|
ад, àдът, àда, мн. няма, м. (гр.). Според християнските вярвания — подземно място, където след смъртта душите на грешните живеят във вечни мъки; пъкъл, преизподня. Аз скърцам със зъби като грешник в ада. Вазов. || Прен. Място или положение, в което пребиваването е мъчително, непоносимо. Селото се превърна в същински ад. Чуваха се удари на брадви, които разбиваха врати, приклади блъскаха в прозорците,... пронизително пищяха жени и деца. Йовков. || Прен. Мъчително душевно състояние. В душите ад е, сърцата в кръв облени, / в гърди могъщи тътне сподавен лъвски рев. Вазов.
|