Речник

a¹. 1. Звукът a. 2. Писмен белег на звук а, първа буква от азбуката. Печатно а. Ръкописно а. 3. В служба на числително поредно със значение пръв. Вход А. Параграф 2, точка а. 4. За различаване на предмети, означени с едно и също число, със значение втори. Живея на булевард „Ботев“15^а.

а² съюз. 1. За съпоставяне: а) При означаване на разлика, несходство. Старите войници вече спяха до огъня в землянката, а бае Стоян още обикаляше своя скъп гост. Елин Пелин. Бащина клетва къща запустява, а майчина дом изкоренява. Погов. б) При означаване на едновременни действия. Девойките пеят. А часовете летят, нощта пада все по-дълбока и по-непрогледна. Караславов. Разговорите станаха оживени и разнообразни. А между това чашите с евтиното вино бяха в постоянно движение. Вазов. 2. За противопоставяне: а) При означаване на несъвпадение или несъвместимост. Огън и пожар се готви, а ние сме седнали да готвим стока за панаира. Вазов. б) При означаване на действие, което става въпреки очакването на някого. Двадесет години нямаше още, а беше успяла на много момци да подметне думи, от които човек дълго не може да дойде на себе си. Елин Пелин. Безумци, имах много мощ в гърдите, / а все пак роб бях аз на вас. Смирненски. в) При свързване на противоречиви понятия или мисли: близко до ала, ама, но. Бе светло и гордо в душите ни, / а мрачно и сиво край нас. Смирненски. || При отрицание не — а, в значение на не — но, за взаимно изключване на две възможности. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. Вазов. 3. За присъединяване, когато се прибавя нещо ново към мисълта: а) При означаване на последователност в изложението; близко до съюза и (при разкази и описания). Краличът, скрит в дупката си, подникна и видя воденичаря, едър, сух селянин, а до него едно момиче в късо мораво сукманче и босо — вероятно дъщеря му. Вазов. Дъхът му спря. Нещо тежко наду гърдите му. Той поиска да извика, но не можа. А после усети, че топлината, която стягаше шията му, изчезна. Елин Пелин. б) При означаване на следствие или извод, често в съчет. с: от това, оттук, оттам, следователно, значи, и. Стана дума за пакостите от вълците, а оттам разговорът премина и върху кучетата. Йовков. в) При добавяне на мисли, които уточняват, разширяват или стесняват предходната мисъл; често в съчет. с: именно, освен това, и, още и др. Той носеше вода,... доеше кравите, а понякога и месеше. Елин Пелин. Онбашията напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха. Вазов. г) В разговор — при задаване на въпроси, при преход към нова мисъл, при отговори и др. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата... — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си ли го виждал?— попита той с други глас. Йовков. □ А пък, а пък то, а то (разг.) — за засилване. Ето дядо Захарий се измъчи да го донесе тук, а пък той може да оздравее чак след десет години. Елин Пелин. Той мислеше, че е вървял на север, а то било в противоположна посока. Вазов. А че (разг.) — ами че; та. Човекът с фенера се приближава... — Какво има бе, момчета, какво има? — А че болни сме — казвам аз. Л. Стоянов.

а³ частица. 1. За подкана към отговор или действие: хайде, ха. Кажи де, а кажи! — настояваше Пека. Влайков. Дичо, а да идем да ни копаеш! Влайков. 2. За запитване: а) При неясно схванати думи; какво, що? — Ей момче! — извика високо и дрезгаво господинът. — А? — обърна се момъкът. Елин Пелин. б) При очакване на отговор или потвърждение. — Дядо Корчане, нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече. Какво ще правим, а? Елин Пелин. Ама Цвета — бива си я — хубава мома!... — Хареса я, а? Елин Пелин. 3. За потвърждаване — единично или удвоено а - а; тъй. — Вие, господине, за къде? — За Варна — отговори момъкът. — А, за Варна! Вазов. Как беше ти името? — Андрешко. — А-а — Андрешко. Елин Пелин. 4. За усилване: а) Удвоено а-а. И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, а-а, не падат по-долу, пипат синковците. Ал. Константинов. б) В съчет. а дано (разг.). А дано всичко завърши добре! 5. За означаване на действие, което почти настъпва — обикн. удвоено а-а. Разперила криле, а-а да хвръкне. К. Христов.

а⁴ междум. 1. За израз на изненада, учудване — кратко или удължено аа. А! Владиков! извикаха хъшовете. Вазов. — Че аз съм Велин! — Велин... забравила си ме... братовият ти син, де... — Аа!... Ох, лели, прощавай, не те познах! Елин Пелин. 2. За израз на задоволство, възхищение. А — казвам, — тъкмо си дошъл, да те използвам. Л. Стоянов. А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин. 3. За израз на несъгласие, неудоволствие и закана — обикн. удължено аа, ааа. Ако го съдиш за побой, ще го затворят. Ааа — завика пак Нена — не ща да го затворят. Елин Пелин. Порязал съм се... Гледай, ама работа, а! Йовков. Ти, ти, ти... Глупак!... Ей, ей, ей... Я да не се залавяш. Остави ме, че ааа! Йовков. 4. За израз на досещане — удължено ааа; аха! ах да! Какво имаше още? Ааа — изведнъж се досеща Делчо и се усмихва. Йовков.