |
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. I. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 1, с. 165-204. |
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. II. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 2, с. 79-149. |
Малък речник – немалка безотговорност. Рец. за: Пирьов, Генчо, Любен Десев. Кратък речник по психология. А-Я. София, „Партиздат”, 1981. 295 с. – Философска мисъл, 1983, № 2, с. 113-115. |
Вторичната номинация между морфологията и семантиката: български пословици с опорен компонент вода. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 228-231. |
Космическите полети и нови думи. – Български език, 1967, № 5, с. 484-485. |
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94. |
Абстрактната семантична структура на думата и значението ѝ за целите на двуезичната лексикография. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 1, с. 15-20. |
Абстрактная семантическая структура слова и ее значение для двуязычной лексикографии. – Acta Univ. N. Copernici, 2000, № 5 (343), s. 25-32. |
Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 89-149. |
Български народен календар (зимен цикъл, представен чрез народни термини). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 125-139. |
В помощ на лексикографската практика. – Български език, 1986, № 5, с. 444-447. |
Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных в русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1982. 289 с. |
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246. |
За един тип метонимия в руския и българския език. – Език и литература, 1985, № 6, с. 104-109. |
За еталона на съпоставка (терциум компарационис) в лексикалните изследвания. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 4, с. 3-9. |
За концептуалния анализ в лексикографията. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 7-12. |
За концептуалния анализ в лексикографията. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 3, с. 10-16. |
За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. – Български език, 2007, № 1, с. 77-89. |
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362. |
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 3, с. 3-9. |
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48. |
Названия артефактов – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 3, с. 61-68. |
Названия животных – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 5, с. 28-35. |
Номинативни метафори, изразени с названия за части на тялото, в българския книжовен език. – Български език, 1985, № 1, с. 36-42. |
Някои аспекти на Tertium Compаrationis при съпоставителни лексикални анализи. – Български език, 2009, № 4, с. 68-78. |
Някои размисли за етнолингвистиката, съпоставителното езикознание и въпроса за Tertium Comparationis. – Български език, 2009, № 2, с. 5-11. |
Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 5-9. |
Космонавтиката създава своя лексика. – Език и литература, 1970, № 2, с. 73-74. |
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Раждане” (върху материал от българската езикова територия). – Български език, 2003, № 2-3, с. 75-96. |
Основни семантични подходи при дефинирането на предметната лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 304-311. |
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията (разсъждения, произтичащи от един научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, с. 3-13. |
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 92-98. |
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 2, с. 3-13. |
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 236-244. |
Преподреждане на матрицата при анализ на полисемията в многоезично съпоставително изследване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 5, с. 3-15. |
Прилагането на когнитивна матрица при съставянето на етнолингвстичен речник (върху материал от Тематичния речник на народния календар на българите). – Българска реч, 2001, № 3, с. 31-35. |
Проблеми на предметната лексика (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1987, № 5, с. 11-34. |
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24. |
Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици: Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, с. 3-14. |
Съпоставително-типологични аспекти на полисемията (в родствени и неродствени езици). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 211-220. |
Тематичен речник на термините на народния календар. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 178-185. |
Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 31-38. |
Терминология на българската обредност, свързана с календарните празници: (Възможност за съпоставка с други езици върху когнитивна матрица). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 27-33. |
Устойчиви сравнения в руския и българския език. – В: Езикови проблеми на превода (руски език). Изкуството на превода. София, 1987, с. 135-141. |
Устойчивые сравнения с компаративным компонентом – названием животного в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 46-52. |
Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване: Основи на научноизследователски проект. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, с. 5-22. |
В защита на чуждите думи. – Наша родина, 1975, № 7, с. 15. |
Към въпроса за единството и националното своеобразие на славянските езици в основния им речников фонд. – Български език, 1953, № 3, с. 216-223. |
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19. |
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29. |
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Чуждоезиково обучение, 2003, №1, с. 3-17. |
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 51-63. |
За типологията на вторичното назоваване в българската предметна лексика в съпоставка с руски, сръбски, чешки, френски и английски. – Българска реч, 2008, № 1, с. 58-72. |
Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 12-26. |
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 6-12. |
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Български фолклор, 2004, № 4, с. 80-102. |
Вариране на матрицата при анализ на полисемията на предметните имена в многоезично съпоставително изследване. – Български език, 2008, № 1, с. 64-72. |
Проблеми на семантиката на деминутивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен речник (върху материал от тематичната група названия за части на тялото). – Jужнословенски филолог, 2000, кн. 56, № 1-2, с. 577-588. |
Бавна и бърза постепенност в развоя на славянските езици. – Български език, 1951, № 3-4, с. 184-190. |
Българският език и социалистическото строителство. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 177-181. |
Динамично функционално съотношение на някои синонимни наставки в българския език според статистически данни за предвиждания. (По въпроса за -ически, -ичен, -ски, -жки, -шки). – Български език, 1970, № 2-3, с. 158-162. |
Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, БАН, 1955. 108 с. |
Езиково родство на славянските нации. – Български език, 1952, № 3-4, с. 155-172. |
За внимателен отбор в новата лексика. – Български език, 1954, № 2, с. 176-177. |
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152. |
За някои привидни и същински словообразователни изключения в българския език. – Език и литература, 1956, № 4, 293-294. |
За общия характер на количествените промени в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 289-296. |
За сложния характер на редица взаимодействия и успоредици между славянските езици. – Език и литература, 1956, № 2, с. 135-139. |
Из особеностите на българското словообразуване. – Език и литература, 1955, № 4, с. 308-309. |
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60. |
Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 300-305. |
Към историята на някои заети или новосъздадени, но непотребни думи в българския език. – Език и литература, 1954, № 4, с. 313. |
Към методите на изследване на украинско-българските лексикални съотношения. – В: Питання слов’янознавства. Львiв, 1962, с. 36-40. |
Лексикални множества – системи в славянските езици. – Български език, 1961, № 4, с. 297–301. |
Междуметието тпру. – Език и литература, 1951-1952, № 3, с. 176. |
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303. |
Наблюдения над типологията на звукоподражателните междуметия в чешки и български език. – Acta Univ. Carolinae, 1962, № 3, s. 419-424. |
Нов академичен речник на българския език. – Славяни, 1955, № 4, с. 45-47. |
Новият производствен и обществено-политически живот и речникът на българския език. – Език и литература, 1953, № 5, с. 311-317. |
Опит за оценка на езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1949-1950, № 1, с. 7-21. |
Отражение на новата материална и обществена действителност в българския речник. – Български език, 1959, № 3, 209-215. |
Речник на Христо Ботев. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 167-170. |
Славянските езици в своята цялост и в самостойния си развой. – Език и литература, 1957, № 1, с. 3-9. |
Същност и състояние на българската езикова култура. По повод на някои напоследък изказани мнения. – Език и литература, 1971, № 4, с. 1-6. |
Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69. |
Характеристика на общите черти в български и източнославянски. – В: Сборник на БАН. София, БАН, 1942, с. 1-104. |
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200. |
Сравнително изследване на унгарски и български пословици. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 12-18. |
Няколко ранни ориенталски заемки в българския език. – Българска реч, 1995, № 4, с. 13-16; 1996, № 1, с. 21-24. |
ЛЕКСИКОГРАФИЯ ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990. 160 с. |
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА – ОТРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997. 64 с. |
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010. 426 с. |
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА И ЛЕКСИКОЛОГИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Материали от IV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София 21-22 октомври 2006 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007. 375 с. |
Видовые сходства и различия глагольных фразеологизмов в русском и болгарском языке (структурно-семантическая характеристика). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 39-47. |
За безспорното във фразеологията и научната критика: (Пo повод „Спорното и безспорното в българската фразеология” от К. Ничева, сп. „Български език”, 1988, кн. 6.). – Български език, 1989, № 6, с. 514-519. |
Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 483-491. |
К вопросу о сочетаемости собственных имен во фразеологических единицах (в болгарском и русском языках). – В: Проблемы лексикологии. Минск, 1973, с. 64-72. |
Лексико-семантичната характеристика на фразеологичните единици с компонент числително име в руски и български език. – Руски и западни езици, 1984, № 3, с. 2-9. |
Междуезикова омонимия на фразеологическо равнище в руски и български език. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 173-180. |
Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материале русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXVІІ (за 1973), 1974, № 1, с. 39-132. |
Мястото на фразеологията в българо-руските речници. – Български език, 1962, № 1-2, с. 32-36. |
Некоторые аспекты сопоставительного анализа болгарской и русской фразеологии. Дисерт. София, 1980. 219 с. |
Някои семантико-граматически особености на глаголните фразеологизми в руски и български език. – Руски и западни езици, 1979, № 5, с. 10-19. |
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169. |
Пословици и поговорки с ономастичен компонент (в руския, българския и немския език). – Съпоставително езикознание, 1982, № 4, с. 13-20. |
Превод на фразеологизмите. – Руски и западни езици, 1980, № 2, с. 19-28. |
Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с. |
Религиозные праздники в зеркале фразеологии болгарского языка. – In: Studia phraseologica at alia. Festschrift für Josip Matešić zum 65. Geburtstag. München, 1992, pp. 313-321. |
Самые сложные проблемы при сопоставлении двуязычных фразеологических словарей. (На материале болгарско-русского фразеологического словаря). – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 96-107. |
Семантические проблемы фразеологии в связи с отбором и интерпретацией исходных единиц фразеологических словарей различных типов: (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 77-80. |
Фразеологизмы с компонентом „собственное имя” (в болгарском, немецком и русском языках). – Zeitschrift für Slawistik, 1990, № 4, pp. 493-498. |
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – Руски и западни езици, 1981, № 2, с. 11-16. |
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – В: Лингвострановедческий аспект в преподавании русского языка как иностранного. Воронеж, 1984, с. 114-119. |
Фразеология и ее место в учебнике для русистов-иностранцев. – Болгарская русистика, 1974, № 1, с. 32-33. |
Фразеосхема как лингвистическая единица промежуточного синтаксико-фразеологического уровня (На материале русского и болгарского языка). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 219-229. |
Функции на повелително наклонение във фразеологичните единици (върху български и руски материал). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 263-273. |
Функция на собственото име в българските фразеологични единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 745-753. |
Русская фразеология в сопоставлении с болгарской. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 3-11. |
Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне. – Български език, 2006, № 4, с. 68-80. |
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27. |
Българската терминология в условията на глобализацията. – Наука, 2004, № 5, с. 47-49. |
Лингвостилистические особености русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 193-196. |
Особенности русской и болгарской политической терминологии в условиях глобализации. – Болгарская русистика, 2005, № 1-2, с. 24-34. |
Особености на новата българска политическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 238-242. |
Стилистични средства в съвременната политическа терминология. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 333-342. |
Выражение функционально-семантической категории необходимости в русском и болгарском подъязыках экономики. – Науч. тр. ВИИ, София, 1987, с. 83-106. |
Употребление соотносительных слов в языке русских и болгарских дипломатических документов. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 2, с. 107-146. |
Първият унгарско-български речник. – Български език, 1996, № 4, с. 80-86. |
Про основи структурування лексичноï системи мови: ономасiологiчний аспект проблеми (на матерiалi слов’янських мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 75-84. |
Биолчевизмите – начин на употреба. – В: Фигурите на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 111-117. |
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653. |
Езиковата игра по време на криза (за оказионализмите в разговорната реч). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 132-137. |
Езиковата икономия в южнославянските езици (български, сръбски, хърватски, македонски и словенски). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 303-313. |
Неузуално словообразуване в южнославянските езици. – In: Komparacja współczesnych języków słowiańskich. Słowotwórstwo / Nominacja. Opole, Uniwersytet Opolski, 2003, s. 376-383. |
Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 445-453. |
Статус англоязычных заимствований в славянских языках с точки зрения реляции стандартность – разговорность. – Wiener Slawischer Almanach, B. 52, 2003, рр. 161-169. |
Тенденции функционирования стандарта и субстандартов в последнее десятилетие (на примере нескольких славянских языков). – В: Русский язык сегодня. Вып. 1. Москва, 2000, с. 190-198. |
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11. |
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306. |
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248. |
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129. |
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197. |
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81. |
Езикът на художествената литература. София, „Наука изкуство”, 1985. 212 с. |
Езикът на художествената литература и националният език. – Съвременник, 1972, № 3, с. 294-312. |
За езика на поезията. – Литературен фронт, № 34, 24.VІІІ. 1972. |
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435. |
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41. |
Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 157-164. |
Магнетофон, а не магнитофон. – Език и литература, 1958, № 5, с. 391. |
Не само езикови тревоги, а и езиково строителство. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Български език, 1974, № 4, с. 385-387. |
Поява на системност при лексикалното попълване на стандартните езици. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 158-160. |
Против чуждите думи в българския език. – Наша родина, 1975, № 6, с. 26. |
Семантичен развой на глаголната представка по- в българския език. Дисерт. София, 1962. 166 с. |
Стилистичното богатство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 74-77. |
Български съответствия на няколко компютърни термина. – Български език, 2005, № 1, с. 114-116. |
Електронният речник – нови възможности при лексикографското описание на семантичните неологизми. – Български език, 2009, № 1, с. 47-51. |
Интернет като работна среда на лексикографа. – Български език, 2010, № 4, с. 39-42. |
Компютрите, речниците и лексикографите. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 27-30. |
Нови метафорични значения и тяхната роля в съвременния български език. – Българска реч, 2004, № 2, с. 37-40. |
Нови съществителни от областта на компютърната лексика, резултат от семантична деривация. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 13-22. |
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. Дисерт. София, 2002. |
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. София, „Ролл Къмпани”, 2010. 160 с. |
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 58-60. |
Семантична деривация чрез разширяване и стесняване на значението. – Български език, 2003, № 2-3, с. 96-101. |
Системен подход при проучване на семантичните иновации и тяхното лексикографско описание. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, 2002, с. 36-37. |
Этимологические основы болгарской фразеологии. – В: Фразеологизм: семантика и форма. Курган, 2001, с. 57-60. |
За мотивираността на думата. – Български език, 1959, № 6, с. 519-531. |
Фонетична и морфологична адаптация на новата лексика от западноевропейските езици в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2002, № 1, с. 15-17. |
Наблюдения върху някои отглаголни съществителни в българския и финския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 4, с. 36-40. |
Ассоциативная сочетаемость имен прилагательных и ее лексикографическое представление (на материале русского и болгарского языков). Дисерт. Москва, 1995. 159 с. |
Двуязычный ассоциативный словарь – база данных для создания учебных пособий по иностранному языку (на материале прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Вопросы лингвистики и лингводидактики. Материалы конференции МАПРЯЛ. Краков 23 – 24 апреля 1996. Краков, 1996, с. 271-278. |
За „вторичната езикова личност” и новия тип двуезичен асоциативен речник. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 328-331. |
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря – In: Das Russische in zweisprachigen Wörterbüchern. Internationale Fachtagung, Magdeburg, 18.-22.5.2005. Frankfurt am Main, Peter Lang, 2006, рp. 167-180. |
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 31-48. |
Об ассоциативно-сочетаемостных свойствах прилагательных. – Болгарская русистика, 1993, № 2, с. 31-36. |
О словарной статье „деревянный – дървен” в русско-болгарском словаре ассоциативной сочетаемости. – В: Юбилейна научна сесия, 22 – 23 май 1996 г. Долна Митрополия. Т. 3. Плевен, 1997, с. 444-454. |
О сопоставительном лексикографическом анализе словарей: теоретические и прикладные аспекты (на материале русско-болгарских и болгарско-русских словарей). – В: 60 години руска филология в Софийския университет. Юбилеен сборник научни статии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 92-103. |
О сочетаемостных свойствах имен прилательных в сопоставительном плане. – Болгарская русистика, 1991, № 5-6, с. 102-109. |
Русско-болгарская лексикография: тенденции в развитии, или О русско-болгарской лексикографии 150 лет спустя. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 81-86. |
Русско-болгарская лексикография: традиции и тенденции развития. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 216 с. |
Слово в двуязычном ассоциативном словаре (на материале имен прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXII, 1994, № 1, с. 295-298. |
Динамические процессы в болгарской фразеологии. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wieków. Opole, 2007, s. 483-488. |
История и этимология болгарских фразеологизмов. – In: Frazeografia slowiańska: Księga pamiątkowa poświęcona prof. dr. hab. Halinie A. Lilicz. Opole, 2001, s. 145-153. |
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25. |
Устойчивые сравнения в диалоге культур (на материале русского, болгарского, немецкого и итальянского языков). – Русский язык за рубежом, 1994, № 4-5, с. 85-90. |
К проблеме типологического сходства процесса номинации в славянских внелитературных подсистемах: русский и болгарский общий жаргон. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 143-151. |
Субстантивация причастий в восточнославянских и болгарском языках. – В: Русский язык и его связях с украинским и другими славянскими языками. Симферополь, 1973, с. 52-54. |
За релевантност на икономическата лексика. – Науч. тр. УНСС, ІІІ, 2004, с. 3-24. |
Рец. за: Андрейчина, Кира, Стефана Димитрова, Сергей Влахов, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 100-102. |
За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 201-205. |
За някои дълбинни омонимни модели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 181-184. |
За ядрения повърхнинен омонимен модел в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 349-356. |
Лексикална омонимия и полисемия. |