анàтема ж. (гр.). 1. Църк. Отлъчване от църквата чрез проклинане. 2. Остар. Разг. Проклятие! Проклет да бъде! Селямсъзът... хвърли шарана, па си купи сом, като рече: „Анатема, който плюска днес шаран.“ Вазов.