Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
аба
абаджийски
абаджийство
абаджия
абажур
абанос
абат
абатство
абдикация
абдикирам
абдикиране
абе
абен
абитуриент
абитуриентка
абитуриентски
абонамент
абонаментен
абонат
абонатка
абонирам
абониране
аборт
абортирам
абортиране
абсент
абсолвент
абсолвентка
абсолютен
абсолютизъм
абсолютно
абсорбирам
абсорбиране
абсорбция
абстрактен
абстрактно
абстрактност
абстракция
абстрахирам
абстрахирам се
абстрахиране
абсурд
абсурден
абсурдно
абсурдност
абсцес
абсциса

абстрàкция ж. (лат.). Филос. 1. Само ед. Мислено отделяне на съществените признаци на дадено явление или на даден предмет чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране. 2. Отвлечено понятие.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.