бàвя се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Не идвам на време; забавям се. Ангеле! Ами що се бавиш? Изгледаха ми се очите. Вазов. Няма го... Защо ли се бави? Влайков. 2. Не пристъпвам навреме към извършването на нещо; мая се. Готови бяха дори и книжата за венчаването, и неговите, и нейните. И ето оттогаз Василена все се бави, все отлага. Йовков. 3. Оставам, престоявам някъде известно време. Едва ли не цял час се бавихме тука. Ал. Константинов. Влакът се бави 10 минути.
|