Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ат
атавизъм
атавистичен
атавистически
атавистично
атака
атакувам
атакуване
атаман
аташе
аташирам
аташиран
аташиране
атеизъм
атеист
атеистичен
атеистка
ателие
атентат
атентатор
атентаторка
атентаторски
атестат
атестационен
атестация
атестирам
атестиране
атински
атически
атлаз
атлазен
атлантически
атлас
атлет
атлетика
атлетичен
атлетически
атмосфера
атмосферен
атом
атомен
атрибут
атрибутивен
атрофирам
атрофиране
атрофия

аташè, -то, мн. -та, м. (фр.). Дипл. Член на дипломатическа мисия, който осведомява своето правителство по специални въпроси. Военен аташе. Търговски аташе. Аташе по печата.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.