апострòфа ж. (гр.). 1. Литер. Стилна фигура — обръщение към отсъстващо лице, към неодушевен предмет или към самия себе си. Напр. Балкани, вдигайте се в небесата! К. Христов. 2. Само мн. Прен. Разг. Предизвикателно прекъсване на чужда реч. Без апострофи!
|