антитèза ж. (гр.). 1. Филос. Положение, което при логическо съждение се противопоставя на тезата. Теза — антитеза — синтеза. 2. Литер. Стилна фигура — съпоставяне на рязко противоположни образи или мисли; противопоставяне. Напр. Тук мъдрец замислен, там луда глава, /... / мисъл и желязо, лира и тръба: / всичко ти бе вкупом за една борба. Вазов. Ний двама с тебе ще горим: / красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна красота. Яворов.
|