Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ага
агалък
агарянец
агарянин
агарянски
агент
агентство
агентура
агенция
агиографски
агитатор
агитаторка
агитаторски
агитационен
агитация
агитирам
агитиране
агитка
агломерат
агне
агнене
агнец
агнешки
агнило
агня се
агонизирам
агонизиране
агония
аграрен
агрегат
агрегатен
агреман
агресивен
агресивно
агресивност
агресия
агресор
агрикултура
агрикултурен
агро-
агробиолог
агробиологичен
агробиологически
агробиология
агроном
агрономичен
агрономически
агрономия
агрономка
агрономство
агротехника
агротехнически
агъл
агънце

агà, -та, м. (тур.). Истор. 1. Турски административен чиновник. Агата (той беше бей)... седеше в почетния кът на мек дюшек. Вазов. 2. Разш. Турчин. Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гръкът пък отиде с хитрината. П. П. Славейков. || Почетно обръщение към турчин. — Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам. Йовков. — Аго, чекай, чекай, молим те! — извика една селянка, която тичешката идеше от Челопек. Вазов. || След име на турчин, като титла: Хасан ага, Шериф ага, Тахир ага. □ Кажи му аго, да му е драго (погов.) — поласкай го, да бъде доволен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.