Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ас
асамблея
асансьор
асиметричен
асиметрически
асиметрично
асиметрия
асимилатор
асимилаторски
асимилационен
асимилация
асимилирам
асимилиран
асимилиране
асирийски
асиро-вавилонски
асистент
асистентка
асистентски
асистентство
асистирам
асистиране
аскер
аскет
аскетизъм
аскетичен
аскетически
аслан
аслъ
асма
асо
асонанс
асортимент
асоциален
асоциативен
асоциативно
асоциация
асоциирам
асоцииране
аспект
аспержи
аспирант
аспирантка
аспирантски
аспирантура
аспирационен
аспирация
аспирация2
аспирин
аспирирам
аспириране
аспра
астероид
астероиден
астма
астматик
астраган
астраганен
астрален
астролог
астрологичен
астрологически
астрология
астронавт
астроном
астрономичен
астрономически
астрономия
астрофизика
асфалт
асфалтен
асфалтирам
асфалтиран
асфалтиране
асфалтов
асъл

асимилàция ж. (лат.). 1. Биол. Преработка на външни вещества в организма за включването им в неговия състав. 2. Претопяване, поглъщане на една народност от друга или на един език от друг. Насилствена асимилация. 3. Езикозн. Уподобяване на два различни звука по гласеж. Противоп. дисимилация.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.