|
ба1 частица. Разг. При възражение; ами. А бе вярно ли е гдето се чува, че имало примирие? — Ба, ще ти се. Л. Стоянов. Тия ги не бива. — Ба, хубаво, хубаво е. Вазов. || Ирон. Свърши ли си вече работата? — Ба не, тебе ще чакам. || Удвоено ба, ба — за усилване на възражението. Аз хвърлих бастуна след него и ударих госпожата съвсем малко! — Ба, ба, съвсем малко. Смирненски.
ба2 междум. Разг. За израз на учудване, изненада; брей. Ударили го с куршум ония зверове, казал ядосано Ненко. — Ба! Вазов. Ба, ти си донесъл и карабината? Вазов.
|