|
антѝка ж. (итал.). 1. Старинен предмет, художествен или исторически. Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, / ходи по имане. Вазов. Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика. Йовков. 2. Прен. Разг. Хитър, дяволит човек. Страшна антика излезе. Антика човек.
|