бàйно, мн. -вци, м. Диал. Обръщение към непознат човек от народа. Добра среща, байно! — Дал бог добро, господине, — отговори селянинът. Вазов. || За израз на ирония, на престорено уважение: Аз да ти кажа привичката, байно, пет пари не давам за дружеството! Смирненски. Малко сте позакъснели, байновци! — смело и някак като на подбив ги посрещна учител Трайко. Влайков.
|