баѝр м. (тур.). Разг. Рид, бърдо, хълм. Ние прехвърлихме баира и се спуснахме по каменистата пътека надолу. Елин Пелин. □ Аз го карам на чаира, а то бяга въз баира (погов.) — за човек, комуто се предлага нещо добро, хубаво, а той се отказва от него, като предпочита по-лошото. Краставите магарета през девет баира се подушват (погов.) — за лица с еднакви недостатъци, които се събират и поддържат. Не ми трябва на баир лозе (разг.) — не ми трябва несигурна, главоболна работа. Сляпо, кога прогледне, през девет баира вижда (погов.) — за човек, който при най-малък успех се самозабравя.
|