бàра ж. 1. Малка рекичка; вада, поток. Господарската трапеза беше сложена под лозата, между бистрия а студен чучур на барата и между високите бухлати чемшири. Вазов. 2. Нечиста вода, която тече или е застояла. Лани тече реката буйна и бистра... и пресъхна, и жабите квакаха по глинясалите бари. П. П. Славейков. Помийна бара.
|