а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
| аба
абаджийски
абаджийство
абаджия
абажур
абанос
абат
абатство
абдикация
абдикирам
абдикиране
абе
абен
абитуриент
абитуриентка
абитуриентски
абонамент
абонаментен
абонат
абонатка
абонирам
абониране
аборт
абортирам
абортиране
абсент
абсолвент
абсолвентка
абсолютен
абсолютизъм
абсолютно
абсорбирам
абсорбиране
абсорбция
абстрактен
абстрактно
абстрактност
абстракция
абстрахирам
абстрахирам се
абстрахиране
абсурд
абсурден
абсурдно
абсурдност
абсцес
абсциса
|
абсолю̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (лат.). Безусловен, пълен. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Ал. Константинов. □ Абсолютен слух (муз.) — способност непосредно по слух да се определя височината на всеки музикален тон. Абсолютна аритметична величина, абсолютно значение на число (мат.) — количество, разглеждано без отношение към знака плюс (+) или минус (-). Абсолютна идея (филос. идеал.) — вечна, неизменна, вън от времето и пространството същност на нещата. Абсолютна истина (филос.) — обективната реалност, познаваема чрез ред относителни истини. Абсолютна монархия (истор.) — неограничена монархия, самодържавие. Абсолютна нула (физ.) — границата на най-ниската температура (минус 273.1°С). Абсолютна принадена стойност (икон.) — принадена стойност, получена чрез удължаване на работния ден. Абсолютна температура (физ.) — температура, която се измерва от абсолютната нула. Абсолютно мнозинство (при гласуване) — повече от половината гласове от броя на гласувалите.
|