Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
авангард
авангарден
аванпост
аванс
авансирам
авансиране
авансов
авансцена
авантюра
авантюризъм
авантюрист
авантюристичен
авантюристка
аварин
авария
аварски
авгиев
август
августейши
августовски
авиатор
авиаторка
авиаторски
авиационен
авиация
авизо
авио-
авиолиния
авиомоделизъм
авиопревозвач
авлига
авоар
австралиец
австралийка
австралийски
австриец
австрийка
австрийски
автентичен
авто
автобиографичен
автобиографически
автобиография
автобиографски
автобус
автобусен
автограф
автокефален
автомат
автоматизация
автоматизирам
автоматизиране
автоматизъм
автоматичен
автоматически
автоматично
автоматчик
автомобил
автомобилен
автомобилизъм
автомобилист
автомобилистка
автономен
автономист
автономия
автономно
автопортрет
автор
авторемонтен
автореферат
авторизиран
авторитарен
авторитарно
авторитет
авторитетен
авторитетно
авторитетност
авторка
авторски
авторство
автострада
автотранспорт
автотранспортен
автохтонен
автохтонност

авторитèт м. (лат.). 1. Само ед. Общопризнато доверие, значение, влияние; престиж. Авторитетът на Каравелова в областта на критиката беше неодолим, неоспоряван. Вазов. Имам авторитет. 2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.