ат, àтът, àта, мн. àтове, àта (сл. ч.), м. (тур.). Хубав, едър кон за езда; жребец. Той му разправя,... че ездил атовете на Ивана Илиев. Вазов. Атовете се ритат, магаретата теглят. Послов.