Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ай
айгър
айрян

ай междум. 1. За израз на неприятна изненада, на болка. Закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в огъня. „Ай!“ извика стопанката. Ал. Константинов. Ай да се не види! Погов. 2. За израз на приятна изненада, на радост; ах, ей. Види, да речем, слънцето, като засяда, и ще каже: ай че хубаво! Йовков. 3. За израз на съчувствие, състрадание към някого. Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило? Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.