балкàн м. (тур.). 1. Планина. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали. Каравелов. 2. Геогр. Стара планина. Гора зашуми, вятър повее, / Балканът пее хайдушка песен. Ботев. 3. Обикн. мн. Балканите — Балкански полуостров. || Държавите и народите от Балканския полуостров. □ Хващам (улавям) балкана (разг.) — избягвам в планината, ставам хайдутин или партизанин.
|