акт, àктът, àкта, мн. àктове, àкта (сл. ч.), м. (лат.). 1. Отделна проява на човешка дейност; действие, постъпка. Политически акт. Акт на внимание. 2. Юрид. Документ, с който се удостоверява някакъв факт или положение, установено обикновено в присъствие на свидетели. Съставям акт. Нотариален акт. Акт за раждане. 3. Театр. Остар. Отделна самостойна част от драматично произведение; действие. Пиеса в четири акта. 4. Тържествено годишно събрание в учебно заведение. Годишен акт. 5. Живоп. Рисунка на голо човешко тяло. □ Вземам акт (от нещо) (остар.) — имам пред вид, съобразявам се в действията си с нещо. Обвинителен акт — изложение на данните за обвинение на подсъдим и заключението от тях.
|