агà, -та, м. (тур.). Истор. 1. Турски административен чиновник. Агата (той беше бей)... седеше в почетния кът на мек дюшек. Вазов. 2. Разш. Турчин. Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гръкът пък отиде с хитрината. П. П. Славейков. || Почетно обръщение към турчин. — Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам. Йовков. — Аго, чекай, чекай, молим те! — извика една селянка, която тичешката идеше от Челопек. Вазов. || След име на турчин, като титла: Хасан ага, Шериф ага, Тахир ага. □ Кажи му аго, да му е драго (погов.) — поласкай го, да бъде доволен.
|