|
àма и амà частица (тур.). Разг. За израз на учудване и възмущение; ей че. Каквото знаем, туй ще казваме. Няма да ни обесят, я? Ама работа, а! Йовков. Ама си глупава, защо не кажеш на Бъзунека? Елин Пелин. || Понякога в съчет. ама че. Ама че неприятна работа.
амà съюз (тур.). Разг. За противопоставяне на нещо, върху което се набляга; но, ала, обаче. Конят ти е готов навън, ама пътят е лош за Троян. Вазов. Аз не знам книга, аз съм без очи. Ама като е за помнене, помня. Йовков. Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предни зъби. Йовков. Радке, радвай се, ама много да се радваш, чу ли? Вазов. Днес бях, бабо, една рибка хванал, / ама каква! — рибка златоперка. П. Р. Славейков.
|