бàбин, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на баба. Ами Анка чие е момиче? — Бабино. Влайков. 2. Като същ. бабината, бабиното (разг.) — галено обръщение на баба към дете или към млад човек; на баба. Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат. Вазов. 3. Като същ. мн. бабини (разг.) — домът и семейството на бабата. У бабини ще идем! Влайков. □ Бабин ден — празник на бабите акушерки на другия ден след Ивановден. Бабини деветини (разг.) — за израз на недоверие, съмнение; празни приказки, измислици.
|