Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
апандисит
апарат
апаратен
апаратура
апаратурен
апартамент
апартаментен
апатичен
апатично
апатичност
апатия
апаш
апашки
апел
апелативен
апелационен
апелация
апелирам
апелиране
апендикс
аперитив
апетит
апетитен
апетитно
апликация
аплодирам
аплодиране
аплодисмент
апломб
апогей
апозиция
апокалипсис
апокалиптичен
апокалиптически
апокриф
апокрифен
апокрифно
аполитичен
аполитичност
апологет
апологетика
апологетичен
апология
апоплексия
апоплектик
апоплектичен
апоплектически
апостериорен
апостериори
апостол
апостолски
апостолство
апостроф
апострофа
апострофирам
апострофиране
апотеоз
април
априлски
априорен
априори
апропо
аптека
аптекар
аптекарка
аптекарски
аптекарство
аптечен

апелàция ж. (фр.). Юрид. 1. Обжалване на дело пред по-висша съдебна инстанция за решение, взето от по-нисша, което води до разглеждане по същество; въззив. 2. Разг. Остар. Апелативен съд. Делото е в апелацията.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.