|
апотеòз м. и (остар.) апотеòза ж. (гр.).1. Истор. У старите гърци и римляни — религиозен обред, в който на лице или на предмет се въздават почести като на бог; обожествяване. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословеха и пееха химни. Йовков. 2. Прен. Тържествено възвеличаване, възхвала на известно лице или предмет. Най-напред говори поп Върбан, прави възторжен и лиричен апотеоз на българския войник. Йовков. 3. Театр. Тържествена сцена, с която завършва някое представление и се прославят герои, народ или обществени събития. Представлението се увенчава обикновено с апотеозата на Русия при бенгалско осветление и казачок. Вазов.
|