а
а-
аб
ав
аг
ад
ае
аж
аз
ай
ак
ал
ам
ан
ао
ап
ар
ас
ат
ау
аф
ах
ац
ач
аш
ая
| ах
аха
ахам
ахане
ахат
ахатов
ахвам
ахване
ахилесов
ахкам
ахкане
ахмак
ахмашки
ахна
ахчийница
ахчия
|
ахà междум. За израз на: 1. Потвърждение, съгласие, досещане; да. — Ти от дека си? — От далеко, дядо, чак от ханчетата. — Аха, знам. Елин Пелин. Но ето в тоя миг отчаян вопъл / процепи рязко полумрака. / Аха!... Убийство пак. Смирненски. Ще дойдеш ли? — Аха, ще дойда. 2. Учудване; ах. — Аха! — извика. — Има са хас! Или аз не видя добре, или моят приятел се е изменил много. Йовков. 3. За означаване на действие, което почти настъпва; а-а. Аз пък, като знам как е работата, аха да кажа, ама рекох — хайде. Йовков.
|