Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ат
атавизъм
атавистичен
атавистически
атавистично
атака
атакувам
атакуване
атаман
аташе
аташирам
аташиран
аташиране
атеизъм
атеист
атеистичен
атеистка
ателие
атентат
атентатор
атентаторка
атентаторски
атестат
атестационен
атестация
атестирам
атестиране
атински
атически
атлаз
атлазен
атлантически
атлас
атлет
атлетика
атлетичен
атлетически
атмосфера
атмосферен
атом
атомен
атрибут
атрибутивен
атрофирам
атрофиране
атрофия

атакỳвам, -аш, несв. и св., прех. 1. Предприемам атака; нападам стремително. След половин час две флангови пехотни роти отново атакуваха. Вежинов. 2. Прен. Нападам с думи; обвинявам. Либералният печат атакуваше безпощадно правителството. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.