Речник

àбе и абè (също без ударение) частица. Разг. В началото на изречение — за обръщение към някого като към близък, обикн. към мъж: а) При запитване. Абе какво има? Абе знаете ли защо ида? б) При отговор. Що ще чиниш там? — Абе назначиха ме кантонерин. Вазов. в) При заповед, подкана за действие. Абе Еньо, я ни остави да си вървим. Елин Пелин. Абе да пием за тяхно здраве. г) При увещаване. Абе тъй и тъй се сбрахме тука, не бива ли и тук да си направим заседанието? Вазов. д) При неодобрение, укор, негодувание. — Абе какво сте се разкиснали, та все плачете. Вазов. Абе Каблешков, дявол те взел, каква беше тая лудост от тебе? Вазов. е) При учудване, изненада. Абе даскале, ти ли си! Не можах да те позная. Йовков. ж) За обръщение към непознат човек. Абе от града ли идеш?