Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
ат
атавизъм
атавистичен
атавистически
атавистично
атака
атакувам
атакуване
атаман
аташе
аташирам
аташиран
аташиране
атеизъм
атеист
атеистичен
атеистка
ателие
атентат
атентатор
атентаторка
атентаторски
атестат
атестационен
атестация
атестирам
атестиране
атински
атически
атлаз
атлазен
атлантически
атлас
атлет
атлетика
атлетичен
атлетически
атмосфера
атмосферен
атом
атомен
атрибут
атрибутивен
атрофирам
атрофиране
атрофия

атмосфèра ж. (гр.). 1. Само ед. Въздушната обвивка на земята. || Астр. Газообразна обвивка около слънцето, някои планети и други небесни тела. 2. Само ед. Въздух. Атмосферата в стаята е душна. || Прен. Настроение в дадена среда. Приятелска атмосфера. Натегната атмосфера. 3. Физ. Единица за измерване налягането на газообразни тела.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.