анапèст м. (гр.). Литер. Стихотворна стъпка от три срички, от които последната е ударена. Напр. Поздравѝх / пролеттà/ поздравѝх младосттà / и възтòржен разтвòрих очѝ. Смирненски. Ухото ми понякога схващаше ясно равномерните удари на буталките, и тогава сякаш влакът пееше и повтаряше милиона пъти някой стих в анапест. Вазов.
|