|
аналитѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Основан на анализ, който си служи с анализ. Аналитичен метод. Аналитична геометрия. || Склонен към анализ; разсъдлив. Аналитичен ум. Аналитична способност. □ Аналитични езици (езикозн.) — езици, в които отношенията между думите в изречението се изразяват не с формите на самите думи, а с помощта на служебни думи, словоред и др.
|