|
амѝн неизм. (евр.). Църк. Дума за потвърждение със значение „истина, тъй е, тъй да бъде“, обикн. като завършек на молитва, благословия, клетва и под. Вечернята се свърши. Последното амин на отец Павел замря без ехо. Елин Пелин. Аз вярвам в това и казвам „амин“. Ботев. || Разш. Завършек, край. Над всичко ще каже / времето „амин“. Каравелов.
|