|
антихрѝст м. (гр.). Църк. 1. Според християнското учение — главен противник на Христос, който иска да го замести и ще се яви преди второто пришествие, но когото Христос ще победи; дявол. И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист. Вазов. 2. Разш. Противник на Христовото учение изобщо; безбожник, нечестивец. Никога (Гроздан) не беше стъпял в църквата и още преди войната имаше славата на антихрист и безбожник. Караславов. || Остар. Руг. Проклетник. Колцина го кълнеха и хулеха, и наричаха го антихрист и изедник, и всякак! Влайков.
|