антитя̀ло, мн. -телà, ср. Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаймодействие с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие.
|