аршѝн м. (перс.). Остар. 1. Мярка за дължина, равна на 68.75 см. 2. Дървена или металическа линия със същата дължина. Боримечката го обрал: взел му ножиците и аршина из торбата. Вазов. □ Мери със свой аршин (разг.) — разглежда нещата от свое гледище, едностранчиво.
|