|
бàба1 ж. 1. Бащина или майчина майка. Баба ми казваше, че моят дядо бил дошъл откъде Мецово. Вазов. 2. Разг. Стара жена. Имало едно време един дядо и една баба. Нар. прик. 3. Разг. Тъща. 4. Разг. Жена на стар човек, на поп, на хаджия. Дядо Божко и неговата баба се радваха на внучетата си. Баба Иваница. Баба попадия. Баба хаджийка. 5. Прен. Укор. Безхарактерен, безводен, мекушав човек. Не ставай баба да плачеш. Вазов. Ти си цяла баба. 6. Разг. Епитет на олицетворени природни или демонски сили, а понякога и на имена на животни. Баба Шарка. Баба Марта. Баба Меца. 7. Диал. Жена, която помага при раждане; акушерка. Бабата, която му отрязала пъпа, е и до днес още жива. Каравелов. 8. Диал. Жена, която лекува с билки и баяния; баячка, врачка. Като не помогнаха лекарства, тръгнаха и по баби. □ Бàби (дат. пад. от баба) — обръщение на баба към внуче, към дете или към по-млад човек. Срв. бабиното. Едно си баба знае, едно си бае (разг.) — за човек, който упорито не се вслушва в забележки или съвети; каквото си знае, това си прави. Много баби — хилаво дете (погов.) — нещо, в което се месят мнозина, не излиза добро. От дядо и от баба (разг.) — от старо време. Така и баба знае (разг.) — така всеки може да го направи. Трай (търпи), бабо, за хубост (разг.) — напусто чакам нещо, което няма да стане.
бàба2 ж. Диал. 1. Ципа, която обвива детето в утробата на майката; последък, плацента. 2. Свински стомах, напълнен с кълцано месо и свински дреболии.
|