бàйов, -а, -ο. 1. Прил. от байо. 2. Галено обръщение на брат или не много възрастен мъж към дете или по-млад човек. Не се срамувай, байовата, и влез. Вазов. 3. Като същ. мн. байови (разг.) — домът и семейството на байо. Ходила била доле у байови си Груйови. Влайков.
|