|
антѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (лат.). 1. Старогръцки или римски; древен, стар. На тия малки черквици за олтарни престоли са служили антични жертвеници с гръцки надписи. Вазов. Античен свят. Античен мит. 2. За човешко тяло и лице — красив и правилен като старогръцка или римска статуя. Той беше хубавец старец със своята антична глава. Вазов. Античен профил. Античен нос. Антична фигура.
|