|
àнгел м. (гр.). Рел. Според християнските вярвания — свръхестествено безплътно същество, което изпълнява поръченията на бога. Ангелите живеят на небето, а грешниците на земята. Ботев. Ангел пазител. || Разг. Гальовно обращение към любимо лице. Ангел мой. □ Бия (блъскам) си ангелите (разг.) — чудя се какво да правя. Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи. Вазов.
|