|
алà съюз. 1. За противопоставяне; но, обаче. Колчо бе станал нещо много весел, ала и малко като смутен, като гузен. Вазов. И страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сиромаси / крило бе Чавдар войвода! Ботев. Стихна боят, мили мой, / ала ти се не завръщаш. Вапцаров. Те бяха окол десетина, / ала крещяха за стотина. Вазов. 2. За засилване, подчертаване на изказана мисъл. Над Пирот замръкнахме, когато избухна една страшна буря, ала каква буря! Вазов.
|