Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
апандисит
апарат
апаратен
апаратура
апаратурен
апартамент
апартаментен
апатичен
апатично
апатичност
апатия
апаш
апашки
апел
апелативен
апелационен
апелация
апелирам
апелиране
апендикс
аперитив
апетит
апетитен
апетитно
апликация
аплодирам
аплодиране
аплодисмент
апломб
апогей
апозиция
апокалипсис
апокалиптичен
апокалиптически
апокриф
апокрифен
апокрифно
аполитичен
аполитичност
апологет
апологетика
апологетичен
апология
апоплексия
апоплектик
апоплектичен
апоплектически
апостериорен
апостериори
апостол
апостолски
апостолство
апостроф
апострофа
апострофирам
апострофиране
апотеоз
април
априлски
априорен
априори
апропо
аптека
аптекар
аптекарка
аптекарски
аптекарство
аптечен

апòстол м. (гр.). 1. Църк. Според християнската религия — всеки един от дванадесетте ученици на Христос. Тя гледаше, колчем идеше в черква, дванайсетте апостоли, изписани на олтара. Вазов. 2. Разш. Самоотвержен проповедник на някое учение, някаква идея. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той (В. Левски) и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата. Смирненски. 3. Църковна служебна книга с „Деянията на апостолите“ и техните „Послания“. В празничен ден той пееше в черква и четеше апостола. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.